Определение № 4607 от 15.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК. С решение № 1241 от 02.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 746/2024 г. по описа на Апелативен съд- София, е потвърдено решение № 261247 от 02.11.2023 г. по гр.д. № 3476/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което признато за установено по иск на М. М. А. (починал през време на производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците му П. Г. А., Г. М. А., В. М. А. и М. М. А.), че е собственик на апартамент, в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] ап № 31 и Е. Е. С. е осъдена да предаде на ищеца владението на имота. Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Е. Е. К., представлявана от адвокат С., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй като искът по чл.108 от ЗС е предявен от М. А., но не и от неговата съпруга П. А.. Поддържа, че имотът е бил притежаван в режим на СИО, но иск по чл.108 от ЗС от съпругата не е бил предявен, поради което в процеса П. А. следва да се приеме, че действа единствено като наследник на починалия първоначален ищец. Поддържа, че от изложеното следва, че предмет на произнасяне следва да бъде само ½ ид.ч. от имота. Моли въззивното решение да бъде изцяло отменено. В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл.280, ал. 1, т.3 от ГПК като поставя следния въпрос: Ако съсобственик на недвижим имот не е предявил иск по чл.108 от ЗС за притежаваните от него идеални части, а впоследствие е конституиран като наследник на ищеца, докъде се разпростира силата на решението? Има ли процесуално нарушение, ако съдът се произнесе по непредявен иск? В писмен отговор на касационната жалба ответниците П. Г. А., Г. М. А., В. М. А. и М. М. А. молят обжалваното решение да не бъде допускано до касация, тъй като жалбоподателят не поставя обуславящ решението правен въпрос. По същество считат, че обжалваното решение е правилно. Претендират направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: По делото се установява, че М. А. е предявил иск против Е. С. за защита по реда на чл.108 от ЗС на правото на собственост върху апартамент, придобит чрез закупуване на наследствени права от Л. Д., оставени му в наследство от Л. А. с договор за покупка на наследство от 04.04.2014г. В хода на процеса първоначалният ищец е починал и като негови правоприемници по реда на чл.227 от ГПК са конституирани съпругата му П. Г. А. и децата Г. М. А., В. М. А. и М. М. А.. Установява се още, че процесният имот е придобит от М. А. по време на брака му с П. А.. В обжалваното въззивно решение съдът е посочил, че първоинстанционният съд се е позовал на единична и тройна графическа експертиза, установяващи автентичност на ръкописния текст и подписа на праводателя по договора за продажба на наследство, както и на влезли в сила съдебни решения, прогласяващи нищожност на саморъчно завещание, легитимиращо праводателите на ответницата като собственици на същия имот. Посочил е като безспорен факта, че процесният апартамент, е бил включен в наследствената маса, прехвърлена с договор за продажба на наследство, сключен на 04.04.2014 г. между М. М. А. като купувач и Л. Д. Д., като продавач, както и че Л. Д. е бил наследник на Л. А. А., починал на 19.06.2013 г. Отхвърлил е въззивното оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради това, че при подписване с нотариална заверка на подписите под договора по чл. 212 ЗЗД не е представена декларация по ДОПК. Приел е, че това обстоятелство не е относимо към извода за принадлежност на правото на собственост над процесния апартамент в имуществото на ищеца. Приел е за неотносима спрямо крайните изводи на съда степента на родствената връзка между наследодателя и продавача на наследство, както и оплакването на въззивника за неизпълнение на задължението за сигнализиране на Прокуратурата относно данни за престъпни обстоятелства при прехвърлянето на имота. При установено съвпадение на крайните изводи с първоинстанционния съд, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение. Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват. Допускането до касация на обжалвано въззивно решение е в зависимост от доказването на предпоставки за селекция на касационната жалба. За наличието на част от тези предпоставки- посочените в разпоредбата на чл.280, ал. 2 от ГПК, касационният състав следи служебно. За останалите предпоставки за допускане на въззивно решение до касация, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, касационната инстанция проверява в рамките и съответно на сезирането от страна на касатора. Съгласно задължителните разяснения по тълкуването и приложението на закона, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо с решението си съдът да се е произнесъл по правен въпрос, такъв който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, в противоречие със задължителната практика на ВС, ВКС, КС, СЕС или по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да бъде допусната до касация подадената касационна жалба следва жалбоподателят да е посочил конкретния правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Формулираният от касаторът правен въпрос може да е материалноправен или процесуалноправен, но следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, без да има за предмет правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да бъде селектирана касационната жалба и решението да бъде допуснато до касация е необходимо касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Поставените от касатора въпроси не могат да послужат за допускане на обжалваното решение до касация, тъй като не са обуславящи волята на съда /не са правни въпроси/. Това е така, защото поставените въпроси касаят защитата на права на съсобственост в процес по чл.108 от ЗС. По настоящото дело ищецът не е бил съсобственик на спорния апартамент. Имотът се е притежавал от първоначалния ищец и неговата съпруга в режим на СИО и едва след прекратяването на СИО, поради смъртта на ищеца, върху имота е възникнала обикновена съсобственост. За процесуалното право на съпруг да предяви иск за защита на правото на собственост върху недвижим имот, притежаван в режим на СИО, е постановено ТР № 3/2016 г. по т.д. №3/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че предявяването на иск за собственост е действие на управление, а не на разпореждане и може да бъде извършено и от единия съпруг по отношение на целия имот. Именно такава е хипотезата в настоящия случай. Първоначалният ищец е предявил иск за защита на право на собственост върху имот, притежаван от него и съпругата му общо, в режим на СИО. След смъртта на съпруга, предявил иск, в неговите права като ищец встъпват наследниците му по закон, в това число и съпругата му. След като първоначалният ищец е предявил иск за защита на право на собственост върху целия имот и неговите правоприемници, конституирани в неговите процесуални права по делото, продължават делото, така както е започнало, а именно по отношение на целия имот. Приемането на наследството от съпругата на починалия първоначален ищец е действие, необходимо за встъпване в неговите права, но не ограничава правото на защита по предявеният вече иск за защита на право на собственост. С оглед изложеното следва да се приеме, че съдът не се е произнесъл извън рамките на сезирането, в какъвто смисъл е поставеният втори въпрос и въззивното решение е допустимо. Постоянна е практиката на ВКС, че нарушаването на принципа на диспозитивното начало и постановяване на решение, извън рамките на сезирането на съда води до недопустимост на решението / ППВС № 1/1985 г., т.9, решение № 127 от 10.01.2018 г. по гр.д. № 679/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. В случая не се установява въззивният съд да не се е съобразил с тази практика и съответно- не се установява да е постановил решение извън сезирането с исковата молба. Поради липса на формулиран правен въпрос е безпредметно обсъждането на специалната предпоставка за допускане на решението до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тази предпоставка не е и обоснована от касатора, което е отделно основание за приемане на извод за липса на законовите предпоставки за селекция на жалбата. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Ответниците по касация претендират, но не доказват реално направени разноски в производството пред ВКС, поради което такива не се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.