Определение № 333 от 02.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1140/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 926 от 30.05.2011 г. по в.гр.д.№ 1031/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е оставено в сила решение № 4708 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 12565/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-1 състав за отхвърляне на предявеният срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 150 000 лв. К. поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в необсъждане на релевантни за спора доказателства и необоснованост. По съображения в жалбата се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на иска в пълен размер, с присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с довода, че обжалваното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото въпроси, свързани с материалноправните предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на пострадал пътник в МПС, участващо в произшествието. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 17/1963 г., решение № 206/ 12.03.2010 г., ІІ т. о. и решение № 18/27.01.2009 г. на Апелативен съд – С.. Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за липсата на основания за допускане на обжалването. Подробни съображения са изложени в отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който, като пътник в участващо в произшествието превозно средство, е допуснал нарушение на чл.137а ЗДвП, изразяващо се в неправилно поставен предпазен колан. Преценявайки релевантни към чл.51, ал.2 ЗЗД факти и доказателствения материал по делото, решаващият състав е определил съпричиняването на резултата в равна степен с виновния за ПТП водач, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчетено и осъщественото от застрахователното дружество плащане в размер на 50 000 лв. В мотивите към решението е акцентирано на констатациите и изводите на медицинската травматологична експертиза според която, пътуващият на предната седалка на автомобила, при правилно поставен предпазен колан, не би могло да удари главата си в челното панорамно стъкло. Според вещото лице такъв удар е възможен само при повреден колан, вкл. и при съществуваща голяма хлабавина между колана и тялото на пътника. Въззивният съд е препратил и към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, следва да се определи като значим за изхода на делото. При произнасяне по този въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителната, по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика, на която се позовава касатора, възприета и в множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК /така, напр. решение № 169/28.02.2012 г., ІІ т.о., решение № 154 от 31.10.2011 г., ІІ т.о. и др./ Предвид наличието на основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се преценява поддържаното основание за противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата. Предвид освобождаването на ищеца от държавна такса по силата на закона - чл.83, ал.1, т.4 ГПК, след обявяване на настоящото определение, делото следва да се докладва за насрочване за открито съдебно заседание. Настоящият състав констатира, че в изпълнение на неправилните указания на администриращия касационната жалба съд, на основание чл.18, ал.2, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът е внесъл недължима от него държавна такса в размер на 30 лв., която следва да се освободи. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение