Определение № 120 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2199/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Търговище срещу решение № 23/28.02.2023г. по гр.д.№ 9/2022г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважена квалифицираната като иск по чл. 542 ГПК вр. с чл.38, ал.4 и чл.70, ал.2 ЗГрР претенция на З. Й. М. срещу Община Търговище за задължаване на последната да издаде акт за смърт на лицето Ф. М. Б., [дата на раждане] и починала на 25.08.1985г. в Б., И., Република Турция. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като твърди същото да е постановено в противоречие със закона – ЗГрР, Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданската регистрация и Наредба № 1/19.02.1999г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за прилагане на глава V та от Закона за българското гражданство. Определя като неправилно задължаването на общината да издаде нов акт за смърт на Ф. Б., въпреки приетото по делото и безспорно доказано, че Р Турция, на чиято територия е починала Ф. М. Б., е издала вече акт за смърт на същата. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: Допустимо ли е, съгласно разпоредбите на чл.3 ЗГрР и чл.4, ал.1 от Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданската регистрация, Община Търговище да издаде акт за смърт на Ф. М. Б., за която общината не разполага с данни да е българска гражданка към момента на смъртта й? Насрещната страна по касационната жалба – ищцата З. Й. М., не е депозирала отговор на касационната жалба. Прокуратурата на Р България не взема становище по жалбата. По искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Според настоящата инстанция съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на искането – по чл. 542 ГПК. Молбата по този член е за установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат удостоверени с документ, а такъв не е съставен, не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Същевременно, нормата на чл. 548 ГПК предвижда, че когато фактът по чл. 542 ГПК е настъпил в чужбина, неговото установяване може да се иска по реда на гл.15та ГПК само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия документ или със заместващото го удостоверяване от органите на тази държава, на чиято територия е настъпил фактът. Заявените от ищцата фактически основания на искането й ответната община да бъде задължена да издаде акт за смърт на Ф. М. Б. са следните: ищцата е законен наследник на Ф. М. Б., [дата на раждане]; последната заминала за Р Турция през 1981г. и останала да живее там при сина си. Не е предприемала процедура по придобиване на турско гражданство, не е изгубила българското си гражданство и през 1985г. починала на територията на Р Турция. Турските власти издали акт за смърт (такъв е приложен като доказателство към исковата молба). По искане на ищцата ответната община Търговище й издала удостоверение, че не е съставен акт за смърт на Ф. Б.. Такъв бил необходим на ищцата, за да се сдобие с удостоверение за наследници на майка си, необходимо й за разпореждане с наследени от нея имоти на територията на Р България. За преценка дали в случая е допустимо поисканото по реда на гл.15 ГПК издаване на акт за смърт на Ф. Б. от Община Търговище, въззивното решение следва да се допусне до касация. Касаторът дължи държавна такса в размер на 15 лева. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО