Определение № 1743 от 05.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 554/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Банка ДСК“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът Т. Т. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск по чл. 439 ГПК за установяване на несъществуването на вземания на ответника по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

• за приложението на т. 10 от ТР № 2/2013 на ВКС-ОСГТК относно течението на погасителната давност по изпълнителни дела, образувани преди приемането му, разрешен по задължителен за правоприлагането начин с последващото ТР № 3/2020 на ВКС-ОСГТК;

• погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция;

• за задълженията на съда да зачете стабилитета на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 и свързаният след влизане в сила на заповедта ефект на прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД;

• за задълженията на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да изложи собствени фактически и правни изводи по същество на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Третият и четвъртият въпроси не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Значението на третия въпрос се обосновава с доводите, че и при установени със заповед за изпълнение, а не само с решение, вземания срокът на погасителната давност е петгодишен съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, в конкретния случай многократно прекъсвана с извършените след влизане на заповедта в сила изпълнителни действия. Така поставен, въпросът не съответства на изложените от въззивния съд съображения, които не се основават нито на по-кратък срок на погасителната давност (приложен е давностният срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД), нито на липса на прекъсване на давността със заповедта за изпълнение. Четвъртият въпрос, с така дадената формулировка, е относим към всяко исково производство, а изложените към него аргументи не обосновават значимост за конкретното производство. Най-общо се твърди, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, без да са посочени конкретни доказателства и доводи, които въззивният съд да не е обсъдил, а същевременно изрично се заявява, че при правилно определена от първоинстанционния и въззивния съд фактическа обстановка въззивната инстанция е достигнала до неправилен извод за погасяване на вземанията по давност, т. е. при съгласие на жалбоподателя с фактическите изводи на съда се оспорва правилността на решаващия материалноправен извод, което обаче няма връзка с формулирания процесуален въпрос.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне по първите два въпроса. Същите отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК предвид изложените от въззивния съд мотиви, че в конкретния случай погасителната давност е започнала да тече от момента на последното извършено преди перемпцията изпълнително действие, т. е. от 22.08.2014 г., а извършените след перемпцията (22.08.2016 г.) действия не прекъсват давността. Налице е и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед задължителната практика по ТР № 3/2020 и т. 3 от ТР № 2/2023, съгласно която по изпълнителните дела, висящи към 26.06.2015 г., погасителната давност започва да тече от тази дата и се прекъсва и от изпълнителните действия, извършени по същото изпълнително дело след настъпване на перемпцията.

С тези мотиви съдът