Определение № 3443 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 165/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена лично от М. П. Д., [населено място], притежаваща юридическа правоспособност, за което е представено надлежно удостоверение, срещу решение № 184 от 02.10.2024 г. по в.гр.д. № 263/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 393 от 25.04.2024 г. по гр.д. № 201/2024 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката на основание чл. 105 СК да й бъде предоставена информация за биологичния й произход, както и е оставено без разглеждане искането й да бъде задължена [община] да й предостави достъп до първоначално съставения й акт за раждане. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, като се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е още, че следните въпроси са от значение за точното прилагане на чл. 105 СК:

1. При какви обстоятелства може да бъде ограничено правото на информация по чл. 105 СК след изменението с ДВ, бр. 106 от 2023 г. и по-конкретно трябва ли при актуалната редакция на цитираната разпоредба съдът да извършва преценка на баланса на интересите на биологичните родители и осиновения и ако да – кога този баланс би бил нарушен, съответно кога би имало основание за ограничаване правото на информация?

2. Какво е значението на противопоставянето на рождения родител - достатъчно ли е заявеното нежелание? Какви други обстоятелства следва да изследва съдът в този случай и необходимо ли е те да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страната, която ги твърди?

3. Трябва ли връзката между разкриване на тайната на осиновяването и отражението върху здравословното състояние на рождения родител да бъде доказана или винаги се предполага, че съществува такава и то негативна?

4. При какви обстоятелства личният интерес на биологичния родител от запазване на анонимност има превес над този на осиновеното лице, което желае разкриване на данни за своя произход?

5. Има ли значение възрастта на осиновения към датата на подаване на молбата по чл. 105 СК?

Поддържа се и наличието на самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Ответната страна – Върховна касационна прокуратура, не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искане по чл. 105 СК за предоставяне на информация за произхода на молителката М. П. И., [дата на раждане] и навършила пълнолетие към момента на депозиране на искането. От приложеното по делото решение от 25.02.1980 г. по гр.д. № 474/1980 г. на Районен съд – Бургас е установено, че молителката е осиновена при условията на пълно осиновяване от Я. А. А. и П. Ж. А.. С последното изменение на чл.105 СК с ДВ бр. 106/2023г. е отменено изискването молителят да доказва наличието на „важни обстоятелства“, налагащи предоставяне на информация за неговия произход, но независимо от тази законова промяна, тайната на осиновяването не е премахната и разкриването й подлежи на преценка от съда, с оглед на целите, поради които законът поддържа запазването й като правило, а нейното разкриване като изключение, изискващо провеждане на нарочно съдебно производство. Установено е, че в съдебното решение за осиновяване на молителката се съдържат данни за имената на единия биологичен родител - майка на детето, която понастоящем е на 70 години. Същата е изслушана по делото, като се е противопоставила на предоставянето на исканата от молителката информация с твърдения, че е възрастна жена, страдаща от диабет, и това би й причинило стрес. За да прецени основателността на искането, съдът е взел предвид и че молителката е на 45-годишна възраст, като обстоятелството, че е осиновена, е пазено в тайна от нея до смъртта на бащата – осиновител. Отчел е изявленията на молителката, че искането й да получи информация е породено от желание да изясни за себе си биологичния си произход, като няма необходимост от медицинска информация, базирана на наследственост, нито е водена от желание за установяване на личен контакт или изобщо намеса в живота на биологичния й родител. Съдът е приел, че в случая приоритет следва да бъде даден на обществения интерес за опазване здравето и зачитане правото на личен живот на биологичния родител пред личния интерес и правото на молителката да знае своя произход. Аргументирал се е, че молителката е в зряла възраст с изградена и утвърдена самоличност, което обуславя по-нисък интензитет на необходимост от получаването на информация, която би допълнила индивидуалното й разбиране за себе си. Допълнително е подчертал силно тревожната реакция на биологичната й майка и категоричното й нежелание за запознаване и контакт с молителката, което според съда обосновава извода за надделяваща необходимост от зачитане на интереса на биологичната майка от запазване на нейната анонимност. Посоченото е взето предвид и с оглед възможността за постигане на целта на молителката да получи информация за роднините й и обстоятелствата около раждането й.

Настоящият съдебен състав намира, че поставеният в изложението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните е относим към правния спор и касационното обжалване следва да се допусне за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.

На М. П. Д. следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.