Решение № 4898 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 506/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез юрк. Попова, против решение № 33922 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 873/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена негова заповед № СОА24-РД15-13/04.01.2024 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – М. Г. С., чрез процесуалните си представители адв. Христова и адв. Хитова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба като подадена от ненадлежна страна. Съгласно Тълкувателно решение №1 по тълкувателно дело №4/2019 г. на ОСС, I и II колегия на Върховния административен съд, касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл. 210, ал. 2 АПК, е нередовна, а не недопустима. В случая, обжалваният административен акт е издаден от кмета на Столична община, а в касационната жалба е посочено, че се подава от Столична община, представлявана от кмета. Неяснотата от чие име подава жалбата процесуалният представител, който има представителна власт както за административния орган, страна в първоинстанционния процес, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира този орган, е пряко свързана с недвусмисленото установяване на правния субект, който сезира съда с оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Такава яснота може да се постигне единствено като жалбата се остави без движение, за да се уточни ясно от чие име е подадена. При оставяне на касационната или частна жалба без движение на основание чл. 213а, ал. 1 или чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК, на подателя й следва да се укаже да отстрани нередовността по отношение на неяснотата от чие име е подадена жалбата. В случая, нормата на чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК е изпълнена като с разпореждане от 19.12.2025 г. председателят на Второ отделение е разпоредил касационна жалба с вх. №26672 от 15.12.2025 г. от Столична община да се изпрати на Административен съд София-град за изпълнение на разпоредбите на чл. 213а, ал. 1-5 АПК, съгласно дадените указания. С разпореждане №14 от 03.01.2026 г. АССГ е оставил касационната жалба без движение и е дал 7-дневен срок на касационния жалбоподател да уточни от чие име подава жалбата-от името на Столична община или от името на кмета на Столична община. В указания срок, с молба от 9.01.2026 г. жалбоподателят е уточнил, че касационната жалба е подадена от името на кмета на Столична община, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № СОА24-РД15-13/04.01.2024 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на М. Г. С. за длъжноста "финансов контрольор" в отдел „Контролно - методически“ на Дирекция "Финанси" към Направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, считано от 06.01.2024 г. поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Приема, че при утвърждаване на длъжностно разписание на Столична община, действащо от 05.01.2024 г., в дейност 1 11 122 „Общинска администрация“ са допуснати нарушения на ЗДСл и не е спазена процедурата по промяна в структурата на Столична община. Излага съображения, че извършеното изменение в длъжностното разписание попада в приложното поле на чл. 21, ал.1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/, като за това изменение е необходимо решение на Столичния общински съвет /СОС/ за одобряване на нова структура и численост на общинската администрация, взето по предложение на кмета на Столична община. Обосновава извод за липса на фактическо и правно основание за издаване на заповедта, тъй като не е налице утвърдено от СОС ново длъжностно разписание на Общинска администрация към Столична община и счита, че това води и до липса на реално съкращаване на длъжността. Като се позовава на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, приема че докладна записка с per. № СОА 23-ВК66-11618/29.12.2023 г., посочена като основание за извършената структурна промяна в длъжностното разписание, което е довело до издаване на оспорената заповед, е антидатирана и създадена за нуждите на процеса. Излага съображения, че докладната записка е подписана с електронни подписи, които не са квалифицирани, не се верифицират и не може да се провери тяхната надеждност и дата на поставяне, поради което не може да бъде приета като основание за процесното изменение на длъжностното разписание. Посочва, че за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо извършване на преценка дали длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то дали е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Намира, че в случая е налице намаляване на броя на служителите, които заемат длъжността „финансов контрольор“, но че това намаляване е извършено в противоречие с нормата на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА. По тези съображения съдът отменя оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От данните по делото е видно, че М. С. е заемала длъжността „финансов контрольор“ в отдел „Контролно - методически“ на Дирекция "Финанси" към Направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, с ранг I старши. С докладна записка с рег. № СОА23-ВК66-11618/29.12.2023 г. на зам. кмета по направление „Финанси и здравеопазване“ до кмета на Столична община, е предложено да бъде направена промяна в организационната структура на отдел „Контролно- методически“ към Дирекция „Финанси“, като две щатни бройки за длъжността „финансов контрольор“ бъдат трансформирани в длъжност „старши експерт“ към зам.кмета на Направление “Финанси и здравеопазване“. Структурната промяна е мотивирана с необходимост от повишаване качеството на дейностите, свързани с администрирането и събирането на местни данъци и такси по ЗМДТ. Правилно съдът приема, че в процесния случай е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като е намален щатния брой в структурата на съответната администрация, което е форма на съкращаване на длъжността. С изменението на длъжностното разписание, в сила от 05.01.2024 г., числеността на персонала за длъжността „финансов контрольор“ в отдел " Контролно-методически " е променена от пет на три, т.е. общият брой щатни бройки за длъжността е намален. Релевантните за издаване на заповедта юридически факти, с които правната норма, визирана като правно основание в процесната заповед, свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Налице е реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, което се подкрепя от приетите по делото доказателства. Въпреки, че е изложил мотиви в горния смисъл, първоинстанционният съд, игнорирайки оперативната самостоятелност на органа по отношение на извършената реорганизацията със закриване на длъжността, която преценка не подлежи на съдебен контрол, е провел такъв контрол, обосновавайки незаконосъобразността на процесната заповед с допуснати съществени нарушения при изготвяне на доклада на зам.кмета с № СОА 23-ВК 66-11618/29.12.2023г. Обратно на приетото в обжалваното решение, предмета на съдебен контрол в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл се изчерпва единствено с преценката имал ли е административен орган право да действа в рамките на оперативната си самостоятелност. Следователно изводът за липса на реално оптимизиране на работата в Столична община се явява ирелевантен. Неправилен е изводът на съда, че кмета на Столична община, без да притежава необходимите правомощия, е утвърдил нови структурни промени в Общинска администрация в Столична община и това е извършено в противоречие с нормата на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА поради липса на решение на СОС за намаляване на щатните бройки. Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 4 и сл. от Закона за администрацията /ЗА/, структурата на администрацията е нейното устройство, изразяващо се в организирането ѝ в дирекции, отдели и сектори, като според дейностите извършвани при подпомагане на органа на държавна власт, те се разпределят в обща и специализирана администрация. По аргумент от чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, кметът, в качеството си на ръководител на администрацията и орган по назначаването, разполага с правомощието да определя конкретното разпределение на длъжностите, необходими за функционирането на администрацията, като утвърждава щатните и длъжностни разписания, какъвто е настоящият случай. Освен това е безспорно по делото ,че общата численост се запазва, тъй като са разкрити две бройки за длъжност „старши експерт” към зам. кмета по Направление „Финанси и здравеопазване”. Обстоятелството, че за тази длъжност са въведени по-занижени критерии за образование и стаж, както и че в длъжностната характеристика липсват конкретни дейности, функции или задължения по събиране и администриране на данъци и такси по ЗМДТ, обратно на приетото от първоинстанционния съд, обосновата оптимизиране на работата на съответната администрация според посочената цел, тъй като няма нормативно уреден критерий в тази насока. Преценката е предоставена в условията на оперативна самостоятелност на органа, в случая- кмета на общината. С оглед на изложеното се явява ирелевантно установеното от административния съд обстоятелство, че докладна записка № СОА 23-ВК 66-11618/29.12.2023г. е изготвена „ за нуждите на процеса“. В практиката си ВАС приема,че по реда на чл.14, ал.1 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, органът, овластен да променя длъжностното разписание може и да се самосезира – решение по адм.д.№6749/2021г. С оглед на изложеното, релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последиците на едностранното прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл са осъществени, поради което е налице съответствие на процесната заповед с целта на закона. При издаването на заповедта е спазен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид горното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него – постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на М. Г. С. като неоснователно. Предвид изхода на спора, надлежно и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касатора се явява основателно, поради което ответникът дължи разноски в общ размер 370лв /189,17 евро/, съставляващи 70лв /35,79 евро/ държавна такса и 300лв / 153,38 евро/- юрк.възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,