Определение № 50031 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. А., чрез пълномощника адв. К. М., против въззивно решение № 1786 от 30.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2492/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 262397 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 15478/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от А. Н. А. против М. Н. Д. и Б. К. Д. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № ..., том ..., дело № .../.. г. от 27.12.1994 г. до размера на 1/12 ид. ч. от апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], бл. .., вх..., ет. .., с площ .. кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с избено помещение № .. с площ ..кв. м. и таванско помещение № .. с площ .. кв. м., ведно с 1,2165 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот и до 1/6 ид. ч. от гараж № .., находящ се в сградата в [населено място], [улица], бл. .. представляващ самостоятелен обект за търговска дейност с идентификатор № ... по КККР на [населено място], с площ от .. кв. м., ведно с 0,2179 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, поради пълно неизпълнение на задълженията за полагане на грижи и предоставяне на издръжка на прехвърлителите от ответниците и са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 2 и ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответните страни по жалбата М. Н. Д. и Б. К. Д., чрез процесуален представител адв. В. Д., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционото решение за отхвърляне на предявения иск за разваляне поради неизпълнение на договора за издръжка и гледане на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По делото е установено, че договорът за издръжка и гледане е сключен на 27.12.1994 г. и със съдържанието му е уговорено прехвърлителите Н. А. Н. и Д. П. Н. и да получат общо, едновременно и неразграничено грижи и издръжка, дължими от приобретателите М. Н. Д. и Б. К. Д., които задължения са поети да се изпълняват едновременно и неделимо. Прехвърлителят Н. А. Н. е починал на 07.10.2004 г., когато поетите спрямо него алеаторни задължения за издръжка и грижи са били прекратени. Въззивният съд е изложил, че със смъртта на този прехвърлител договорът е прекратен, задължението за гледане и издръжка по отношение на починалия също е прекратено, което е засегнало неделимостта на задълженията, от което и по аргумент на чл. 128, ал. 2 ЗЗД е възникнало правото за всеки от преживелите кредитори – наследници на починалия, освен да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил жив. Затова, със смъртта на прехвърлителя, неговите наследници, включително и съпругата му, придобиват правото да искат разваляне на договора поради неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от съответния наследник права. Ето защо, ищецът е процесуално легитимиран да предяви иск за разваляне на договора за 1/12 ид. ч. от прехвърления апартамент и 1/6 ид. ч. от гаража, колкото е наследствения му дял само за наследодателя Н. А. Н., който е починал към момента на предявяване на иска на 01.12.2020 г. Към този момент прехвърлителят Д. П. Н. е била жива, неразделността на задълженията е отпаднала, както и договорът е бил развален поради неизпълнение на задълженията към нея и починалия й съпруг, до размера на личния й и наследствен дял. Доколкото ищецът не може да упражнява чужди права пред съд, несъстоятелен е поддържаният от него довод, според който искът е основан и на неизпълнението на неделимото задължение за издръжка и гледане и спрямо кредитора Д. П. Н.. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което договорът е развален до размера на правата на прехвърлителя Д. П. Н., са ограничени от страните по това дело и не се разпростират спрямо ищеца А. Н. А., но ищеца в рамките на настоящото дело не може да упражнява правата си на наследник на Д. П. Н., която е починала след постановяване на първоинстанционното решение. Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност по иска за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител Н. А. Н., което е основателно. Прехвърлителят е починал на 07.10.2004 г., а искът поради неизпълнението по отношение на него е предявен от сина му на 01.12.2020 г. след изтичането на 5-годишната погасителна давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Когато прехвърленият срещу издръжка и гледане имот е бил включен в съпружеската имуществена общност на двамата съпрузи, кредитори по договора, явява ли се всеки един от тях като трето лице - бенефициер по смисъла на чл. 22 от ЗЗД?“, 2. „Когато прехвърленият срещу издръжка и гледане имот е бил включен в съпружеската имуществена общност на двамата съпрузи, явява ли се всеки един от тях кредитор по клауза в полза на трето лице - бенефициер по смисъла на чл. 22 от ЗЗД и може ли да иска разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията към другия прехвърлител?“; 3. „Преминава ли върху наследниците на един от прехвърлителите по договор, с който две лица прехвърлят с договор съсобствен недвижим имот срещу задължение на приобретателя да гледа и издържа и двамата прехвърлители, правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията към другия прехвърлител?“; 4. „Наследниците на починалия кредитор-прехвърлител на недвижимия имот наследяват ли правото да искат разваляне на договор за гледане и издръжка поради неизпълнение към ползващо се от договора лице?“; 5. „От кой момент започва да тече давността за предявяването на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение на задълженията на приобретателя?“ и 6. „Представлява ли новонастъпил факт, който следва да се вземе предвид от въззивния съд, възникналата между страните сила на пресъдено нещо на решение по друго дело?“. Според касатора първите три въпроса са решени в противоречие с приетото в решение № 1121/16.11.1986 г. по гр. д. № 676/1986 г. по описа на ВС, II г.о. и в решение № 422/11.09.2009 г. по гр. д. № 873/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о. и също така са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Останалите въпроси са решени в противоречие съответно четвъртият с решение № 65/01.03.2013 г. по гр. д. № 471/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 70/02.02.2010 г. по гр. д. № 41/2009 г. по описа на ВКС, III г. о. и т. 1 от ТР № 30/17.06.1981 г. по описа на ВС, ОСГК, петият с решение № 239/03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение № 653/08.07.2002 г. по гр. д. № 295/2002 г. по описа на ВКС, IV г. о., а шестият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. В случая не е налице произнасяне по непредявен иск или неподдържано във въззивната жалба основание, каквото е настояването на касатора. Съдът е съобразил, че с исковата молба ищецът е претендирал разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане по отношение на двамата прехвърлители и е изложил съображения за отхвърляне на иска по така заявеното основание. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати нарушения, които да обуславят очевидна неправилност на решението. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. В случая становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. По първия и втория въпроси не се разкрива наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях в обжалваното решение и същите са неотносими. Третият и четвъртият въпроси са обуславящи, но са решени от въззивния съд в съответствие с приетото в задължителната практика, на която съдът се е позовал. В тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 на ОСГК на ВС на РБ е прието, че задължението за издръжка и грижи се прекратява със смъртта на прехвърлителя/ите и/или смъртта на бенефициера, като прекратяването засяга и неделимостта на задълженията. Наследниците на починалия кредитор могат да претендират, всеки според неговия наследствен дял, съответната част от останалото дължимо на техния наследодател или разваляне на съответната част от договора само за техния наследодател. Дори преди смъртта да е съществувала неразделност на задълженията, останалите кредитори нямат иск за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на починалия кредитор, тъй като това право е преминало у неговите наследници. Доколкото по поставените въпроси въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а наличието на задължителна практика по въпросите само по себе си изключва и претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Петият поставен въпрос за началото на давностния срок за предявяване на иска за разваляне на договора не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Напротив, даденото от съда разрешение, че за разваляне на договора за гледане и издръжка до размера на наследствените права може да се претендира от ищеца до изтичане на 5-догодишен срок от смъртта на наследодателя му е изцяло в съответствие с нея. Шестият въпрос не може да послужи като основание за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че ирелевантно за настоящия иск е обстоятелството, че съпругата на починалия прехвърлител, като наследник, е упражнила правото си да развали договора в обема на наследствените й права и, че по така предявеното право е формирана сила на пресъдено нещо към 2020 г. При доказателства, че прехвърленият имот е придобит от наследодателя на ищеца и съпругата му в имуществена общност, след смъртта му с оглед наследствения му дял, ищецът е имал правен интерес от разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията за гледане и издръжка само по отношение на праводателя му, в който смисъл е постановен и обжалваният съдебен акт. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответните страни по касация следва да се присъдят сторените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1400 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение