Определение № 4469 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6830/30.07.2026 г. на Х. А. С. К. срещу разпореждане № 527/11.06.2026 г. по възз. гр. д. № 74/2026 г. на Пловдивския апелативен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба вх. № 4182/04.05.2026 г. срещу въззивно решение № 61/24.03.2026 г., постановено по същото дело. В частната жалба се сочи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С разпореждане № 389/04.05.2026 г. касационната жалба на страната срещу постановеното въззивно решение е оставена без движение, като са дадени указания за отстраняване на следните констатирани нередовности: да се представи точно и мотивирано изложение на касационните основания; жалбата да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, или жалбоподателката да представи удостоверение за притежавана юридическа правоспособност; да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; да се представят преписи от жалбата и приложенията към нея. Указано е, че при неотстраняване на посочените нередовности, касационната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен лично на жалбоподателката на 03.06.2026 г. На 10.06.2026 г. по електронната поща на съда е получен документ с вх. № 5473/10.06.2026 г. озаглавен „Обжалване – 15 листа на решение № 61/24.03.26г. на ПАС Пловдив по вгд № 20265000500074 по описа от 2026г. на АПС Пловдив и отговор на разпореждане № 389/04.05.26 г. и молба на основание чл. 77 от НПК за частен обвинител по чл. 76 от НПК от инж. -иконом. Х. А. С. ищец и частен обвинител“. В него се съдържат оплаквания за неоснователността на инициираното срещу жалбоподателката производство и твърдения за други висящи дела. При това положение въззивният съд е посочил, че дадените указания са изцяло неизпълнени и с обжалваното разпореждане е постановил връщане на нередовната касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Извършените от съда процесуални действия по администрирането на постъпилата по делото касационна жалба срещу въззивното решение и дадените указания са изцяло съобразени с изискванията на закона (чл. 284 ГПК), с изключение на указанието да се представят преписи на хартиен носител от жалбата и приложенията. Предвид обстоятелството, че касационната жалба е подадена по електронен път и е подписана с електронен подпис, то съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК страната не е имала задължение да представя преписи, а евентуално да внесе такса за изготвянето им от съда, но в случая тя е била освободена от внасянето на такси за производството. Досежно останалите констатирани нередовности жалбоподателката е била надлежно уведомена и са й указани последиците от неотстраняването им. С подадения документ с вх. № 5473/10.06.2026 г. нередовностите не са отстранени, включително – касационната жалба не е приподписана от адвокат, нито са представени доказателства за притежавана от страната юридическа правоспособност, липсва и приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид това, правилно съдът е постановил връщане на касационната жалба като нередовна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение