Определение № 109 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2776/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на А. Х. А., Ю. Х. А. и Н. М. А., срещу определение № 2151 от 19.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1328/2022 г. на Окръжен съд Бургас. Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд Бургас е потвърдил определение № 558/08.07.2022 г. по гр.д. № 1131/2021 г. на Районен съд Айтос, с което е оставено без уважение искането на ищците за освобождаването им от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният състав е констатирал, че решението по НАХД № 285/2018 г. на Районен съд Айтос, с което водачът, причинил ПТП, в което ищците са участвали и от което търпят вреди, е признат за виновен за извършено престъпление, не съставлява доказателство, че спрямо самите ищци е извършено престъпление. Обосновал е този извод с обстоятелството, че престъплението – нанасяне на средна телесна повреда, е вредоносно и за съставомерни за признати вредите, настъпили спрямо П. С.. Съдът, позовавайки се на практика на ВКС е приел, че в тази хипотеза ищците се явяват трети лица на това престъпление, поради което не се ползват от привилегията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулиран е въпросът: „Предпоставка ли е за приложение на диспозицията на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК наличието на влязла в сила присъда освен за престъплението, от което е настъпило увреждането и за вредите от него?“ Сочи, че са налице основанията за допускане на определението до касационно обжалване установени в чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 33/12.01.2011 г. по ч.гр.д. № 713/2010 г. по описа на ВКС, ІV-то Г.О. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Касаторите не обосновават наличие на предпоставките за достъп до касация. Поставеният от тях въпрос е релевантен, тъй като е свързан с решаващите изводи на състава, но същият не обосновава допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с представеното определение № 33/12.01.2011 г. по ч.гр.д. № 713/2010 г. по описа на ВКС, ІV-то Г.О, защото в него се разглежда хипотеза на формално престъпление, а не на резултатно, каквото е в настоящата хипотеза. Документните престъпления, към които попада и това по чл. 316 вр. чл. 311 НК, са формални, тъй като при тях не са предвидени съставомерни вредни последици – в този смисъл и решение № 131/23.05.2014 г. по н.д. № 120/2014 г. на ВКС, 3 Н.О., чиито изводи настоящият състав споделя. За разлика от тях, когато деянието е санкционируемо като престъпление, с оглед настъпването на вреда и вида на вредата, предопределящ и различна наказателна отговорност за причиняването на различни по вид и тежест вреди, фактическият състав на деянието обхваща и съставомерност на вредата. Следователно, в тези случаи – на резултатни престъпления, в чийто фактически състав е задължително настъпването на вреда и квалифицирането им е съобразно вида и тежестта на същата, постановената присъда обвързва гражданския съд /чл. 300 ГПК/ по отношение на конкретно установения вид вреда, но не и за всички възможни и други вреди от същото поведение на делинквента. Значение за освобождаване на ищеца от държавна такса, съгласно чл.83 ал.1 т.4 ГПК, е необходимо съвпадение между вида на претендираните за обезщетяване вреди – имуществени или неимуществени и тези, признати като действително настъпили в причинна връзка с деянието на делинквента, за които има влязла в сила присъда – в този смисъл и константната практика на ВКС обективирана напр. в определение № 261/31.05.2017 г. по ч.т.д. № 757/2017 г. на ВКС, I т.о. С оглед гореизложеното, не е налице твърдяното противоречие между релевираната от частния касатор практика на ВКС и мотивите на въззивния съд, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение