Определение № 349 от 20.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5029/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 04.05.2015 г. по гр.д.№ 12893 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, II Б състав, с което е потвърдено решение от 28.03.2014 г. по гр.д.№ 44521 от 2008 г. на Софийския районен съд, 49 състав за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ част от помещение „санитарен тракт“ на кота -4,15 в сграда „Блок РБ“, находяща се на адрес: [населено място], [улица] площ от 3,10 кв.м. и с размери 3,10 м. на 1,00 м. В писмен отговор пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване и на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия констатира, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване: Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /приложима редакция, преди изменението на ГПК с ДВ бр.50 от 03.07.2015 г. съгласно пар.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.50 от 03.07.2015 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая въззивното решение е постановено по иск за собственост, чиято цена съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е равна на данъчната оценка на процесния имот. Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № 0900-19/4460 от 02.11.2009 г., данъчната оценка на претендираното помещение с площ от 3,10 кв.м. е много под 5 000 лв. /при данъчна оценка на сгради с обща площ от 4920 кв.м. и мястото, в което са построени, в размер на 1 632 003,10 лв., данъчната оценка на помещение с площ от 3,10 кв.м. е 1 028,29 лв./. Поради това касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо това помещение, не подлежи на касационно обжалване и следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 950 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия