Определение № 50457 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1073/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника М. М..

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Франция, чрез клона си в България, оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на вземания (главница и законна лихва) по договор за потребителски кредит и евентуално съединените осъдителни искове за заплащане на същите суми.

По жалба на ищеца въззивният съд, след частична отмяна на решението, частично е уважил главните искове.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не се установяват основания за вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната част по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Неоснователни са изложените в тази насока доводи, че в случая искът е предявен чрез клон на заличен търговец, а не клон на самия търговец, претендиращ правоприемство, за липса на правосубектност на клона и за липса на надлежна представителна власт на клона спрямо търговеца – юридическо лице, по следните съображения.

На първо място, неоснователен е доводът, че процесният клон е такъв на заличен търговец, доколкото от представените писмени доказателства и вписванията в търговския регистър се установява, че клонът е създаден от чуждестранния търговец след извършеното вливане на регистрираното в България „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. На второ място, неоснователен е и доводът за липса на правосубектност на клона, тъй като искът не е предявен от името на клона, а чрез клона от името на чуждестранния търговец. Накрая, неоснователни са и доводите за липса на представителна власт, доколкото съобразно правилата на ТЗ ръководителят на клон разполага с представителна власт спрямо търговеца в рамките на предоставените му пълномощия (чл. 17, ал. 2, т. 2 ТЗ) и съобразно избрания вид на упълномощаването по Глава шеста ТЗ, вкл. с правото да преупълномощава процесуални представители за водене на дела, което в настоящия случай е сторено.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани въпросите:

• дали клон на търговец може да бъде упълномощаван за водене на заповедни или искови производства по ГПК от името на търговеца;

• дали клон на чуждестранен търговец и изобщо клон на юридическо лице има собствена процесуална правосубектност за участие в производства по ГПК;

• трябва ли ищецът да докаже посредством експертиза и извлечения от счетоводните си ведомости, че след вливането процесното вземане на вливащото се дружество е осчетоводено като актив при правоприемника;

• дали нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК в приложимата ѝ редакция (ДВ, бр. 35 от 2014 г.) въвежда императивно изискване към формата на договора за потребителски кредит, или то е диспозитивно;

• дали нарушаването на същата норма прави договора за потребителски кредит нищожен и ако да, заради липса на форма или заради нарушение на закона.

Първите два въпроса са от значение за допустимостта на решението, поради което за тях се отнасят изцяло изложените по-горе съображения по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Останалите въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Така третият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, а по четвъртия и петия съдът не е основал изводите си на диспозитивност на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а, като е приел че същата, наред с чл. 11 ЗПК, е императивна по характер, е намерил, че процесният договор отговаря на установените в тези норми изисквания.

Независимо от това по същите въпроси не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън общото възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че формулираните въпроси имат важно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по тях представителят на жалбоподателя не е открил отговор в известната му практика на ВКС, конкретни аргументи не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

С тези мотиви съдът