Определение № 184 от 18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1165/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. Д. Р., А. В. Р., А. А. Д. и Н. А. Д., чрез адв. Д. Д. Н. против решение № 62/21.02.2020г. по в.т.д.№ 418/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № 57/12.07.2019 г. по т. д. № 85/2018 г. на Окръжен съд – Ловеч са отхвърлени предявените от А. Д. Р. и А. В. Р. против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД искове с правно основание чл. 432, вр. с чл. 380, вр. с чл. 493а, ал.1 и ал.3 КЗ и чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди за сумите над 47 500лв. до 101 500лв. /54 000лв./ за всеки ищец, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им М. А. Д. - настъпила в ПТП на 12.11.2017г. и частично е потвърдено решение № 57/12.07.2019г., постановено по т. д. № 85/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в частта за отхвърляне на исковете на А. А. Д. и Н. А. Д. против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за заплащане на сумите от по 100 000лв. за всяка ищца, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им М. А. Д. - настъпила в ПТП на 12.11.2017г. Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при занижен рамер на присъдените обезщетения, а по отношение на сестрите на починалия – неправилно е преценено, че връзката между тях е обичайна и не се характеризира с изключителност. Считат, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ Общо Застраховане”ЕАД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че на 12.11.2017г. е настъпило ПТП, при което е починал синът на ищците Р. и брат на другите две ищци, като отговорността на виновния водач е била застрахована по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при „ДЗИ Общо Застраховане”ЕАД. По спорния пред въззивният съд въпрос за размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, ВТАС е счел, че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за майката и бащата в размер на 185 000лв. /преди прилагане на процента за съпричиняване/ са завишени с оглед обичайно присъжданите размери в подобни случаи и социално-икономическите условия за живот в страната към датата на произшествието. Намалил е същите до 150 000лв. за всеки родител. В тази връзка ВТАС е съобразил свидетелските показания, въз онова на които е констатирал съвместно съжителство на починалия и неговите родители, на създадени изключително близки отношения приживе. Същевременно са съобразени: възрасттта на касаторите и на починалия, изключителният интензитет на търпените болки и страдания /психически и физически/ по неочакваната раздяла с дете, които продължават дълго време. По отношение на възражеинето за съпричиняване на вредоносния резултат в резултат и на поведението на пострадалото лице, въззивната инстания е заключила, че М. Д. е знаел, че водачът на автомобила, в който се е качил, е неправоспособен, поради което е определил обема на приноса от 1/4. Като окончателен резултат е приел, че исковете на родителите са основателни за сумата от 47 000лв. /при съобразяване на съпричиняването и на извънсъдебното плащане от застрахователя на всеки родител на сума от 65 000лв./. По отношение на сестрите на починалия ВТАС е счел, че установеното от свидетелските показания общуване приживе между М. Д. и А. Д. и Н. Д. не представлява трайна и извънредна емоционална връзка, която покрива предвиденото в ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС изключение. Изрично е било посочено, че съдът не оспорва претърпените от сестрите болки и страдания във връзка със загубата на техния брат, но при живи родители, с които той е живял в едно домакинство и които са се грижили за него, се изключва извод, че брат им е бил най-близкият им човек и с него те са сложили отношения надхвърлящи обичайната в тези случаи роднинска връзка. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2/Трябва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната?; 3/Трябва ли съдът в съдебните си актове да обсъжда посочената от страните задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК по аналогични казуси?; 4/Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък? По отношение на всички въпроси касаторите сочат допълнително основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.II от ППВС №4/23.12.1968г.,ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, Решение № 81/14.06.2016г. по т.д. № 1529/2015г. на ТК, II т.о., Решение № 70/03.06.2019г. по т.д. № 755/2018г. на ТК, II т.о., Решение № 310/06.02.2019г. по т.д. № 2429/2017г. на ТК, II т.о. и др. Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса в своята цялост засягат критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят от решаващия съд. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай ВТАС, в съответствие с така посочената задължителна практика, е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а отделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касаторите. В тази връзка не се установява въведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция е взела предвид: характера на претърпените вреди, интензивността на засягане на касаторите, продължителността на душевните и физически страдания, възрастта на пострадалия и на родителите му, съдържанието на конкретно установената между тях връзка. Несъгласието на касаторите с фактическите изводи въз основа на така преценените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Освен това изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта, като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика - Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Дадените разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД в цитираните от касаторите решения се основават на констатираните конкретни и специфични за казуса обстоятелства, които не са аналогични с процесния случай. По т.д. № 2273/2015г. на ВКС, II т.о. акцентът е върху особеностите на деликта – причинена умишлено смърт на лицето, публично, с белези на жестокост и пр. Следва да се има предвид, че формираната от решения на ВКС съдебна практика за обезщетяване вреди от смъртта на родственици по права линия, настъпили през определена година, варира в ориентировъчен диапазон, но подобен формален критерий не би могъл да бъде съобразим, аналогично на недопустимо формално съобразяване на действащите към същия момент лимити на застрахователна отговорност. Всеки конкретен случай е зависим от обхвата на твърдените и доказани вреди, не само по вид, но и по съдържание, и обусловен от личността на пострадалия, претендиращ обезщетението, от собствената му устойчивост, адаптивност към вредата и възможност за преодоляване. Следователно по отношение на поставените правни въпроси не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Трети въпрос няма характер на правен въпрос, тъй като формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС следва да бъде съобразявана от въззивния съд и без да се сочи от страните, като това не е означава буквално тя да бъде обсъждана от решаващия състав. Ако произнасянето на въззивния съд е в отклонение от посочената практика е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на четвърти въпрос не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като ВТАС не е отрекъл възможността сестрите на пострадалото лице да претендират обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, но съобразно конкретно доказаните факти по делото не е установил посочената в задължителните указания на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС предпоставка - за изключителност извън обичайната в отношенията между касаторките и техния брат. В случая се оспорва крайният извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд