Определение № 732 от 07.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Българска национална телевизия чрез юрисконсулт Л. П. срещу въззивно решение № 351/06.06.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 418/2012 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещната страна И. П. М. чрез адв. К. Д. от АК Р. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като отменил първостепенния съдебен акт е отменил уволнението на И. М., възстановил я на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ., ведно с лихва, както и съдебноделоводни разноски за двете инстанции. Работодателят е осъден да заплати дължимите такси по исковете. Установено е, че И. М. работила по трудов договор в Р. Р. като „директор продукция”. През май 2011 г. са извършени помени и броят на длъжностите по щат в телевизионния център са намалени, като е извършена промяна и в структурата на част от длъжностите. Служителят е уволнен поради съкращаване в щата. Установено е още, че по новото щатно разписание не фигурира длъжността „директор продукция”. Има създадени две нови длъжности „изпълнителен продуцент” и „организатор производство”. Част от трудовите функции на съкратената длъжност са преминали към изпълнителния продуцент, който наред с тях съвместява и други, различни по своя характер трудови функции. Другата част от трудовите функции на длъжността „директор продукции” са изяло запазени и преминали в новосъздадената длъжност „организатор производство”, с което се изчерпва и съдържанието на новата длъжност. Съдът направил извод, че не е налице реално съкращаване в щата и поради това уволнението на И. М. е незаконно. В изложението към касационната жалба е посочено, че решението е постановено в „противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че в изпълнени на принципа за дирене на истината в процеса, мотивите на решението, както и фактическите и правни изводи на решаващия съд, трябва да съответстват на установеното фактическо положение а доказателствата трябва да се анализират правилно, логически, обективно и в тяхната цялост и пълнота, а не да се разглеждат частично и избирателно, като превратно се интерпретират и натъкмяват, за да обслужват една от тезите в процеса /в случая на ищеца/. Това е недопустимо за един съд, нарушава правото на защита на ответника и е в противоречие с принципа за търсене на истината”. Съдържанието по същество е общо оплакване за неправилност, но по никакъв начин не може да се определи като обосновка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се и противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, но няма поставени ясни и конкретни правни въпроси, за да може съдът в производството по чл. 288 ГПК да провери дали разрешението по тях противоречи на тълкувателния акт. От друга страна, тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК от 1951 г., отм. и не всички правни положения са аналогични с новия съдопроизводствен ред по действащия и приложим в случая ГПК от 2007 г. В изложението се твърди още, че въззивното решение „противоречи на константната практика на ВКС, че при съкращаване на щатни бройки е необходимо трудовите функции на работещите на тези длъжности да са отпаднали, но когато трудовите функции на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от други работници/служители, чиито основни трудови функции, обаче, са други, съкращаването на щата също е реално и законно”. Поддържа се и противоречие с Решение № 760/2009 по гр.д. № 2260/2009 г. на ІІІ ГО ВКС. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че съкращаване на щата е възможно при няколко различни хипотези - при намаляване бройките работници /служители/ и при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени в предприятието, но не е налице идентичност между длъжностите по стария и новия щат. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. Ако в случая въпросът на касатора е дали е налице реално съкращаване на щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност преминат към друга длъжност, но не изчерпват нейното съдържание, то той е неотносим към случая. Съдът е установил, че част от трудовите функции на заеманата от И. М. длъжност съставляват единственото съдържание на новосъздадената длъжност „организатор производство”. Именно поради това и не е налице реално съкращаване в щата. Не е налице и поддържаното противоречие с цитираното от касатора съдебно решение. Такова би било налице само при положение, че и двете новосъздадени длъжности, към които са преминали трудовите функции на длъжността „директор продукция” не се изчерпват с тях. Условието е налице само за длъжността „изпълнителен продуцент”. В пункт 3 и 4 от изложението касаторът е поставил същия правен проблем, макар и формулиран по различен начин. Не се установява и противоречие с Решение № 278/2006 г. на ІІІ ГО ВКС, защото както стана ясно, работодателят в случая не само е прехвърлил част от трудовите функции на „директор продукция” към „изпълнителния продуцент”, която безспорно е различна длъжност от заличената, но още е запазил изцяло друга част от трудовите функции на „директор продукция” и те са същността на новосъздадената длъжност „организатор производство”. Не е нужно и тълкуване на въпроса за съотношението на функциите, прехвърлени от съкратената длъжност спрямо другите трудови функции на длъжността, към която са преминали, за да е налице съкращаване на щата чрез трансформация. От една страна, този проблем е неотносим към съображенията на въззивния съд да приеме, че не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – при длъжността „организатор производство” няма прибавяне на трудови функции към други, а тези, запазени от старата длъжност изчерпват и характеристиката на новата. От друга страна съдебната практика, включително и по реда на чл. 290 ГПК е изяснила поставения проблем, по който не се установи противоречиво решаване в обжалваното решение. В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска. К. следва да заплати на насрещната срана сторените в производството в инстанцията съдебноделоводни разноски, които са в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение, чието плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 02.08.2012 г. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът