Определение № 50159 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3062/2022 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 139 от 20.05.2022 год. по гр. д. № 374/2021 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК след отмяна на предходното му решение в частта, в която са определени делбените части на страните, е постановил друго, с което делбата на жилище - апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с адрес в същия -[жк], вх. Д, ет. 1, със застроена площ 124.40 кв. м., ведно с избено помещение № 4 с площ 16.78 кв. м. и таванско помещение № 10 с площ 14.67 кв. м., ведно с 5.101 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, допусната с предходното въззивно решение по делото, да се извърши при части на съделителите, както следва: 2 779/28 664 ид. ч. за Г. П. Г. и 25 885/28 664 ид. ч. за Д. Д. Л., а делбата на гараж № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ 22.50 кв. м., ведно с 0.814% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, допусната със същото предходно въззивно решение, да се извърши при части на съделителите: 444/4 574 ид. ч. за Г. П. Г. и 4 130/4 574 ид. ч. за Д. Д. Л.. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Г. П. Г., чрез пълномощника му адвокат М. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недопускане на доказателства и необоснованост с искане за отмяната му, като се постанови друго решение по същество на спора. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за обвързаността на въззивния съд от указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение, по който счита произнасянето на съда в обжалваното решение да е в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС /решение по гр. д. № 3417/2013 год. ІІ г. о., решение по гр. д. № 2324/2013 год. на ІІ г. о. на ВКС/. В нея е прието, че дадените в отменителното решение на касационната инстанция указания по прилагане и тълкуване на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, вкл. и относно процесуалните действия на въззивния съд. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирани в изложението въпроси за задължителността на указанията на ВКС относно действителната придобивна стойност на недвижимите имоти, че тя е тази, за която имотът е придобит възмездно, че същата се определя от пазара, от действително заплатеното за придобиването на конкретния имот, както и при липса на данни за пазарната стойност на СМР за имота, следва ли да се приеме посочената от вещото лице стойност, без доказателства за стойността на СМР или следва да се приеме, че действителната придобивна стойност е посочената в нотариалния акт парична стойност. В тази връзка е поставен и въпрос относно съществуване на противоречие с ТР № 11/2012 год. на ОСГК относно обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, обосновавайки го с неправилността на заключението на експертизата относно стойността на делбените имоти към сключването на брака между страните, когато е достигнат етап на груб строеж на сградата, поради липса на количествени стойностни сметки по пера на извършените СМР. Позовава се и на противоречието му с останалите събрани доказателства, както и на неправилен извод на експерта относно липса на пазарни стойности към релевантния момент. Счита, че недопускането на тройна техническа експертиза по спорния въпрос за пазарната стойност на делбените имоти противоречи на дадените в отменителното решение на ВКС указания за необходимите процесуални действия при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. Ответницата по касационната жалба – Д. Д. Л., чрез адв. Юр. М., в депозирания писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване с искане то да не се допуска. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: С обжалваното в настоящето производство въззивно решение Добричкият окръжен съд приел за частично основателно въведеното от ответницата Д. Л. възражение за трансформация поради влагане на лични нейни парични средства преди сключване на брака между страните в придобиването на имотите – апартамент и гараж в [населено място]. В този смисъл са и мотивите на отменителното решение на касационната инстанция, като указанията при новото разглеждане на делото са за извършване на съдопроизводствени действия за установяване на действително направените разходи за изграждането и завършването на обектите, с оглед определяне размера на частичната трансформация. В изпълнение на тези указания въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства и приетите заключения на назначената при новото разглеждане на делото техническата експертиза и приел, че към датата на съставянето на акт № 14 сградата била завършена на 80.61 %, което включва освен изграждане на етап груб строеж /конструкция, оградни и преградни стени, кота било/, така и монтирана дограма, довършителни работи-напълно завършени общи части и незавършен минимален процент от мазилка, мозаечни настилки и външно отводняване. Това е състоянието на изграждане на сградата към момента на сключване на брака между страните – 3.08.1985 год., тъй като процедурата по съставяне на акт № 14 е започнала в по-ранен момент от датата на съставянето на самия акт на 30.10.1985 год. Снабдяването с нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК – 2.11.1993 год. е момента на придобиване на собствеността на делбените апартамент и гараж, като вещото лице е определило завършеността на сградата на 100 %, а стойността на апартамента към този момент на сумата 28 664 лв., а на гаража – 4 574 лв. Описани са извършените в този период /от 1985 год. до 1993 год./ строителни работи за изграждане и завършване на обектите – под, стени, фаянс, дограма. При съобразяване на тези данни въззивният съд приел, че вложените в изграждането на делбените имоти към момента на сключване на брака на страните са лични средства на ответницата, член-кооператор в ЖСК, като размерът им съответства на достигнатата към същия момент завършеност на сградата – 80.61 %. На база определената стойност на същите към съставянето на нотариалния акт, когато завършеността е определена на 100 %, то вложените от ответницата средства възлизат съответно на сумата 23 106 лв. за апартамента и 3 687 лв. за гаража и до този размер е прието за основателно възражението й за трансформация на лични средства в придобиването на имотите. Разликата до пълната стойност на същите е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която дяловете на съпрузите са равни. На тази база и вследствие изчисленията са определени посочените във въззивното решение дялове на страните за двата обекта. Указанията на касационната инстанция в отменителното решение са за установяване действително направените разходи за изграждането и завършването на обектите, като същите са задължителни за съда, на който делото се връща за ново разглеждане. По делото и при първоначалното му разглеждане не е бил спорен факта на влагане на лични парични средства на Д. Л., в т. ч. и заемни такива, в установените с писмените доказателства размери, с оглед качеството й на кооператор в ЖСК преди сключването на брака. В изпълнение на указанията в отменителното решение при новото разглеждане на делото са събрани доказателства, вкл. и заключение на техническа експертиза с оглед определяне на извършените строителни работи по изграждане и довършване на делбените обекти към момента на съставянето на нотариалния акт, съответно определяне степента на завършването им преди сключването на брака. Между страните не е било спорно, че към този момент сградата на ЖСК е била изградена на етап груб строеж, като въз основа на събраните по делото писмени доказателства вещото лице е установило конкретната степен на завършеност на обектите към същия момент, включващ и извършени довършителни работи. Оплакването на касатора касае обема на същите, което представлява фактически въпрос, който не може да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване в контекста на поставените въпроси относно задължителността на указанията на касационната инстанция в отменителното решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с тези указания, като изводите му са направени въз основа преценката на събраните по делото доказателства за извършените от ответницата разходи по изграждането и завършването на обектите с нейни лични средства, което кореспондира с цитираната в изложението практика на ВКС. Поради това и не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените в тази връзка въпроси относно действителната придобивна стойност на имотите, която се определя от пазара, посочената такава в констативния нотариален акт и тази, установена в приетото заключение на техническата експертиза при твърдението на касатора за липса на доказателства и количествено-стойностни сметки за извършени СМР с посочена цена, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същността си представляват израз на оплакването на касатора срещу извода за приетата частична трансформация на лични средства на ответницата в придобиването на делбените имоти. Както се посочи, този извод е обоснован въз основа на събраните доказателства при изпълнение на дадените указания в отменителното касационно решение, в което е обсъждан въпроса за базисната пазарна цена на имотите в издадения нотариален акт от 1993 год. Затова и не се констатира твърдяното противоречие с ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, нито е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните въпроси. Не е налице и очевидна неправилност, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което основание предпоставя констатиране на такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да е необходимо да се преценяват събраните по делото доказателства и извършените от съда и страните процесуални действия. Изложените от касатора съображения относно приетото заключение на техническата експертиза са израз на оплакванията за процесуални нарушения на съда с оглед недопускане на исканата тройна експертиза, но не и за пороци, които да обосноват релевираното основание за касационно обжалване. Според настоящият състав не е налице нито тежко нарушение на закона /същият да е приложен в неговия обратен смисъл или да е приложена несъществуваща или отменена разпоредба/, нито обжалваното решение е явно необосновано, вследствие допуснато съществено нарушение на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика при обосноваване на изводите на съда. С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответницата в него направените разноски в размер на 1 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС