Определение № 4648 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на ищеца по делото Б. Д. Б. срещу разпореждане № 3390/08.08.2024 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1191/2024 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба, подадена от жалбоподателя срещу постановеното по същото дело определение № 1743/26.06.2024 г., с което е потвърдено определение № 4648/15.04.2024 г. по гр. дело № 3049/2024 г. на Пловдивския районен съд (ПРС). Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на окръжния съд (така – разясненията в мотивите към тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС). В частната жалба се сочи нищожност и неправилност на обжалваното разпореждане, но се излагат оплаквания и доводи само за неправилност на същото – във връзка с твърдяната „нищожност“ отново се поддържа, че обжалваното разпореждане било очевидно неправилно и явно необосновано, което според жалбоподателя „доказва и неговата нищожност“. Същият сочи още, че за да върне частната му касационна жалба с обжалваното разпореждане, съдията-докладчик се позовал на чл. 280, ал. 3 от ГПК, с оглед ниския материален интерес на цената на иска, която е под изискуемия от закона минимум. Жалбоподателят изтъква, че този извод и констатации били „преписани“ от страница първа на частната му касационна жалба, но съдията-докладчик не съобразил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, където изрично е посочено, че независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 от ГПК, а според жалбоподателя – и по ал. 3 на чл. 280 от ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност и недопустимост и при очевидна неправилност и необоснованост. С оглед на това жалбоподателят излага подробните съображения и доводи, които поддържа и във върнатата частна касационна жалба, че въззивното определение № 1743/26.06.2024 г. и първоинстанционното определение № 4648/15.04.2024 г. били очевидно неправилни, явно необосновани и нищожни, поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С първоинстанционното определение № 4648/15.04.2024 г. на ПРС (потвърдено с въззивното определение № 1743/26.06.2024 г. на ПОС) е върната исковата молба на жалбоподателя, уточнявана с три негови молби, и е прекратено първоинстанционното производство по делото, поради неотстраняване на нередовностите на предявените искове и недопустимост на част от тях. Видно от исковата молба и трите молби-уточнения на същата, жалбоподателят е предявил множество съединени искове, всеки един от които е с цена под 5 000 лв. (с най-висока цена е иск за сумата 780 лв.). Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по тези искове, не би подлежало на касационно обжалване. Жалбоподателят не оспорва тези констатации и изводи, които са направени и в мотивите към обжалваното разпореждане № 3390/08.08.2024 г., но неоснователно поддържа в частната си жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, независимо от предпоставките по ал. 3 на чл. 280 от ГПК, въззивното решение се допускало до касационно обжалване при вероятна нищожност и недопустимост и при очевидна неправилност и необоснованост. Тези основания за допускане на касационно обжалване на въззивни решения и определения действително са установени от законодателя с разпоредбите на чл. 280, ал. 2 и чл. 274, ал. 3 от ГПК, но те са неприложими към въззивни решения, които изобщо са изключени от касационен контрол с разпоредбите на чл. 280, ал. 3 от ГПК, като с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК от касационен контрол са изключени и всички въззивни определения, постановени по дела, по които въззивните решения не подлежат на касационно обжалване. Такъв е и настоящият случай – въззивното определение № 1743/26.06.2024 г. не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, тъй като е постановено по гражданско дело, по което цената на всеки един от предявените искове е под прага от 5 000 лв., установен с чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК. Следователно, подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу въззивното определение № 1743/26.06.2024 г., е процесуално недопустима – насочена е срещу неподлежащ на обжалване и влязъл в сила съдебен акт. Като е достигнал до същите изводи по тълкуването и приложението на чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в мотивите към обжалваното разпореждане № 3390/08.08.2024 г. и е върнал недопустимата частна касационна жалба на жалбоподателя, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който не е явно необоснован, респ. – не е и очевидно неправилен, нито е нищожен, както неоснователно поддържа жалбоподателят. При извършената и служебна проверка настоящият съдебен състав не откри пороци, водещи до нищожност или до недопустимост на обжалваното разпореждане. В заключение, същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение