Определение № 3567 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1345/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на „В. 98“ ЕООД и „Д. - Транс“ ЕООД, срещу решение №79 от 29.10.2024г. по в.гр.д.№122/2024г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено Решение №10 от 15.03.2024г. по т. д. №14/2023г. на Ямболски окръжен съд, с което е уважен иск на Националната агенция за приходите по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК за обявяване по отношение на Държавата на недействителността на договор за продажба, сключен с Нотариален акт №193 от 08.06.2022г., том І, рег.№170/2022г. на нотариус рег. №788 с район на действие – РС - Тополовград, по силата на който ответникът „Д. - Транс“ ЕООД, [населено място], е продал на ответника „В. 98“ ЕООД [населено място], срещу цената от 25000 лева следния недвижим имот – УПИ ІІ - 1767 - производствен терен с площ от 2310 кв.м. в квартал 153 по ПУП на [населено място], Промишлена зона „Изток“ заедно с едноетажна масивна сграда - производствен цех със застроена площ от 750 кв.м., при граници: УПИ І-1767, УПИ ІІІ -1767, УПИ ІV -1767 и улица. В касационната жалба на „В. 98“ ЕООД се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода, че атакуваната продажба на недвижим имот несъмнено уврежда фиска, тъй като затруднява принудителното събиране на публичните вземания. Счита, че този извод противоречи както на установената фактическа обстановка и на факта, че продажната цена е била заплатена за погасяване на публичните задължения. Идентични оплаквания и съображения се изтъкват и в касационната жалба на „Д. - Транс“ ЕООД. Наред с това се сочи, че въззивният съд не е анализирал в пълнота представените доказателства и е стигнал до неправилни изводи за увреждащия характер на сделката, като не е отчел всички обстоятелства, установени в хода на съдебното производство. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Към двете жалби са подадени и допълнения / озаглавени поправени касационни жалби/, които не следва да бъдат съобразявани, доколкото са депозирани след изтичането на срока за касационно обжалване. В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационните жалбоподатели са посочили, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 пр.3 от ГПК. Поставят като обуславящи изхода на спора идентични въпроси, както следва: 1. Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение съдът да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения? 2.Представлява ли предпоставка за основателността на специалния отменителен иск по чл.216 от ДОПК, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, наличието на конкретни публични задължения, или е достатъчно установяването на публични задължения изобщо? По първия въпрос се позовават на противоречие с решение №251 от 06.03.2018г. по т. д. №593/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №202 от 21.12.2013г. по т. д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №157 от 08.11.2011г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №411 от 27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №180 от 11.01.2016г. по т. д. №1618/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., а по втория въпрос - с решение №60122 от 29.10.2021г. по т.д.1256/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Позовават се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение. Ответникът НАП – ТД [населено място] не изразява становище относно допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата. „В. 98“ ЕООД, в качеството на задължителен другар на касатора „Д. - Транс“ ЕООД, не изразява становище по подадената от последния касационна жалба. „Д. - Транс“ ЕООД, в качеството на задължителен другар на касатора „В. 98“ ЕООД, не изразява становище по подадената от последния касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Силистренски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства е направил извод, че първоинстанционният съд правилно е приел предявения иск с правно основание чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК за основателен и доказан и е прогласил за относително недействителен спрямо Държавата договора за продажба, сключен с нотариален акт №193 от 08.06.2022г., том І, рег. №170/2022г. на нотариус рег. №788 с район на действие – РС – Тополовград. Съставът на Бургаски апелативен съд е достигнал до извода, че спорна във въззивното производство е само легитимацията на ищеца НАП като увреден от сделката кредитор. Приел е, че според редакцията на чл.216 от ДОПК, действаща към момента на извършване на атакуваната сделка /обн.ДВ, бр.105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г./, НАП може да се легитимира като увреден кредитор и с вземания по подадени от длъжника данъчни декларации, за които не е било проведено ревизионно производство. Установил е, че в случая НАП се позовава на такива декларации, подадени от длъжника „Д. - Транс“ ЕООД по ЗДДС - за периода 2014г. - 2022г., по ЗДДФЛ, ДОО и ЗО за периода от 2014г. - 2022г., по ЗКПО за периода 2014г. - 2022г., както и на Наказателно постановление №45- 0000453 от 25.11.2015г. на МТ. Въз основа на данните от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е направил извод, че към момента на атакуваната сделка – 08.06.2022 г. – непогасените публични задължения на „Д. - Транс“ ЕООД по посочените декларации възлизат на 45813,67 лева - главници, и 27067,90 лева - лихви. Изложил е съображения, че лихвите представляват законно обезщетение за забава, което не се нуждае от установяване с нарочен акт. Настоящият състав на Търговска колегия, Първо отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Формулираният в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по този въпрос касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр.д. №4265/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №24/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и в цитираните от касатора решения. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички представени по делото доказателства и доводи на въззивника, относими към съществуването на публични вземания от категорията на визираните в чл.216 ал.1 от ДОПК. Не съответстват на данните по делото оплакванията в касационните жалби, че въззивният съд не се е произнесъл по част от въведените с въззивната жалба възражения по приложението на разпоредбата на чл.216 ал.1 от ДОПК, до начина на установяване и размера на публичните задължения, до тяхната дължимост, както и до характеризирането на едно вземане като спорно. Извеждайки като спорен въпроса относно легитимацията на ищеца НАП като увреден от сделката кредитор, съдът е изложил правни мотиви относно вида на публичните вземания, които съставляват предпоставка за основателността на специалния отменителен иск по чл.216 ал.1 от ДОПК. Обсъдил е представените по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като въз основа на тях е формирал извод относно съществуването на задължения, установени с декларации, подадени от длъжника „Д. - Транс“ ЕООД по ЗДДС - за периода 2014г. - 2022г., ЗДДФЛ, ДОО и ЗО за периода от 2014г. - 2022г., по ЗКПО за периода 2014г. - 2022г., както и задължение по Наказателно постановление №45- 0000453 от 25.11.2015г. на МТ, като е направил и констатация за това какъв е общият размер на вземанията за главница и за лихви към датата на сключване на процесния договор за продажба. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касаторите съдебна практика по чл.290 от ГПК. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановения съдебен акт. Вторият поставен от касаторите процесуалноправен въпрос е обусловен от оплакванията в касационните жалби, че при формиране на решаващите си изводи решаващият състав е възприел максимално широк критерий за включване на публични задължения, като е признал такива, установявани с декларации пред данъчни органи по ЗДДС, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ЗКПО, с декларации по повод прехвърлителна сделка и т.н., като дори е счел, че лихвите върху натрупаната главница не се нуждаят от установяване с конкретен акт. Въпросът изразява тезата на касаторите, че предпоставка за основателността на специалния отменителен иск е само наличието към момента на сключване на сделката на конкретни публично – правни задължения, установени с влязъл в сила административен акт, като задълженията, декларирани от задълженото лице не попадат в тази категория. Тази теза не съответства на изричната, ненуждаеща се от тълкуване, разпоредба на чл.216 ал.1 от ДОПК /обн. ДВ бр.105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г./ съгласно която предвидените в нея категории сделки могат да бъдат обявени за обявени за недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, ако са сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. В тази връзка следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, формирана с решение №109 от 15.07.2024г. по т.д. №1132/2023г. на ВКС, I т.о., решение №25 от 22.01.2025. по т.д. №1184/2023г. на ВКС, І т.о., решение №208 от 21.07.2025. по т.д. №2730/2024г. на ВКС, ІІ т.о. В тях се приема, че съгласно чл.216, ал.1 от ДОПК, и в предходната му редакция, преди изменението обн. ДВ бр.105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., декларациите по чл.105 от ДОПК за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно задължените лица установяват публични задължения по смисъла на същата разпоредба, без да е необходимо задълженията да са окончателно установени съгласно чл.108, ал.2 от кодекса. От друга страна формулировката на поставения от касаторите въпрос предполага, че въззивният съд е приел иска за основателен, без ищецът да е въвел твърдения за конкретни публично правни задължения, след установяване или декларирането на които е сключена процесната сделка. По този начин въпросът не съответства и на данните по делото, доколкото в исковата молба са изброени отделни публично правни задължения, които са били установени или декларирани към датата на процесната сделка. Същите са индивидуализирани чрез основанието им, като в исковата молба са изброени изчерпателно всички справки – декларации по ЗДДС и по ЗКПО, подадени от задълженото лице в периода от 2014г. до 2022г., както и общият размер на дължимата главница – 51 145,09 лв. и лихва – 32005,38 лв. Поради това не е налице и поддържаното в жалбите противоречие на обжалваното решение с мотивите на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №60122 от 29.10.2021г. по т.д.1256/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съгласно което от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.216 ал.1 от ДОПК следва, че законодателят е имал предвид като предпоставка за основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касаторите основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. В случая тези пороци не са налице. Касаторите обосновават очевидната неправилност с твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила допуснато от въззивния съд, който е указал използването на способ на доказване /назначаване на експертиза/, без такъв да е искан от ищеца, както и не е изискал конкретизация относно начина на съединяване на исковете по чл.216 ал.1 т.2 и т.6 от ДОПК в условията на евентуалност. Изложените твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд