Определение № 2518 от 01.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1417/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД срещу решение №209 от 30.03.2023 г. по т.д.№951/2022 г. на САС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №260417 от 20.06.2022 г. по т.д.№2043/2020 г. на СГС, „Българска независима енергийна борса“ ЕАД е осъдено да заплати на „Енерджи съплай“ ЕООД на основание чл.79, вр. чл.82 ЗЗД сумата от 23 474.14 лв., представляваща пропусната полза (нереализирана печалба) и сумата от 27 710.63 лв., представляваща претърпяна загуба, като са разпределени и направени пред двете инстанции разноски. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства и да мотивира решението си по съществото на правния спор, вкл. по отношение размера и предвидимостта на вредите и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля. 2. При преценката на заключение на приета по делото експертиза, допустимо ли е съдът да се позовава само на отделни изводи и да игнорира други, следва ли да изложи съображения защо не кредитира някои от изводите при формиране на мотивите си и има ли задължение при обсъждане на заключението, подписано с особено мнение от едно от вещите лица, да изложи мотиви по какви съображения не възприема особеното мнение, както и да изложи мотиви обосноваващи преценката за годността на експертизата. 3. При наличието на два представени по делото договора следва ли съдът да тълкува действителната воля на страните относно характера на всеки един от сключените договори, вида и обема на възложените дейности от относимостта към конкретния правен спора и допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само наименованието на договора и писмените уговорки в него, но и преддоговорните отношения между страните и поведението им по време на изпълнението на договора. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Енерджи съплай“ ЕООД навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.71 от Правилата за работа на организиран Борсов пазар на електрическа енергия (част от ОУ по сключеният между страните договор), ответникът - оператор на борсов пазар на електрическа енергия, следва да извършва дейността си в съответствие с ЗЕ, ПТЕЕ, настоящите правила и приложенията към тях, като част от същите правила са и правила за работа на пазарен сегмент „ден напред“ и правилата за работа на пазарен сегмент „в рамките на деня“. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.44 от правила за работа на пазарен сегмент „ден напред“ след постъпване на предложение в ЕСТ- ДН (електронна система за търговия „Ден напред“) се стартира процес за проверка на данните от страна на оператора на борсовия пазар, като се извършва проверка на въведените стойности, вкл. проверка за съответствие с параметрите на търга, проверка за монотонност (съответствие на подредбата на двоите цена-количество по възходящ ред) както и проверка на стойностите, изразяваща се в съответствието на предложените цени в лева и евро до един знак след десетичната запетая, но по делото липсват доказателства ответникът да е изпълнил това си задължение. Установил е от представените електронни писма разменени между ответника и участника в търга GEN-I, trgovanje in prodaja elektricne energije, d.o.o., че посоченият участник е информирал ответника за наличието на техническа грешка при въвеждането от няколко десетични знака, но това е станало след публикуването на резултатите от търга, а погрешно въведените оферти са несъразмерни с действащото обезпечение. Намерил е за безспорно, видно от правилата създадени от ответника, че по отношение на регистрирането на офертите на участниците не съществува изрично предвидено задължение същият да извършва проверка за съответствие на подадена оферта с даденото от този търговски участник обезпечение, но с оглед охраната на интересите както на организатора, така и на всички участници в процеса същият е следвало да положи грижата на „добрия търговец“ и да извършва преценка, преди да публикува резултатите от сесията. С оглед на това е счел, че ответникът не е положил грижата на добрия търговец при регистрирането на подадените оферти и изчисление на резултатите. По отношение на второто въведено от ищеца (лицензиран участник на борсовия пазар, организиран от ответника, с когото са обвързани от договор №5 от 11.01.2016 г. за участие на борсов пазар на електрическа енергия), основание за неизпълнение на задълженията от страна ответника, изразяващи се в извършване на преизчисление (повторно изчисление) на резултатите от тръжна сесия (публикувани на 10.10.2018 г.) в 19,51 часа, при вече публикувани резултати от търговията на участниците в този ден, на пазарен сегмент „Ден напред“, което публикуване е извършено на посочената дата в периода от 13,42-13,55 ч., е изложил съображения, че същото е основателно. Позовал се е на разпоредбите на чл.45-47 от Правилата за работа на пазарен сегмент „ден напред“, според които операторът на борсовия пазар има право да преустанови търговията в изрично посочени хипотези (при възникнал проблем с ЕСТ-ДН, ако извършваната търговия е в противоречие с изискванията на приложимо законодателство или е задействана извънредна процедура от координатора на Euphemia алгоритъма), като е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява осъществяване на хипотеза, даваща основание на ответника да преустанови търговията - същият не е ангажирал доказателства за наличието на такава хипотеза, даваща му основание да преустанови търговията, за което обстоятелство не се спори между страните. Посочил е, че операторът има задължение да изчисли клиринговите цени на енергията и да обяви резултатите от търговията при условията на чл.65 и чл.66 от същите правила, както и да анулира погрешно подадена оферта от търговски участник, но след обявяването на резултатите от проведената сесия и изчислените клирингови цени, операторът не притежава възможност да анулира вече оповестени резултати. Анализирал е и сключеният между страните стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия №189 от 01.11.2016 г., като е приел, че действителната воля на страните по отношение на момента на сключването на конкретна сделка е моментът на обявяването на резултатите от класирането, т.