Определение № 53 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] – [населено място] чрез пълномощник адв.Н. П. срещу решение № 1371 от 17.11.11г.по в.гр.дело № 1384/11г.на Окръжен съд - Варна,с което е потвърдено решение № 1840 от 2.05.11г.по гр.дело № 3646/06г.на Районен съд –Варна.С него са отхвърлени предявените от [фирма]-С. против [фирма] – В. искове: 1. за прогласяване нищожността на т.2 и т.3 от договор за покупко-продажба от 15.08.01г.,обективиран в нот.акт № поради противоречието му със закона и поради обстоятелството,че пълномощникът е действал при превишаване пределите на представителна власт,на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.39 ал.1 ЗЗД; 2. за предаване владението върху части от имоти,съставляващи УПИ и УПИ в кв.по плана на подрайон на [населено място],означени с оранжев цвят на скица,приложена на л. от делото,и представляващи: 2.1 вътрешен път с вход и начало- [улица]и край- УПИ ,както е отразен в геодезическо заснемане и СТЕ,депозирана на 14.10.10г.и с обща площ 327 кв.м.,от които 90 кв.м.от УПИ и 237 кв.м.от УПИ, 2.2.вътрешен път с вход и начало [улица]и край - вътрешният път откъм [улица],изцяло попадащ в УПИ – ,при граници: [улица],УПИ ,УПИ ,пресечна точка с вътрешен път /алея/откъм [улица],с обща площ 245 кв.м.,както е отразен в геодезическо заснемане и тричленна СТЕ,като общата площ на имотите,предмет на претенцията са 572 кв.м.,придобити чрез нот.акт №.по силата на публична продан,на основание чл.108 ЗС; 3.за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 4 790 лв обезщетение за ползване на имота без правно основание за периода от 15.08.01г.до 22.07.03г.и сума в размер на 8 500 лв обезщетение за ползване без правно основание за периода от 23.07.03г.до 26.05.06г.,ведно със законните лихви,на основание чл.59 ЗЗД. В приложеното изложение по чл.283 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2/неточно посочена т.1/ и т.3 ГПК. Прилага съдебна практика. В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] В. чрез адв.Т. Р. моли да не бъде допускано касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че договорът,оформен с нот.акт № 198/15.08.01г,.не е нищожен поради сключване на клаузите по п.2 и п.3 от лице без представителна власт,тъй като пълномощникът А. Р. е бил надлежно упълномощен по силата на пълномощни от 10.05.01г. и от 14.08.01г.от едноличния собственик и управител на ищцовото дружество в посочения обем правомощия.Позовал се и на специалната разпоредба на чл.301 ТЗ,като е приел,че няма данни търговецът да се е противопоставил на сделката веднага след узнаването,а индиция за обратното е представената декларация,изходяща от бившия представител на дружеството Е. М.,с която е потвърдил,че е приел всички извършени от пълномощника действия относно учредяването на правото на преминаване.Тълкувайки разпоредбата на чл.192 ал.1 ЗУТ,в редакцията й към момента на сключване на нот.акт,съдът е достигнал до извод,че атакуваните клаузи не са нищожни и на другото релевирано основание – поради противоречие със закона,тъй като не е било необходимо издаване на административен акт доколкото е имало техническа възможност за учредяване на сервитут и между страните е постигнато съгласие.По тези съображения е отхвърлен искът с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.Според съда неоснователността му предпоставила и неоснователността на иска по чл.108 ЗС,защото прехвърлителната сделка,обективирана в нот.акт № 198/01г.е произвела вещно –транслативния си ефект и правото на собственост е преминало в патримониума на ответното дружество,заедно с учреденото в негова полза сервитутно право.Поради наличието на валидно учредено право на преминаване,което се ползва от ответното дружество в определения обем съдът е счел,че не е доказан по основание и третия иск – по чл.59 ЗЗД. В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Въпросът валидна ли е клаузата за учредяване право на преминаване в договор,след като към датата на сключването му – 15.08.01г. законът – чл.55 ЗС и чл.192 ЗУТ не са допускали учредяване на такъв сервитут чрез правна сделка е от значение за изхода на спора и е разрешен от съда в противоречие с приложената съдебната практика – решение № 414 от 13.11.60г.по гр.дело № 9494/59г.на ІІ г.о.на ВС; решение № 73 от 14.01.74г.по гр.дело № 1979/73г.на І г.о.на ВС; решение № 1493 от 17.08.99г.на ВКС по гр.дело № 228/99г.на ІV г.о.В тях е прието,че законът не допуска учредяване на право на преминаване през чужд урегулиран имот чрез правна сделка,а само възможност по административен ред да се учреди такова право.Изложеното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Процесуалноправният въпрос допустимо писмено доказателство ли е „декларацията” на бившия управител и представляващ ищцовото дружество или установяването на съдържащите се в нея обстоятелства е трябвало да бъдат събрани чрез разпита му в съдебно заседание не е от значение за изхода на спора,защото прилагането на установената от закона презумпция по чл.301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл.42 ал.2 ЗЗД,а от противопоставянето на търговеца на тези действия веднага след узнаването,каквито данни по делото няма. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по приложението на чл.301 ТЗ,тъй като разпоредбата е ясна,не се нуждае от тълкуване,има многобройна и непротиворечива практика. Предвид на горното и на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.