Определение № 1194 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 710/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХIVта ГПК. Образувано е по молба на И. Т. И. за отмяна на влязло в сила решение № 1131/04.11.2025 г. по гр.д. № 1618/2025 г. на Окръжен съд - Варна. Заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молителят обосновава с твърдения, че правото му да участва в касационното производство е нарушено чрез осуетената възможност да обжалва въззивното решение. Молителят твърди, че първостепенният съд е поставил въпроса за различна цена на иска от посочената в исковата молба – 3 119.10 лв., като с разпореждане № 5394/06.02.2024 г. по гр.д. № 458/2024 г. на Районен съд - Варна е определил цена на иска 6 350.50 лв. Така определената цена на иска е стабилизирана - по нея ищецът/сега молител е внесъл таксата за разглеждане на делото пред първата инстанция и ответникът не я е оспорил в първото заседание (чл. 70 ГПК). Въпреки това с позоваване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивният съд е посочил, че решението му не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. От ответника Ж. Т. И. не е постъпил отговор на молбата за отмяна. Настоящият състав намира, че чрез твърденията и доводите, с които молбата е обоснована, молителят заявява становище, че въззивното решение не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК – постановено е по гражданско дело с цена на иска над 5 000.00 лв., и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Ако доводът е основателен, за молителя не съществува пречка да упражни правото си на касационна жалба. Препис от въззивното решение не му е връчван и не може да се приеме, че е започнал да тече срокът по чл. 283 ГПК – арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК. Не е обвързваща отразената от въззивния съд необжалваемост. В правомощие на Върховния касационен съд е да прецени дали решението подлежи на касационно обжалване. Преценката се извършва в касационното производство. Твърденията и доводите, с които молителят обосновава обжалваемостта на въззивното решение са негодни да осъществят никой фактически състав на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК. Зачитайки задължителното действие на т. 10 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), настоящият състав е длъжен да приеме, че е недопустима молбата за отмяна на въззивното решение по реда на глава XXIV ГПК. Производството урежда извънреден способ за отмяна на влезлите в сила решения. При тези мотиви, съдът