Определение № 1697 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2025 г.

месеца БЕЗ ЗАСЕДАНИЯ по гражданско дело № 1206 от 14.05.2021 г. Съдия по делото е В. К../ Минаха ДЕВЕТ

месеца от датата на образуване на дело № 1206 от 04.05.2021 г. и до първото заседание, което е насрочено за 22.02.2022 г. НЕ Е ИЗВЪРШЕНА заплатената от мен съдебно- техническа експертиза, която трябваше да я извърши вещо лице определено от Районен съд –Благоевград. Аз съм заплатила на Районен съд- Благоевград за да се извърши съдебно- техническата експертиза съгласно Определение № 747/2021 по гражданско дело № 1206 от 14.05.2021 г.“. Вещото лице е посочило, че след 08.03.2022 г. всички видеофайлове от посочения профил са били премахнати. Допълнено е, че след анализ на видеоклиповете е установено, че записаното лице е ищецът Л. Г.. Последният клип, озаглавен „Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград. Синът на ПРОКУРОР П. – Р. РЪМЖИ като животно“, представлява специално монтиран видеоклип, на който е снимана ответницата да чете предварително подготвен текст по повод делото между нея и бащата на ищеца и съдържащ колаж от снимки на ищеца и родителите му и части от предишни клипове, заснети с видеокамерата. В показанията на свидетеля М. Д., адвокат от АК-Б., се сочи, че през есента на 2021 г. от социалната мрежа „Фейсбук“ е разбрал за видеоклипове на видео платформата „Ютюб“, на които бил заснет ищецът и със заглавия, които го обвиняват в тормоз над съседка и че като прокурорски син и адвокат, е оказвал влияние над съдията по дело пред РС-Благоевград. Свидетелят е заявил, че лично е гледал клиповете и че те са излизали в период от около 3-4 месеца, до пролетта на 2022 г. Те били и обект на коментари от други колеги адвокати, а ищецът му се е оплакал, че заради тези клипове му се „скъсил животът”. От показанията на майката на ищеца – П.-Р. е установено, че от появата на първия клип през м. септември 2021 г. ищецът е изпаднал в силен стрес за това какво още ще се появи в интернет пространството и как да се защити. Свидетелката е разказала, че синът е бил всеки ден с повишено кръвно налягане, не можел да спи и бил емоционално изтощен, поради което не успявал да се съсредоточи върху работата си и да се грижи за семейството си. Бил и силно притеснен как ще се отрази всичко това на кариерата му като адвокат и публична личност – кандидат за кмет и за народен представител. Разпитан е и бащата на ответницата – свидетеля Б. М., който е посочил, че дъщеря му е поставила видеокамерата на 08.10.2021 г., за да се защити от действия на съседа си, бащата на ищеца, който тропал и плюел по входната й врата. Записите от камерата обаче са били наблюдавани от сина му и брат на ответницата Г. М., живеещ в Украйна и имащ достъп до компютъра на сестра си, като именно той е качил процесните видеоклипове в интернет. В подкрепа на това свидетелство е и разказаното от свидетеля Ч.. В тази част показанията на М. не са кредитирани, с оглед близката родствена връзка и заинтересоваността на свидетеля. Представени са извлечения от протоколи на заседания на Адвокатски съвет – Б. от 24.09.2021 г., 08.10.2021 г., 22.10.2021 г. и 12.11.2021 г., от които съдът е установил, че адвокатският съвет е разглеждал сигнал от лицето П. В. за извършени от ищеца нарушения на Етичния кодекс на адвоката. В него се съдържали твърдения, че доказателства за нарушенията са множество публикации и видеоклипове във „Фейсбук“ и „Ютюб“. Приета е съдебно-лицево идентификационна експертиза, от която съдът е установил, че заснетото лице във видеоклипа, озаглавен „Закъсняло правосъдие в Районен съд Благоевград. Синът на ПРОКУРОР П. – Р. РЪМЖИ като животно“, е ответницата Т. Б.. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че в периода от м. септември 2021 г. до м. февруари 2022 г. ответницата е заснела без съгласие ищеца посредством мобилен телефон и видеокамера, монтирана над входната врата на жилището й, и е разпространила видеоклипове с тези записи със заглавия, уронващи честта и достойнството му, в интернет платформата за споделяне „Ютюб”. Установено е, че записите от видеокамерата са се съхранявали в компютъра на Т. Б. и само тя е имала достъп до него посредством парола и потребителско име, като е имала и мотив с оглед влошените им отношения. В един от процесните видеоклипове ответницата е заснета с камера, изчитайки предварително написан текст. Направен е извод, че по делото са установени както вината, така и противоправното поведение на Т. Б., предвид обстоятелството, че камерата е монтирана от нея. За доказани са приети причинно-следствената връзка между деянието, извършено от Б., и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания. Прието е, че ищецът е получил здравословни промлеми - повишено кръвно налягане, нарушен сън, силно емоционално изтощение, поради което не успявал да се съсредоточи върху работата си и да се грижи за семейството си. Посочено е, че записите са заснети в коридора на общата етажна собственост, въпреки категоричното несъгласие на ищеца. Разпространявани са в интернет със заглавия, позорящи и злепоставящи ищеца, че извършва тормоз, ръмжи като животно и провокира конфликти със съседи. Отбелязано е, че заснетото не е във връзка с дейността на ищеца като кандидат-кмет и кандидат-депутат и по въпрос от обществен интерес. Като неоснователни са преценени възраженията на Т. Б., че действията й не представляват противоправно поведение. Прието е, че поставянето на камерите и поддържането на впечатление, че същите осъществяват видеозаснемане, като в техния обхват попада имотът на ищеца, съставлява противоправно поведение, независимо дали през целия посочен в исковата молба период камерите действително са функционирали, или само е било създадено такова впечатление. В заключение съдът е посочил, че при съобразяване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължителните указания на ВКС по прилагането й, присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 3 000 лева е несъответно на доказаните страдания и негативни преживявания /стрес, унижение притеснения/, поради което е определен за справедлив размерът от 5000 лева. При това положение, искът за заплащане на лихва за забава също е приет за основателен за периода от 03.05.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Първите три въпроса от изложението към каасционната жалба на Т. Б. не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те са свързани с процесуалния ред, по който следва да бъде разгледана исковата претенция. С оглед изложеното от ищеца в исковата молба, въззивният съд е квалифицирал предявения иск иск по чл.45 ЗЗД, разглеждането на който подлежи по реда на ГПК от гражданския съд. Административните процедури по ЗЗЛД и предприетите от Комисията по този закон процедури, нямат характер на преюдициално производство и са неотносими към допустимоста на иска. Извън предмета на спора са действията на ответницата по обработка на личните данни на ищеца, доколкото съдът е сезиран с иск за обезщетяване на неимуществени вреди като пряка последица от действия на ответницата, уронващи честта и достойнството на ищеца. В допълнение следва да се посочи, че не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК сочените определения на ВАС, както и на петчленни състави на ВАС и ВКС. Четвъртият въпрос се поставя при фактическа обстановка, каквато не е установена по делото. Съдът е приел, че с действията си по заснемане, без съгласието на ищеца, посредством мобилен телефон и видеокамера и разпространяването на видеоклипове със заглавия и описание, които са позорящи и със злепоставящ характер, ответницата е имала противоправно поведение, което е довело до вредоносен резултат върху ищеца. Не е прието за установено, че споделянето на процесните видеоклипове е извършено за целите на журналистическа дейност по разпространяване на актуална и обществено значима информация, нито пък че отговорност за вреди не следва да се носи, ако противоправните действия са във връзка с упражняване на журналистическа дейност. Пети, шести, дванадесети и тринадесети въпроси не са решени в противоречие с цитираната от касатора практика. В случая е отчетено, че всеки от процесните видеоклипове е озаглавен по начин, който внушава, че ищецът осъществява тормоз, провокира конфликти и се държи непристойно със своите съседи. Тези твърдения на Б. в заглавията и описанията на процесното видео съдържание за осъществявано поведение на ищеца са обусловили и приетата от съда противоправност в нейните действия и нямат отношение към проведените в цитираната практика разграничения между съобщаването на факти и даването на оценки на публични личности. Въпросите от седми до десети, свързани с правнорелевантните факти, които ищецът следва да докаже в производство по иск по чл. 45 ЗЗД, също не са решени в противоречие с установената практика на ВКС. В нея е прието, че отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Ищецът следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. В случая съдът е приел за установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, причинено на ищеца.След обсъждане на относимите писмени и гласни доказателства е стигнал до извод, че е проведено пълно доказване на предпоставките за уважаване на иска е въпрос по съществото на спора. Поддържаното в тази връзка от касатора, представлява касационни оплаквания, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на касационните жалби. Единадесетият въпрос е ирелевантен и не е включен в решаващите правни изводи на въззивния съд, доколкото не е прието заснемането и разпространяването на процесните видеоклипове да е във връзка с дейността на ищеца като общественик или политик. Заглавията и описанията на каченото в интернет съдържание отразяват твърденията на ответницата за поведението му при междусъседски взаимоотношения. По четиринадесетия и петнадесетия въпроси относно начина, по който съдът следва да процедира при наличие свидетелски показания на лице, което е заинтересовано в полза на една от страните, е налице трайно установена практика на ВКС, според която съдът дължи обсъждане на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, като мотивира кои кредитира. Съдът не може да основе изводите си на произволно избрани доказателства. Гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване на евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Кредитирането им е допустимо, ако заинтересоваността му не се е отразила на достоверността им. В настоящия случай въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания по делото, като е посочил кои конкретни и релевантни за спора факти приема за установени и кои не, съпоставил е свидетелските показания и с останалите приети по делото доказателства. Посочено е, че името на ищеца е било разисквано в адвокатския съвет на колегията, към която е вписан, във връзка с качените в интернет пространството видеоклипове. Отчетено е, че това обстоятелство съответства на показанията на свидетеля М. Д., който е свидетелствал и за отрицателните преживявания на ищеца. Съобразено е, че показанията кореспондират и с изнесените данни от майката на ищеца. Последните два въпроса относно дейността на въззивната инстанция също не предпоставят допускане на касационно обжалване, тъй като са решение в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. В нея е прието, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да бъдат преценени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. В останалата част изложението съдържа оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното решение, които не са предмет на производството почл.288 ГПК по предвалителна селекция на касационните жалби. Не е налице и сочената недопустимост на въззивното решение. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд. В настоящия случай такива пороци не се откриват, доколкото е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение в резултат на накърняване на правото му добро име, а не във връзка с неправомерна обработка и съхранение на лични данни, каквито твърдения навежда Б.. Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск и в обема на търсената от ищеца защита. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба на Т. Б. Б. по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК настоящата инстанция не следва да се произнася по подадената от Л. М. Г. насрещна касационна жалба. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК в полза на процесуалния представител на Л. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 306 евро, определен съгласно чл. 9, ал. 3 НМРАВ № 1 от 9 юли 2004 г./ред. ДВ., бр.88 от 4 ноември 2022 г./, вр. чл. 12, ал. 1, чл. 13 и чл. 5 ЗВЕРБ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.