Определение № 390 от 01.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Св.П. – К. като процесуален представител на Д. С. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 02.ІІ.2018г. по в.гр.д. № 713/2017г., с което е потвърдено решението на Окръжен съд Пловдив в частите, с които П. е осъден да заплати на А. Д. Д. 20000 евро, дадени в заем, но невърнати, по договор от 01.ХІ.2013г., ведно със законната лихва от 30.VІ.2016г., както и 8285лв. мораторна лихва. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, освен произнасяне от въззивния съд по пет поставени от касатора в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК въпроси. ВКС на РБ намира, че на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на решение от Конституционния съд по конст.д. № 10/2018г., по което е допуснато разглеждане по същество на искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, което ще бъде от значение при произнасянето от съда по допускането на касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,