Определение № 2314 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1692/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на ЕТ „С.-С. Г.“ срещу решение № 22/2023 г. по т. д. № 634/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 22028/02.06.2022 г. по т. д. № 19/2021 г. на Окръжен съд Кърджали за прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, предявен от синдика срещу ЕТ „С.-С. Г.“ и Г. и П. Г., за обявяване недействителността на договор за дарение на недвижим имот, както и отхвърлени искове с правно основание 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 649, ал. 2, вр. с ал. 1 ТЗ, предявени от синдика на ЕТ „С.-С. Г.“ срещу Г. и П. Г. и „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД за обявяване недействителността на договор за продажба на същия недвижим имот, както и за предаване на владението му. В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради нарушение на материалния закон. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и се твърди наличие на очевидна неправилност. Липсват формулирани въпроси. Изложени са съображения срещу неконституирането във въззивното производство на „междинния приобретател“. Заявява се възражение срещу изводите на предходните две инстанции за липса на интерес от предявения срещу първите приобретатели „установителен“ иск с твъредния, че интерес е налице, тъй като искът е „осъдителен“. При изложените съображения се заявява искане за постановяване на решение, с което въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания. От ответника по касация ЕТ „С.-С. Г.“ не е подаден отговор. Ответниците Г. и П. Г. оспорват основателността на касационната жалба. Ответникът „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД подава отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна и се заявява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Производството е образувано по предявени от синдика на ЕТ „С. - С. Г.“ три обективно кумулативно съединени иска - иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ против ЕТ „С. - С. Г.“ /н/, Г. М. Г. и П. П. Г., за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на сделка за дарение на недвижим имот, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. З ТЗ против Г. М. Г., П. П. Г. и „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на сделка за продажба на същия недвижим имот и иск с правно основание чл. 649, ал. 2, във вр. с ал. 1 ТЗ за осъждане на „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД да предаде владението върху поземления имот. С обжалваното в настоящото производство въззивно решение състав на Апелативен съд Пловдив изцяло е потвърдил първоинстанционното решение, с което е било прекратено производството по първия предявен иск поради наличие на сила на пресъдено нещо, формирана по повод решение, постановено по друго дело, а именно т. д. № 5/2021 г. на ОС Кърджали, и отхвърлени другите два иска като неоснователни. За да формира този извод, въззивният състав е съобразил, че по отношение на ЕТ „С.-С. Г.“ е било открито производство по несъстоятелност по молба от дата 09.01.2020 г. На 29.06.2018 г. едноличният търговец е дарил на своите родители П. и Г. Г. процесния недвижим имот, а впоследствие на 06.11.2019 г. те са продали този имот на купувача „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД за сумата от 50 000 лв. Първата сделка е била обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение № 21104/11.10.2021 г. по търг. дело № 5/2021 г. на Окръжен съд Кърджали, влязло в сила на 27.11.2021 г., към който момент т. д. № 19/2021 г. е било висящо. С оглед формираната сила на пресъдено нещо и действието на решението по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, длъжника и третото лице, с което е договарял, въззивният състав е преценил, че целта на закона е било постигната, съответно е отпаднал интересът от първия иск, по който е било образувано т. д. № 19/2021 г. Втората сделка, по която П. и Г. Г. се явяват прехвърлители, а „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД приобретател на възмездно основание, е преценил като непопадаща във фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, чието приложение е било релевирано от синдика. Съдът е преценил, че несъстоятелният длъжник не е страна по втората сделка, поради което е счел искът за неоснователен. Този му извод е резултирал в преценка за неоснователност и на обусловения иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността. Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение. Не се установява наличие на соченото от касатора основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран само при запознаване с мотивите без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика или основни правни принципи. Не се сочи нито едно от тези обстоятелства от касатора, нито се констатира от съда. Твърденията са за наличие на обикновена неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, регламентиращ касационни основания за отмяна. Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случай, че касаторът не постави такъв въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд няма правомощието да го изведе от посочените в касационната жалба доводи, а само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира. Следователно, непосочването от касатора на значимия за спора правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, който според твърдението му да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Изложените в касационната жалба оплаквания за несъответствие изводите на въззивната инстанция и събраните по делото доказателства, нарушение на процесуалните правила и материалния закон са преповторени и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но те касаят проверка на правилността на постановения съдебен акт и не представляват основания за допускане до касационен контрол, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл. 288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за правилност или обоснованост на изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти. Ответната страната „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД претендира разноски, за плащането на които представя доказателства. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид разпоредбата на чл. 81 ГПК. На основание чл. 649, ал. 6 ЕТ „С.-С. Г.“ /н./ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 296, 88 лв. /266, 88 лв. за въззивното производство и 30 лв. за настоящото/. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС