Определение № 532 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 238/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 51826/20.10.2025 г., подадена от Е. Д. М., против определение № 18275 от 29.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3905/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 4760 от 28.01.2025 г., постановено по гр. д. № 166/2025 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за освобождаване от държавни такси по делото; оставено е без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото; върната е искова молба вх. № 105/02.01.2025 г. и е прекратено производството по посоченото гражданско дело. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. За да потвърди извода за недопустимост на иска въззивният Софийски градски съд се е аргументирал, че в искова молба ищецът сочи нарушение на множество норми на ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, МПГПП на ООН и прочие, като поддържа, че същите са нарушени от ответника Прокуратура на Република България, чрез злоупотреба с власт и право в производство по чл. 270 НПК и чл. 65 НПК, както и че е оправдан за повдигнато му обвинение по чл. 199 ГПК. Тоест, не са изложени надлежни фактически твърдения, обхванати от фактическия състав по чл. 2в ЗОДОВ, а е налице формално изброяване на норми от различни международни актове. Не се сочи от ищеца да е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, не се навеждат твърдения че правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно от ответника. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това нарушение ищецът е претъпял вреди, следва да се приеме именно, че е въпрос по допустимостта на иска. Относно искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, съдът е посочил, че му е служебно известно обстоятелството, че е практика на ищеца да иска освобождаване от държавна такса по всички дела, образувани от него, както и предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, включително с искане за назначаване на конкретен адвокат. Видно от направената от първата инстанция и приложена по делото справка от ЕИСС за периода 01.01.2025 г. – 27.01.2025 г. ищецът Е. Д. М. има образувани 319 граждански дела по подадени от него искови молби по описа на СРС. В този смисъл недопустимо е превратното упражняване на правото да се иска освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делата по начин, че да се превърне в принципна недължимост на такси и разноски от конкретно лице по всички дела, заведени от него, и то независимо от характера и естеството на защитаваните права, включително и от количествените измерения на предявените претенции, както и да се допуска правна помощ по всяко заведено исково производство от един ищец с образувани десетки дела. Или иначе казано, ако се допусне да бъдат уважени всички молби за освобождаване от такси и разноски по делата, които са образувани по искови молби на ищеца по настоящото дело, ще се достигне до освобождаването на ищеца Е. М. от заплащане на държавни такси и разноски по принцип, а не по конкретно дело. Същото се отнася и до искането за назначаване на правна помощ – осигуряване на безплатна адвокатска защита от избран от ищеца адвокат, без да се държи сметка за критериите при чиято преценка съдът принципно допуска искана от страната правна помощ. Подобно поведение на ищец не може да се приеме за съвместимо с нормалното функциониране на съдебната система, нито отговаря на интересите на демократичното общество, поради което не следва да се допуска и подпомага, включително чрез освобождаването му от заплащане на такси и разноски по делата и чрез предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „Може ли съдът да откаже освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ на лице, лишено от свобода и без доходи, когато отказът води до прекратяване на производството и фактическо лишаване от достъп до съд?“; 2. „Допустимо ли е съдът да приеме наличие на злоупотреба с процесуални права единствено въз основа на обстоятелството, че страната е завела множество искове и по всички е поискала освобождаване от държавни такси и правна помощ?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като са нерушени множество норми на ЕКПЧ, относими към стандартите за справедлив съдебен процес. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да се допуска. Определението е валидно и допустимо. Поставените в изложението въпроси не могат да послужат за допускане на касационното обжалване. В процесния случай не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая жалбоподателят бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. Въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. С оглед разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на същата не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Молбата за предоставяне на правна помощ не би било от очевидна полза за кандидатстващия за правна помощ поради недопустимост на неговата претенция. Имайки предвид, че държавният бюджет е източник на средствата за функциониране на системата за правна помощ /чл. 2 ЗПП/, то интересите на фиска не следва да бъдат нарушени за упражняване на право на достъп до съд относно изначално недопустима претенция. На жалбоподателя не е препятстван достъпа до правосъдие, защото поискания от него адвокат Е. Я. е назначена от съда за касационното обжалване. В изпълнение на указанията на съда адвокат Я. е допълнила частната касационна жалба и е изготвила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тоест, на жалбоподателя е предоставена правна помощ при осъществяване на инстанционния контрол, като съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК такси по производството на делата не се внасят от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 ЗПП. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение