Определение № 872 от 04.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6974/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на адв. И. Ц. Адвокатска колегия [населено място] пълномощник на ищците Е. Н. А., Надежда М. Й., М. К. С., Л. К. С., П. И. Г., Л. П. Г. и Любов Н. Т. против въззивно определение № 541 от 07.08.2014г. по ч. гр. дело № 668/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1603 от 02.06.2014г. по гр. дело № 3096/2012г. на Пазарджишки районен съд, с което е оставен без разглеждане като недопустим иска на жалбоподателите с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за приемане за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], собственик на овощна градина представляваща част от бивш имот пл. № 368 в кв. 35 по плана на [населено място] от 1968г., която част е била извън регулацията на селото, с площ 1489 кв. м заснета по плана за земеразделяне като имот 063006 е бил наследодателят на ищците Ф. К. Й. и производството по делото е прекратено. Ответникът И. Н. И. чрез пълномощник адв. А. К. Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорва допустимостта на частната касационна жалба на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК и по същество нейната основателност по съображения подробно изложени в отговора. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба процесуално недопустима. Съдът е бил сезиран с иск за установяване по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Ф. К. Й. е бил собственик на овощна градина, част от която с площ 1489 кв. м е била извън регулацията на селото заснетата по плана за земеразделяне с № 063006, възстановена на ответниците като наследници на М. И. М. с план за земеразделяне, производството по който с обжалваното определение е прекратено. От представена по делото данъчна оценка е видно, че стойността на спорния имот възлиза на 274 лв., върху която е заплатена и дължимата от ищците държавна такса. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК изключва касационния контрол върху решения по въззивни дела с цена иска до 5000 лв. за граждански дела, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното определение е прекратено производство, решението по което не подлежи на касационно обжалване, с оглед размера на цената по искове за собственост и други вещни права, който се определя върху данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). По аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и определението за прекратяване на такова производство. Предвид изложеното частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите ще следва да заплатят адвокатско възнаграждение на адвокат А. К. от Адвокатска колегия [населено място] в размер на 225 лв. на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.