Определение № 132 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 265/2020 г.

да се признае за установено по отношение на всички страни в производството, че липсва принос от страна на Л. Ц. С. в придобиването на процесното имущество и искът за делба да бъде отхвърлен по отношение на тази ответница;

да се признае за установено, че Д. С. С. не е наследник на С. К. С. и искът за делба да бъде отхвърлен по отношение на този ответник;

под формата на възражение - да се приеме, че Договорът по чл. 212 ЗЗД от 30.01.2018 г. не е произвел транслативно действие;

под формата на възражение - да се признае правото на ищците да изкупят имотите, продадени с Договора по чл. 212 ЗЗД от 30.01.2018 г.;

да бъде извършена делба на имуществото между ищците и „Силедо” ЕООД при равни права – по 1/3 ид.ч. С определение от 04.01.2019 г. районният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците да отстранят констатирани нередовности. Наред с това е приел, че с исковата молба са заявени изначално недопустими искания и е постановил изричен диспозитив, че прекратява производството по възражението да се признае правото на ищците да изкупят имотите, продадени с Договора по чл. 212 ЗЗД от 30.01.2018 г. (по съображения, че правото по чл. 33, ал. 2 ЗС се упражнява само чрез иск, а не и чрез възражение), както и е прекратил производството по искането да се признае за установено, че Д. С. С. не е наследник на С. К. С. (по съображения, че въпросът за произхода на Д. С. С. ще бъде разгледан в делбеното производство, но само като оспорване по чл. 343 ГПК). След изтичане на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на констатирани нередовности, с определение № 407 от 14.02.2019 г., районният съд е отхвърлил искане за допускане обезпечение на доказателства чрез оглед на недвижими имоти и опис на находящите се в тях движими вещи (по съображения, че производството по обезпечение на доказателствата не е средство за отстраняване нередовности на исковата молба). Наред с това е прекратено производството по отношение искането за делба на движими вещи, изброени в 22 пункта (по съображения, че не са изпълнени указанията за посочване на индивидуализиращи ги белези) и е прекратено производството по отношение на Л. Ц. С. и Д. С. С. (по съображения, че срещу тях искането на ищците е искът за делба да бъде отхвърлен – конструкция, каквато гражданският процес не познава). Определение № 407 от 14.02.2019 г. е обжалвано само в последната част и с Определение № 280 от 25.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 157/2019 г. по описа на ОС – Враца произнасянето е отменено по съображения, че Л. Ц. С. и Д. С. С. са ответници по предявен с исковата молба иск, за който според този състав на въззивния съд не е ясно дали е по чл. 21, ал. 4 СК или по чл. 29, ал. 3 СК, произнасянето по който има обуславящо значение спрямо иска за делба. Дадени са указания за отстраняване на нередовности на обуславящия иск. В изпълнение на указанията на ОС – Враца, с определение № 916 от 09.04.2019 г. РС - Враца отново е оставил производството по гр.д.№ 8/2019 г. без движение, като е указал на ищците в едноседмичен срок да посочат точно и ясно иска, който предявяват (дали се касае за установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т.2 СК и кои вещи касае или за конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК), както и да посочат цената на иска и представят доказателство за внесена държавна такса върху тази цена. Указал е на ищците, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено съответно. С молба вх.№ 8276 от 29.05.2019 г. ищците са посочили, че предявяват иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК, а не недопустим иск по чл. 29 СК. Искането им обхваща всички описани в исковата молба недвижими имоти, движими вещи и животни, с които не се изчерпва цялата наследствена маса. Представили са данъчни оценки на недвижимите имоти. Относно движимите вещи и животните са заявили, че не могат да посочат стойността им. В изпълнение на указанието да уточнят ответниците по иска за делба, са заявили, че „Силедо” ЕООД притежава 1/3 ид.ч. от наследствената маса, но същевременно в отделно производство са предявили иск по чл. 33, ал. 2 ЗС – гр.д.№ 789/2019 г. на РС –Враца, до приключване на което искат спиране на производството по иска за делба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Продължили са да поддържат, че Д. С. С. не е биологично дете на С. С., за установяване на което са поискали назначаване на медицинска експертиза. С определение № 1337 от 03.06.2019 г. РС - Враца е приел, че част от указанията са изпълнени, но не всички, поради което на ищците следва да бъде дадена последна възможност да приведат претенциите си по чл. 21, ал. 4 СК в съответствие с изискванията за редовност на искова молба, като посочат точно и ясно: ответниците по исковете; вещите, предмет на исковете; цените на исковете (с указание, че когато вещта няма данъчна оценка се представя заключение на вещо лице за пазарната й стойност); в същия срок ищците да представят и копия от молбите и доказателствата за връчване на ответниците, както и доказателство за внесени такси (4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв.). Отново е оставил производството по делото без движение и е дал едноседмичен срок за изпълнение на указанията с предупреждение, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено съответно. С молба вх.№ 10540 от 27.06.2019 г. ищците са посочили, че Д. С. С. е починал на 06.06.2019 г. Той е бил управител на „Силедо” ЕООД и при липса на данни за представляващото дружеството лице, следва да бъде назначен особен представител на тази страна. За иска по чл. 21, ал. 4 СК е заявено становище, че е вещен, а не облигационен, като предмет е отричане придобиването на 1/2 ид.ч. от съпруга, за когото се поддържа липса на принос. За обективно съединените 71 иска, касаещи недвижимите имоти, е уточнено, че са с обща цена в размер на 1/2 от общия сбор на данъчните оценки, т.е. 54 044,35 лв., като е внесена държавна такса 1% върху тази сума, т.е. 541 лв. В частта относно исковете, касаещи движимите вещи, е посочено, че са оценяеми, но съдът следва да определи цената им приблизително при условията на чл. 70, ал. 3 ГПК. Представени са документи за заплатени държавни такси в размер на по 50 лв. за разглеждането на исковете по чл. 21, ал. 4 СК с предмет 34 движими вещи – техника и 116 бр. животни. Последвало е постановяването на Определение № 1691 от 10.07.2019 г. на РС - Враца, с което съдът е посочил, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК, тъй като не констатира затруднение за ищците да посочат цена на исковете по отношение на движимите вещи. Последното е аргументирал с двукратно дадената възможност на ищците да ангажират доказателства за цената на исковете и указаните допустими доказателствени средства в тази връзка (заключение на вещо лице за пазарната стойност). Прието е, че пълномощникът на ищците не е съобразил и частичното прекратяване на производството по делото по отношение искането за делба на част от движимите вещи (22 позиции) поради неиндивидуализирането им, като са добавени и 2 нови вещи. За тези искове е прието, че са недопустими поради отсъствие на правен интерес с оглед прекратяването на делбеното производство. Относно таксите, дължими по исковете по чл. 21, ал. 4 СК за недвижимите имоти е приел, че възлизат на 3 731,88 лв. (а не внесените 541 лв.), но довнасяне няма да се изисква, предвид възможността дължимата разлика да бъде прихваната от общо внесените от ищците 8 041 лв. Така мотивиран, РС е прекратил производството по гр.д.№ 8/2019 г. по исковете по чл. 21, ал. 4 СК досежно всички движими вещи и животни (включително добавените 2 нови вещи и движимите вещи в 22 позиции, по отношение на които производството за делба е прекратено с определението от 14.02.2019 г.) –поради неотстранени нередовности на исковата молба, както и поради недопустимост на част от тези искове. С обжалваното определение № 968 от 09.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 487/2019 г., Окръжен съд – Враца е възприел като правилни решаващите съображения на РС – Враца и е потвърдил първоинстанционното определение. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на въззивния акт в частта по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради следното: