Определение № 787 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. П. чрез адв В. Д.,срещу решение № 1475 от 10.12.2019г по гр.дело № 1884/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е частично изменено първоинстанционното решение по гр.д.№750/2019г на ВРС. Предвид прекратяванено на брака, упражняването на родителските права по отношение на двете родени от брака деца Й. /род на 30.11.2011г /и М. /род на 09.05.2017г/ е предоставено на майката Г. М. П./понастоящем Ч./,местожителството им е определено при нея. В тази част ВОК е постановил ново решение поради вече променения адрес на майката. По отношение режима на виждане с бащата е постановено изменение. Касаторът оспорва постановеното от въззивния съд предоставяне упражняването на родителските права на майката единствено по отношение на детето Й.,както и изменението на режима на лични мерки с това дете, променен спрямо постановения от първоинстанционния съд в насока бащата да води детето на тренировки по футбол всяка първа и трета седмица от месеца ,в дните понеделник, сряда и петък.Касаторът поддържа като съответен на интересите на детето приетият от първоинстанционния съд режим, при който е било постановено само той ще води детето на тренировки по футбол. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване на първо място се сочи очевидна неправилност на решението,след като съдът е приел че децата не трабва да се разделят, въпреки възрастовата им разлика и в частта за въприетия режим на лични отношения,като основан на предположение,че искана от бащата и допусната от първоинстанционния съд възможност само той всяка седмица от месеца в дните понеделник, сряда и петък да води детето Й. на тренировки по футбол, създава напрежение,излишно утежнява отношенията и е предпоставка за възникване на затруднения от пректическо естество. Поставят се процесуалноправни въпроси 1.за задължението на съда да формира мотиви по всички възражения на жалбоподателя ,2.да обсъди в цялост „събрано доказателствено средство „3. Да формира мотиви по всички събрани доказателства ,вкл тези свързани с оплакванията в жалбата 4. Отнася ли се преклузията по чл. 266 ГПК за делата, свързани с родителски права и интересите на деца .5. Следва ли да се събират служебно доказателства, вкл социален доклад ,в най-добрия интерес на децата ,при заявено жилание за промяна на тяхното първоначално определено местожителство .6.Следва ли съдът като изслуша родителите по чл. 59, ал.6 СК да им даде указания какви конкретни обстоятелства следва да бъдат изяснени и какви доказателства да ангажират .По всички въпроси се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,поради противоречие на обжалваното решение с приложени решения от практиката на ВКС.Поставят се материалноправни въпроси1.За обсъждането и изследването на всички критерии, предвидени в чл.59,ал.4 СК и пар 1 т.5 на ДР ЗЗакрД. с ППВС №1/1974г. 2. за преценката дали е в интерес на децата да живеят разделно с оглед възрастта и потребностите им 3.За да измени първоначално определен режим на лични отношения следва ли да са настъпили и установени обстоятелства, които са предпоставка да се влошат отношенията между родителите,или следва да са настъпили и установени обстоятелства, които влошават отглеждането на детето, или неговия режим 4.При определяне на режим на лични отношения между деца и баща следва ли да се предвиди период ,или дни през училищните ваканции, официалните празници ,с цел най-широка възможност за общуване5. Спортните занимания,в които детето участва от продължителен период, могат ли да се характеризират като ежедневна грижа, или служат за задоволяване на дълготраен интерес,поради което може да се може да се предостави упражняването им от родителя ,комуто не са предоставени родителски права .По всички въпроси се сочи противоречие с решения от практиката на ВКС,а по последния въпрос противоречие с ТР№1/2017г по т.д №1/2016г ОСГК. Ответницата по жалбата Г. М. Ч. чрез адв.А.П. е заявила отговор ,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване, като подробно се възразява по доводите на насрещната страна. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допускане до обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалните въпроси по т.1-3 в изложението не се аргументира, предвид съдържанието на въззивното решение и неговите мотиви. Не са изключени от обсъждането на фактите по делото тези установени обстоятелства,които според установените критерии са от значение за предпочитането на родителя,който ще упражнява родителските права след развода, така за режима на лични отношения с другия родител в оспорваната негова част. Бащата е искал да му се предостави упражняването на родителските права само по отношение на по-голямото от двете деца,без да установена състоятелна причина децата да бъдат разделяни,като се има предвид възрастовата им разлика - и двете деца са малолетни, живеят заедно и между тях има привързаност.Решението е мотивирано, като обстоятелствата са обсъдени и преценени по критериите установени в ППВС №1/1974г.Неотносимо се изтъква противоречие на въззивното решение с №98/2019г на 4-то г.о на ВКС по въпроса, формулират в т.4 от изложението. В случая част от доказателствените искания в жалба са били недопустими/да се допусне ДНК-експертииза за установяване биологичен произход на по-малкото дете М./, а друга част са за обстоятелства, които не са относими към предпоставаките, указани в ТР №1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на служебното събиране на доказателства в интерес на децата,както е съобразено от въззивния съд в определнието за недопускането им.В решението не е решаващо произнасян процесуален въпрос по т.5 от изложението и свързаният с него материалноправен въпрос по т.3 от изложението,за критериите и основанията съдът да постанови промяна относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, при променени обстоятелства.Не е същинска промяна на обстоятелствата смяната на административния адрес, от който децата да бъдат вземани и връщани при осъществяване режима на личен контакт,след като местоживеенето им е определено при единия родител,както е в случая.Дали в акта на съда по администриране на спорните отношения отн. местоживеенето на децата, е изрично посочен конкретен административен адрес, е без значение за кръга правни въпроси, произнесени при решаване на делото в спора за упражняването на родителските права и мерките. Въззивният съд се е произнесъл по съответния кръг правни въпроси в бракоразводен процес между страните,а не по иск, основан на изменени обстоятелства. По останалите материалноправните въпроси също не е налице основанието по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. Решението на въззивния съд е следвало критериите, установени още с приемането на ППВС №1/1974г. и доразвити в практиката на ВКС по прилагането на чл. 59, ал.4 СК във връзка със ЗЗакрД.Не става ясно къде защитата на касатора вижда противоречие с реш. №54/2015г на ВКС, или реш. №162/2015Г, 3-то г.о на ВКС /поддържано в т.1,т.2 от изложението на материалноправни въпроси / ,касателно възможността при предоставянето на родителските права за упражняване и местоживеенето децата да бъдат разделени За разлика от случаи, в които децата се отглеждат разделено от родителите и това фактическо положение е установено за продължителен период от време, при което запазването му е в най-добър интерес на децата, в настоящия случай двете момчета живеят заедно, отглеждат се заедно и между тях има привързаност. В съответствие с установената практика на ВКС е изводът,че при положително преценени възпитателски качества на двамата родители, майката е по-пригодна да упражнява родителските права с оглед ниската възраст на децата, както и предвид прецененитте от съда допълнитлени критерии. Средата в семейството, което е създала понастоящем и обстоятелството, че в него се очаква още едно дете, също е конкретно и обосновано преценена, включително във връзка с доводите и съображенията на касатора като въззивен жалбоподател. Родителите са изслушани лично от съда ,като обстоятелствата по делото не са предпоставяли въззивният съд да проявява служебна активност, като им дава указания относно задължителното им изслушване. По двата въпроса, свързани с режима на лични отношения в частта за разпределяне ролята при извънучилищните занимания на детето Й., също не е налице противоречие на приетото от въззивния съд с цитираните от защитата решения от практиката на ВКС. При определяне на режима мерки и разпределяне времето за контакт с децата през лятото,празниците и ваканциите, установената практика след правилото да не се накърнява равната възможност на двамата родители да общуват с детето,което въззивният съд е съобразил.Не е налице противоречие с реш. №51/2018г и реш. № 74/2016г на 4-то г.о на ВКС. Въззивния съд е постановил решение съобразно правото на бащата на личен контакт, с възможност да бъде включен и да участва в едно от извънучилищните занимания на детето Й.. По същество въззивният съд е възприел и потвърдил разширен режим на лични отношения с бащата като родител - допуснал е последният да води Й. на тренировки по футбол през седмица, съобразявайки липсата на спор с отглеждащия родител/майката/ за това негово включване. Също така, съответно на закона и установената практика на ВКС въззивният съд е гарантирал на отглеждащия родител роля и участие в това спортно занимание, активно ангажиращо детето през три от дните, всяка седмица. За извънкласните и др.занимания на детето, преценката и волята на родителя, който упражнява родителските права е решаваща.Мотивите на ТР №1/2017г по т.д.№1/2016г ОСГК не са в подкрепа на исканията и тезите на касатора. Както е посочил и въззивния съд, някой следва да води и взема детето от тренировки ,но организацията при полагане на тази грижа е на майката, неин е избора кой да я подпомага в случай, че е възпрепятствана. По съдържание и цел, мерките на лични отношения, не са средство за преразпределяне на пряко свързаните с отглеждането на детето родителски грижи и задължения след развода.В практиката на ВКС последователно е изтъквано, че при по-разширени мерки на лични отношения критерият е да не се препятства родителя в осъществяването на възложените му родителските права и свързаните с това решения, грижи и отговорности по отношение на детето.В съответствие с тази практика е изводът на въззивния съд,че мерки, имащи за резултат включването на родителя с право на лични отношения пряко в грижите по отглеждане и възпитание на детето, без това да е обективно необходимо, да е желано от отглеждащия родител или да е налице затруднение, което последният не може да преодолее в най-добър интерес на детето, излишно утежняват отношенията и са предпоставка за възникване на затруднения от практическо естество при отглеждането на дете. Тези оспорвани съображения и мотиви на въззивния съд не са очевидно неправилни и не е налице основание по чл. 280, ал.2 ГПК. На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева за настоящата инстанция. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.