Определение № 1607 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 761/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител Г. П. Д.-Т., държавен инспектор юрист в ТД на КОНПИ - София, срещу въззивно решение № 1232/29.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2875/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на ОС - Благоевград от 18.03.2024 г. по гр. д. № 89/2019 г., с което са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество:

• от С. П. Т. и М. И. С. налично към края на проверявания период имущество на обща стойност в размер от 64 875 лв., а именно: недвижими имоти, изградени в поземлен имот № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. *, - Самостоятелен обект в сграда, апартамент № *, в [населено място], обл. *, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документ 65.49 кв.м., - паркомясто № *, с идентификатор * с адрес на СО: [улица], ет. 1, с площ по документ 12.20 кв.м., както и мотопед марка „Д.“, модел „М.“, per. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 20.08.2015 г., придобит на 09.05.2016 г., рама № *, двигател № *;

• от С. П. Т. налично към края на проверявания период имущество /парични средства/ с обща стойност в размер от 269 032,96 лв.;

• от М. И. С. налично към края на проверявания период имущество /парични средства/ с обща стойност в размер на 102 508,33 лв.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна в съответната обжалвана част.

Със същата касационна жалба КОНПИ обжалва посоченото по-горе решение и в частта му, в която е оставена без уважение частната жалба на комисията срещу определение № 900358/16.08.2024 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по гр. д. № 89/2019 г. в рамките на производство по чл. 248 от ГПК като са изложени съображения, че присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение е изключително завишено, както и че на основание чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ върху ответниците следва да се възложат изцяло или отчасти разноските в процеса поради неоказано съдействие в административното производство.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви, в които да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, да обсъди приетите доказателствата по делото, както и наведените във въззивната жалба доводи, като направи фактически и правни изводи по съществото на спора?

2. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 от ГПК да мотивира своето решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?

Касаторът твърди, че по посочените въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 217/9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 422/3.06.2010 г. по гр. д. № 805/2009 г. ВКС, I г.о.; решение № 126/15.08.2014 г. по гр. д. № 5207/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на ВКС, II т.о. и решение № 40/4.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г.о.

3. Участват ли при формиране на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 ЗДР от ЗОНПИ парични средства с неустановен законен източник, както и суми от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването, в случай, че не са неналични в края на проверявания период и ако участват като приход, следва ли да бъдат отразени и като разход ?

По посочения въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в определение № 60685 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 1612/2021 г.., ГК., III г. о. на ВКС, определение № 50244 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 3593/2021 г.., ГК., III г. о. на ВКС.

4. Следва ли въззивният съд да се произнесе по доказателствените искания на ищеца, своевременно направени пред първата инстанция, които не са били допуснати и събрани и следва ли да прецени тяхната относимост към предмета на спора и да се произнесе с нарочен съдебен акт, с който да мотивира неотносимост?

5. Длъжен ли е въззивният съд да допусне искана с възивната жалба експертиза, съобразена с постановеното в хода на производството ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ВКС, за установяване на законовото несъответствие по §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, ако такава не е извършена, поради отказа на първата инстанция да я допусне?

По посочените въпроси твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 764/20.12.2024 г. по гр. д. № 5258/2023 г., Г.К., IV г. о. на ВКС.

6. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания за подлежащите на доказване факти и за необходимостта от събиране на доказателства, ако прецени, че липсата на постановена и влязла в сила осъдителна присъда съставлява пречка за реализиране на заявената имуществена отговорност /за налагане на процесната санкция - конфискация/ и може ли това обстоятелство да обоснове изводите му и решението, обективирано в крайния му съдебен акт?

По поставения въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със задължителните указания на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г.

7. Следва ли съдът да приложи чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ като възложи изцяло или отчасти върху ответниците разноските по заведен иск с правно основание чл. 153 от ЗОНПИ, независимо от изхода на делото, при представяне от тях на доказателства за доходи, които са могли да представят пред КОНПИ в административната фаза на производството?

8. Представените от ответниците доказателства по дело за отнемане на незаконно придобито имущество, които не са представени в административното производство пред КОНПИ, могат ли да обосноват прилагане на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ и при какви предпоставки?

Последните два въпроса са по повод обжалването на решението в частта му, в която е оставена без уважение частната жалба на касатора в производство по чл. 248 ГПК. Твърди се, че въззивното решение в тази му част е в противоречие с определение № 3638/11.07.2025 г. по к. д. № 804/2025 г. на ВКС; определение № 3748/25.07.2024 г. по к. д. № 1381/2024 г. на ВКС; определение № 4385/29.09.2025 г. по к. д. № 3100/2025 г. на ВКС - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като отговорите на същите, според твърденията на касатора, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от 1 ГПК.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от адвокат Я. Д. и адвокат Г. Н. А., пълномощници на ответниците по жалбата С. Т. и М. С., с твърдения, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Претендират се разноски в производството.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е отбелязал, че ищецът поддържа, че визираните в ЗОНПИ предпоставки са налице и поради това претендира имуществените активи, конкретизирани в диспозитива на обжалваното решение, да бъдат отнети от патримониума на ответниците в полза на Държавата. Съдът е приел, че крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на императивно изискуемото от закона „значително несъответствие“ - по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ се явява направен и надлежно обоснован след конкретно и подробно изброяване и обсъждане на всички доказателства, преценени във взаимната им връзка и в съвкупност, и след съотнасяне на съдържанието на доказателствения материал към съответните и заявени защитни тези /твърдения и възражения/ на двете страни в процеса, поради което е препратил при условията на чл. 272 от ГПК към доводите на окръжния съдия.

Въззивният съд е отбелязал, че приетата в процеса основна единична икономическа експертиза, изготвена в два варианта съобразно защитните тези и на двете страни, установява категорично и еднозначно отсъствие на предпоставката по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и е достигнал до извода, че в такава хипотеза е налице принципна пречка за уважаване на иска.

Констатациите на посочената експертиза, в това число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания, кореспондират, според въззивния съд със съдържанието на останалите доказателства по делото - писмени и гласни, към чиято допустимост, доказателствена стойност и относимост към процеса въззивният съд е препратил при условията на чл. 272 от ГПК към изводите в първоинстанционното решение.

Въззивният съд е коментирал, че действително приетата в производството пред окръжния съд разширена тройна експертиза се отклонява във вида, в който е депозирана, от установената процесуална форма /експертното заключение не съдържа самостоятелна констативна, изчислителна, съобразителна част, не съдържа собствена математическа обосновка/, но въпреки това е приел, че тази експертиза защитава в открито съдебно заседание крайния си извод, препращайки към констатациите на първоначалното - основното заключение.

Независимо от изложеното, въззивният съд е отбелязал /в допълнение и принципно/, че производството по ЗОНПИ има за предназначение да бъде осъществена /наложена/ имуществена санкция /да бъде реализирана имуществена отговорност/ спрямо ответник - физическо или юридическо лице; че принципна правна и житейска постановка е, че санкция може да бъде наложена само при наличие на реално осъществена и надлежно доказана противоправна /в най-широкия смисъл на това понятие/ дейност; че единствено в такава хипотеза, където поведението на съответния правен субект се явява по дефиниция противоречащо на закона, на моралните и етични норми, недобросъвестно, злонамерено и т.н. държавната репресия може да бъде приета за оправдана; че недопустимо е противоправността да бъде презумирана; че пряко потвърждение на горните изводи е институтът на „конфискацията“, който е регламентиран в НК и че специалният закон на практика „копира“ изцяло този институт, изключвайки обаче изискването за наличие на престъпно деяние, за наличие на противоправност /в широкия смисъл на това понятие/ и точно това изключение, според съда, е недопустимо.

Въззивният съд се е позовал на постановките на ТР № 7 от 2014 г. на ВКС, приемайки, че същите кореспондират и с най-новата актуална практика на ВКС, която се съотнася пряко към постановките /отново принципни/ от практиката на ЕСПЧ и че посоченото ТР изисква не само наличие на влязла в сила осъдителна присъда, но и съществуване на пряка или косвена причинно-следствена връзка между извършеното /санкционираното/ престъпление и „обогатяването“ на ответника /по смисъла на специалния закон/.

Предвид изложеното въззивният съд е обосновал крайния си извод, че липсата на постановена и влязла в сила осъдителна присъда /първоначално образуваното наказателно производство е било прекратено/ съставлява допълнителна и принципна пречка за реализиране на процесната и заявена имуществена отговорност за налагане на процесната санкция - конфискация.

С оглед изложеното съставът на СГС е потвърдил атакувания съдебен акт.

При така установените данни ВКС намира, че с оглед предмета на производството, оплакванията в касационната жалба и част от поставените в изложението въпроси (№ 3 и № 6) следва да спре производството по делото до приключване на образуваното пред ВКС по искане на КОНПИ тълкувателно дело №1/2026 г.

Образуваното тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, касае приемане на тълкувателно решение по въпроси, противоречиво разрешавани от съдилищата, а именно: „Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ?; При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“.

Въпросите са обобщение на констатираните в мотивите на искането три подхода при определяне на „значителното несъответствие“ по см. на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, което е от значение и по настоящото дело, видно от решаващите изводи на въззивния съд, оплакванията срещу тях на касатора в жалбата и част от поставените въпроси в изложението към нея.

Ето защо съдът намира, че на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Поради изложеното и на основание чл. 292 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.