е. момента, в който ответникът е изчислил клиринговите цени и е изпратил резултатите на „ЕСО“АД. Посочил е, че анулирането на вече обявените от ответника резултати по същество представлява прекратяване да договорната връзка, която следва да се извърши на конкретни основания, изрично посочени в договорите, които страните са уговорили предварително. Счел е, че не са налице предвидените в чл.45-чл.47 от същите правила основания за преустановяване на търговията, поради което е достигнал до извод, че възможността да възникне проблем с ликвидността на ответника не може да бъде извинителна причина за неполагането на грижата на „добрия търговец“ от страна на ответника при изпълнение на задълженията му. С оглед изложеното и като се е позовал на заключенията на вещите лица, подробно посочени и анализирани в акта на въззивния съд, вкл. и особеното мнение на вещото лице К., въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за неизпълнение на задълженията си - пропуснати ползи в размер на 27 713.44 лв. и претърпени загуби в размер на 23 474.23 лв. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства (вкл. заключенията на назначените и приети експертизи, към които е препратил при отговора на въпроса относно размера на претърпените от ищеца вреди, както и особеното мнение на вещото лице К. и дадените в съдебно заседание отговори), а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по доводите и възражения на страните. Позовавайки се на задължителните за страните (вкл. за ищеца, лицензиран участник на борсовия пазар, организиран от ответника), резултати от тръжната сесия, публикувани на 10.10.2018 г. в периода от 13,42 ч.-13,55 ч., въззивният съд по същество е приел, че ищецът е бил задължен да продаде 82 МВтч електрическа енергия на цена от 457.13 лв./МВтч и да закупи 0 МВтч, респективно, че вследствие анулирането на вече обявените от ответника резултати, за ищеца са настъпили вреди - под формата на пропуснати ползи (като разлика в цената на придобиване на посочените 82 МВтч и цената, на която е следвало да се продаде енергията съобразно анулираните резултати от тръжната сесия) и на претърпяна загуба (разликата между цената на придобиване на количеството енергия, останало в излишък, след закупуването, предвид задължението, с оглед резултатите от втората тръжна сесия, на около 300 МВтч електрическа енергия и цената на тази енергия при продажбата й по цена излишък в стандартна балансираща група). Действително според вещото лице К., ищецът е могъл да закупи необходимата за изпълнение на задълженията му енергия от пазара „в рамките на деня“, а не от чужбина, но в отговорите в съдебно заседание посоченото вещо лице изрично е отговорило, че не е ясно дали цената на енергията от пазара „в рамките на деня“ би била по-ниска от цената на енергията, закупена от чужбина. В този смисъл и при направеният категоричен извод (предвид разпоредбите на Правилата за работа на организиран Борсов пазар на електрическа енергия, част от които са и правила за работа на пазарен сегмент „ден напред“ и правилата за работа на пазарен сегмент „в рамките на деня“), че ответното дружество не е разполагало с право да анулира задължителните (за всички, вкл. участници с дългогодишен опит при преценка на конкретната ситуация) след публикуването им резултати от първата тръжна сесия и да провежда нова, въззивният съд по същество е приел, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответното дружество и претърпените от ищеца вреди (вкл. настъпилата негативна промяна в имущественото състояние на ищеца с оглед задължението да закупи допълнителни около 300 МВтч електрическа енергия, които е реализирал на балансиращ пазар при цена, по-ниска от тази на придобиване и наличието на сигурност на реализирането на печалба от ищеца, изразяваща се в разликата между цената на придобиване и цена на продажба на 82 МВтч електрическа енергия, в който обем и на цена от 457.13 лв./МВтч ищецът е бил длъжен да продаде). Действително при постановяване на решението си, въззивният съд е анализирал и сключения между страните стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия №189 от 01.11.2016 г., но изводите за наличие на неизпълнение от страна на ответника са направени с оглед задълженията му по договор №5 от 11.01.2016 г. и с оглед разпоредбите на Правилата за работа на организиран Борсов пазар на електрическа енергия, част от които са и правила за работа на пазарен сегмент „ден напред“ и правилата за работа на пазарен сегмент „в рамките на деня“. От друга страна необсъждането на свидетелски показания и на преценката на държавен орган относно носенето или не на административно наказателна отговорност от ответника за осъществените от него действия, не може да доведе до различни от направените от въззивния съд изводи. С оглед изложеното въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. В случая е налице и съобразяване с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.202 ГПК и на чл.20 ЗЗД. Съдът е преценил експертните заключения във връзка с другите доказателства по делото и по същество е извел мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизите, като същевременно е издирил и действителната обща воля на страните в обвързващия ги договор №5 и посочените по-горе Правила, тълкувайки отделните уговорки за поетите от страните задължения, във връзка една с друга. Всъщност с формулираните от касатора въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, като касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2541.39 лв. с вкл. ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,