Определение № 698 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Обединена българска банка“ АД, представлявана от изпълнителните директори Г. и М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 97 от 28.01.2020г. по в.гр.д. № 1231 по описа за 2019г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1114 от 18.03.2019г. по гр.д.№ 7695/2017г. на ВРС и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителни спрямо ищеца на договори за покупко-продажба от 16.05.2016г. по н.а.№ 6, т.ІІІ, д.№ 3042/2016г., с който Я. Д. Я. е продал на Д. В. Я. осем поземлени имоти и по н.а.№ 7, т.ІІІ, д.№ 3044/2016г., с който Я. Д. Я. е продал на Д. В. Я. други пет поземлени имоти, всички по КК на КТ [населено място]. като недоказан и неоснователен и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени въпроса: 1. В хипотеза на възмездно разпореждане с недвижим имот и по аргумент на чл.135, ал.2 ЗЗД,допустимо ли е доказването на субективния елемент спрямо приобритателя посредством установяване на родствени правоотношения с неговия праводател? 2. С оглед събраните по делото косвени доказателства, допустимо ли е разширително тълкуване на установената в чл.135, ал.2 ЗЗД презумция за знание по отношение на кръга на лицата, когато приобритателят по оспорваната сделка се намира в родствени отношения? 3. В хипотеза на възмездна сделка по чл.135, ал.1 ЗЗД, установяването на родствени отношения между приобритателя и отчуждителя има ли правно значение на косвено доказателство? и 4. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, относими към предмета на спора при провеждане на пълно доказване на знание за увреждане у приобритателя чрез косвени доказателства? Счита, че по поставените въпроси въззивният акт противоречи на приетото в решения по т.д.№ 2646/2016г. на ІІ т.о., гр.д.№ 2508/2017г., на ІV г.о., гр.д.№ 1778/2013г. на ІІІ гр.о., гр.д.№4578/2015г.на ІV г.о., гр.д.№ 1649/2010г.на ІV г.о., т.д.№ 654/2010г.на ІІ т.о., т.д.№ 2366/2013г. на ІІ т.о., т.д.№ 1106/2010г. на ІІ т.о., т.д.№ 2687/2014г.на ІІ т.о., т.д.№ 3495/2014г.на ІІ т.о. и т.д.№ 3583/2014г. на ІІ т.о. Срещу подадената касационна жалба са постъпили два отговора. В отговора си Я. Я., чрез процесуалният представител адвокат И. оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба. Счита, че противоречие с посочените от касатора решения няма, защото съдебната практика единно приема, че въпросът за наличието на субективния елемент като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД се решава конкретно за всеки отделен случай, съобразно ангажираните доказателства. Идентични съображения са изложени и в отговора на Д. Я. и Б. Я., чрез процесуалният им представител адвокат П., с който също се оспорват допустимостта и основателността на подадената жалба. Считат, че наличието на родствено отношение и извършването на продажба на цена под пазарната, не са достатъчни, за да обосноват наличие на знание за увреждане у приобритателя. Въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен с решаващи мотиви за недоказване от страна на ищеца на субективният елемент от фактическия състав на увреждането по чл.135, ал.1 ЗЗД. Приел е,че степента на родство между договарящите страни /приобритателят по увреждащите кредитора сделки е племенник на длъжника/, наличието на извършени други разпоредителни сделки от длъжника и фактът, че всяка една от процесните тринадесет разпоредителни сделки е извършена на цена под пазарната, сами по себе си и разгледани в съвкупност, не обосноват извод, че приобритателят Д.Я. при покупката на имотите е знаел, че уврежда кредитора на своя праводател. В мотивите си, съдът е посочил, че доказаната родствена връзка поражда едно предположение, което обаче изисква наличие на установени допълнителни факти и обстоятелства, за да се може заедно с него да се формира краен извод за наличие на изискуемият субективен елемент, а в случая подобни релевантни факти и обстоятелства не са установени. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведеното от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси - касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като част от въпросите, доколкото не са правни, а са конкретни и отговорът им изисква обсъждане на ангажираните по делото доказателства, каквото в настоящата фаза не може да бъде извършвано, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /каквито са въпроси втори и четвърти/, а за всички не е налице посоченото специално основание за допустимост. Съображенията: На първият и вторият от поставените въпроси следва да се даде отрицателен отговор. Единствените родствени отношения, въз основа на които може да се предполага знание за увреждане /и то до доказване на противното/, са тези, които са изрично посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД. Наличието на други родствени отношение /извън посочените в закона/, само по себе си не е достатъчно за да установи наличие на знание, че приобритателят по транслативната сделка е съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота. Не е допустимо разширително тълкуване на установената в чл.135, ал.2 ЗЗД презумция за знание. В съдебната практика, включително и цитираната от страните по делото, винаги единно се е приемало, че знанието на приобритателят на недвижимия имот за увреждане подлежи на установяване от ищеца с всички доказателствени средства. При липса на преки доказателства /което е най-честата хипотеза/, доказването може да стане и с поредица от установени факти, които обаче разгледани във взаимна връзка, косвено трябва да водят до несъмнен извод за наличие на знание. /Наличието на установени отделни факти, не е достатъчно, ако разгледани взаимно те не обосновават несъмнен и логичен извод за наличие на знание./ Затова, във връзка с поставените от касатора трети и четвърти въпроси, следва да се посочи, че само по себе си установяването на родствени отношения между приобритателя и отчуждителя като косвено доказателство не е достатъчно за установяване на знание и че в случая – видно от гореизложените мотиви – въззивният съд е изпълнил задължението си за обсъждане на събраните по делото доказателства, относими към предмета на спора, защото е обсъдил всички посочени и установени от ищеца факти /наличие на родствена връзка, осъществени други разпоредителни сделки в близък период от време, продажба на цени под пазарните/, но е приел, че те не са достатъчни, за да обосноват знание у приобритателя за увреждане. /Именно защото - дали представените доказателства са косвени и дали те в съпкупност са достатъчни за установяване на факта, се преценява във всеки отделен случай с оглед неговата конкретика, цитираните от касатора решения, отнасящи до задължението на въззивният съд за обсъждане на приетите по делото доказателства са ирелевнатни и не устано-вяват наличие на посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК./ Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд