Определение № 717 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ц. - прокурор при Апелативна прокуратура - Велико Търново, против въззивно решение № 134/30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 436/2019 г. по описа на Aпелативен съд - Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 83/24.04.2018 г., постановено по гр. д. № 666/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Ч. Д. на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, вр. с чл. 6 § 1 ЕКПЧ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за времето от привличането му в качеството на обвиняем на 13.10.2010 г. до влизане в сила на решение № 239/21.10.2016 г. по в. н. о. х. д. № 590/2016 г. на Окръжен съд - Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваната част, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „За процесуалното задължение на съда да обсъди всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства и да отрази в мотивите на решението си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определяне размера на обезщетението?” и 2. „Следва ли на ищеца да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, в случаите когато по предходно предявен от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ продължителността на проведеното спрямо него наказателно производство е била оценена от съда и той е бил обезщетен за вредата произтекла от този срок?”. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г., а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Д. Ч. Д., чрез адв. С. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № 83/24.04.2018 г., постановено по гр. д. № 666/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Ч. Д. на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, вр. с чл. 6 § 1 ЕКПЧ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за времето от привличането му в качеството на обвиняем на 13.10.2010 г. до влизане в сила на решение № 239/21.10.2016 г. по в. н. о. х. д. № 590/2016 г. на Окръжен съд - Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане, а в частта му с, която е присъдено обезщетение за сумата над 1000 лв. до 2000 лв. решението е отменено. Решението е обжалвано в осъдителната му част, а в останалата част е влязло в сила. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че на 13.09.2010 г. Д. Ч. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка”. С протоколно определение от 6.04.2011 г. постановено по н. о. х. д. № 52/2011 г. по описа на Районен съд - Ловеч е изменена мярката за неотклонение от подписка в „домашен арест”. Определението е отменено с определение № 117/18.04.2011 г. по в. ч. н. д. № 176/2011 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, като на Д. Ч. Д. е определена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лв. На 20.10.2010 г. са привлечени като обвиняеми още две лица М. М. и О. Д.. Със заключително постановление делото е било изпратено в Районна прокуратура - [населено място] за предаване на съд на седем обвиняеми. Досъдебното производство е продължило 4 месеца и 1 ден за времето от 13.09.2010 г. до 14.01.2011 г. На 14.01.2011 г. е изготвен и внесен в съда обвинителен акт. По внесения обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 52/2011 г. на Районен съд - Ловеч срещу 7 лица, между които е и ищецът с обвинение за престъпление по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Делото е насрочено в съдебно заседание 22 дни след двумесечния срок. Насрочени са три съдебни заседания, от които проведено е само третото, на което с протоколно определение от 20.06.2011 г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, съгласно дадените указания. На първото съдебно заседание не е даден ход поради ненавременното явяване на подсъдимия Д. Ч. Д., което е довело до промяна на мярката му за неотклонение, а второто заседание не е проведено, поради неявяването на подсъдимия В. Д., който бил опериран. Разглеждането на това дело е продължило 5 месеца и шест дни. Обстоятелството, че допуснатите процесуални нарушения са констатирани едва в третото съдебно заседание, а не при подготвителните действия по разглеждане на делото, е довело до забавяне на производството на този етап. След връщане на делото на прокурора са извършени процесуални действия за отстраняване на допуснатите нарушения, което е продължило един месец и двадесет и девет дни. На 19.08.2011 г. Районна прокуратура – [населено място] отново е внесла обвинителен акт против същите седем лица, между които и Д. Ч. Д. за същото престъпление, като по този обвинителен акт е образуван н. о. х. д. №1274/2011 г. по описа на Районен съд - Ловеч. Производството по това дело е продължило 2 години 1 месец и 15 дни. Делото е било насрочено 4 месеца и 21 дни след образуването му. Насрочени са 17 съдебни заседания, от които са проведени 11 заседания. Едно съдебно заседание е било отложено заради неявяване защитника на подсъдимия М., две от заседанията са отложени по причина претърпяна операция от подсъдимия Д. две от заседанията са били отложени заради заболяване на подсъдимия И.. При разглеждане на това дело са разпитани над 50 свидетели и са приети експертизи. По делото е постановена присъда на 16.05.2013 г., с която подсъдимият Д. Ч. Д. е признат за невиновен по така повдигнатите му обвинения и е отменена мярката му за неотклонение „подписка”. Ненасрочването на делото в двумесечния срок е довело до известно забавяне на производството на този етап. Против тази присъда е подаден протест, по който е образувано в. н. о. х. д. № 378/2013 г. на Окръжен съд Ловеч, което е продължило четири дни, през което време съдиите от този съд са се отвели от разглеждане на делото. С определение № 159/29.10.2013 г. по ч. н. д. № 2035/2013 г. на ВКС в. н. о. х. д. № 378/13 г. на Окръжен съд Ловеч е изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Плевен. В Окръжен съд - Плевен е образувано в. н. о. х. д. № 783/2013г., по което производството е продължило 2 месеца и 14 дни. Насрочени са две съдебни заседания, като първото не е проведено поради това, че адвокат Г. защитник на подсъдимия Д. е отсъствал от страната. По делото е постановено решение № 10/14.01.2014 г., с което е отменена присъдата и делото е върнато на Районен съд - Ловеч за ново разглеждане. След връщане на делото в Районен съд - Ловеч е образувано н. о. х. д. № 83/2014 г., което е продължило 25 дни. Поради отводи на всички съдии от този съд делото и изпратено на ВКС за определяне на съд, който да го разгледа. ВКС е постановил определение № 46/25.05.2014 г., с което изпраща делото за разглеждане от Районен съд - Плевен. На 26.03.2014 г. в Районен съд - Плевен е образувано н. о. х. д. № 862/2014 г., което с разпореждане на съдията-докладчик е прекратено и върнато на прокурора. С определение на Окръжен съд - Плевен по в. ч. н. д. № 601/2014г. по подаден протест от прокурора, разпореждането за прекратяване на наказателното дело е отменено и делото е върнато на Районен съд - Плевен за разглеждане. Производството по разглеждане на това дело е продължило 7 месеца и 16 дни. Проведени са били 7 заседания. На 3.02.2015 г. е постановена присъда, с която всички подсъдими са признати за невиновни, включително и Д. Ч. Д.. Образувано е в. н. о. х. д. № 208/2015 г. по описа на Окръжен съд - Плевен по протест на прокурора, което е продължило един месец и 17 дни. Постановено е съдебно решение № 82/5.05.2015 г., с което е отменена изцяло присъда № 26/3.02.2015 г. постановена по н. о. х. д. № 862/2014 г. на Районен съд - Плевен поради допуснати отстраними процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура - Л.. След връщане на делото на Районна прокуратура - Л. досъдебното производство е продължило 5 месеца и двадесет и пет дни, през който период са отстранявани допуснатите процесуални нарушения. На 30.10.2015 г. отново е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Л., по който е образувано н. о. х. д. № 2770/2015 г. по описа на Районен съд - Плевен, производството по което е продължило 8 месеца и 23 дни. Насрочени са били шест съдебни заседания, едното от които не е проведено поради заболяване на подсъдимия Д.. Разпитани са били 60 свидетели и са приети експертизи. Постановена е присъда № 144/16.06.2016 г., с която е признат подсъдимия Д. Ч. Д. за невиновен. Подаден е протест срещу така постановената оправдателна присъда пред Окръжен съд - Плевен, по който е образувано в. н. о. х. д. № 590/2016 г. По това въззивно дело е постановено решение № 239/21.10.2016 г., с което е потвърдена присъда № 144/16.06.2016 г. постановена по н. о. х. д. № 2770/2015 г. по описа на Районен съд - Плевен. На 21.10.2016г. оправдателната присъда е влязла в сила. С решение №104/29.5.2017г. на Окръжен съд - Ловеч, постановено по гр. д. № 583/2016 г. по описа на същия съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Ч. Д. сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно образувано против него досъдебно производство и предявяване на обвинение за умишлено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като делото е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът в размер на 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Това решение е потвърдено с решение № 234/31.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 306/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В мотивите си и двете инстанции са посочили, че при присъждане на обезщетението са съобразили и продължителността на наказателното преследване - започнало на 13.09.2010 г. и приключило на 21.10.2016 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда - 6 години един месец и 8 дни. С определение № 405/30.05.2018г. по гр. д. № 255/2018г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Велико Търново по гр. д. № 306/2017 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че по време на наказателното производство ищецът е станал притеснен и затворен в себе си, изнервил се е, започнали здравословните му проблеми с кръвното. Според свидетелите преди да започне наказателното производство ищецът бил весел и жизнен човек, излизал с приятели и не е имал здравословни проблеми. От заключението на назначената от първостепенния съд комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза е установено, че по данни от изпратената етапна епикриза ищецът е със завишени стойности на кръвното налягане месеци преди 7.06.2011 г. без ясна конкретизация за началния период на повишаване на стойностите. На регистрирания преглед от личния лекар от 7.06.2011 г. като водеща диагноза е вписано І51.9 болест на сърцето неуточнена с придружаващо заболяване Н54.5 намалено зрение на средното око. Според заключението стресът може да изиграе роля на пусков механизъм за изява на високи стойности на кръвното налягане и при наличие на системен стрес, преминаващ в дистрес да води до влошаване на изявилото се заболяване артериална хипертония т. е. до изява на усложнения от типа на хипертонични кризи и поддържане на високи стойности на кръвното налягане въпреки лечението и това да води до повишаване на броя на приеманите медикаменти или често провеждане на лечение в болница. Не може да се конкретизира дали конкретно стресът от преживяното наказателно производство е довел до изявата на това заболяване или друг такъв. Заключението от психологическото изследване е, че ищецът се намира в леко депресивно състояние, засилен невротизъм, които се констатират само чрез използването на тестова методика. Според вещото лице психолог няма данни от проведеното психологично изследване за патологична промяна на личността, няма приложени консултации с психиатър или психолог, удостоверяващи и доказващи наличието на заболяване, изискващо прилагане на лечение. Няма данни от проведени консултации с психолог или психиатър, които да удостоверяват какъв е бил характерът на ищеца преди започване на наказателното производство, за да се приеме причинно следствена връзка между преживения стрес от провежданото продължително наказателно производство. При тези данни въззивният съд е приел, че относимият период на воденото наказателното производство срещу ищеца Д. Ч. Д. е считано от датата на привличането му в качеството на обвиняем по досъдебното производство - 13.09.2010 г. до постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда на 21.10.2016 г., т. е. общата продължителност на наказателното производство е 6 години 1 месец и 8 дни. Досъдебното производство е продължило 11 месеца и 25 дни, от които четири месеца и един ден са от образуване на производството до внасянето на обвинителния акт, а останалите 7 месеца и 24 дни са през периода, когато са отстранявани допуснати процесуални нарушения в изпълнение на указанията на съда. В съдебната фаза продължителността на производството е общо 5 години и шест дни, през който период делото е било разглеждано четири пъти от първа инстанция и три пъти от въззивната инстанция. Два пъти, но за кратък период от време, времето е разглеждано от ВКС в процедура по определяне на съд, който да го разгледа с оглед отводи на съдии. Въззвният съд е посочил, че в конкретния случай воденото наказателно дело против ищеца се отличава със значителна правна и фактическа сложност. Повдигнато е обвинение на седем лица, като престъпната дейност е усложнена-касае се за продължавано престъпление, като предметът на престъплението е в особено големи размени, случаят е особено тежък и деянието е осъществено при условията на посредствено извършителство чрез неустановени лица. Изследвана е истинността на множество документи, което е наложило събиране на многобройни писмени доказателства, разпит на много свидетели и назначаване на експертизи. В случая не е налице поведение на ищеца и неговия защитник по наказателното производство, което да е довело до забавяне на производството. Не е установено и поведение на останалите подсъдими, което да е довело до забавяне на наказателното производство. Отлагани са съдебни заседания по водените наказателни дела, но заради уважителни причини на някои от останалите подсъдими. Независимо от фактическата и правна сложност на делото, общата продължителност на наказателното производство срещу Д. Ч. Д. е извън рамките на разумния срок. Забавянето на производството се дължи на това, че са били допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство, които са станали причина за многократното разглеждане на делото в съдебната фаза. За забавянето на делото е допринесло и обстоятелството, че съдът не е констатирал веднага след запознаване с материалите по делото нарушенията на процесуалните правила, а това е констатирано на по-късен етап. До забавяне на производството са допринесли двата случая, при които делото е било насрочено от съда извън рамките на двумесечния срок за насрочване от образуване на делото. До забавяне е допринесло и обстоятелството за допуснати нарушения на процесуални правила при разглеждане на делото в съда, което е довело до отмяна на постановена по същото присъда и връщане на делото за ново разглеждане от съда. Въззивният съд при определяне на обезщетението е съобразил, че с влязло в сила решение по предявен иск по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение, при определянето на което са взети предвид неимуществените вреди от общата продължителност на наказателното производство и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е приел, че на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ в размер на 1000 лв. Посочил е, че разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е самостоятелно основание за обезщетяване в случаите на нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок и след като такова нарушение не е съобразено при обезщетяването по чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ в размер на 1000 лв. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият поставен въпрос е обусловил правните изводи на съда, но е решен в съответствие с константната практика на ВКС. Апелативен съд - Велико Търново се е произнесъл след връщане на делото от ВКС, като е изпълнил указанията по прилагането на закона, анализирал е събраните по делото доказателства, произнесъл се е по всички доводи и възражения на страните и с оглед спецификата на претендираните неимуществени вреди, произтичащи от нарушаване на правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧ е достигнал до обоснован извод, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца е 1000 лв. Посочил е, че целта на гаранцията за „разумен срок” при наказателно дело е да се избегне ситуация, при която лице с повдигнато обвинение остава твърде дълго в положение на несигурност за съдбата си и е изложил съображения, че от нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок на ищеца са причинени неимуществени вреди – негативни изживявания - притеснения и несигурност за съдбата си, за които следва да бъде обезщетен на основание чл.2б ЗОДОВ.При определяне на справедливото обезщетението съдът отчел, че с влязло в сила решение по предявен иск по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ на ищеца вече е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение, при определянето на което са взети предвид неимуществените вреди от общата продължителност на наказателното производство и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими, а не е постановил решението си без обосновка. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решение. Вторият въпрос също е обусловил правните изводи на съда, но по него не се разкрива наличието на поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият въпрос е бил поставен и е послужил като основание за допускане при първото разглеждане на делото пред ВКС. Съставът, допуснал касационното обжалване е отговорил на въпроса, като е приел, че съдът, разглеждащ иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е длъжен да съобрази влязлото в сила съдебно решение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По съдебен ред незаконно обвиненият може да избира начина за защита на своите права - с иск по чл. 2б ЗОДОВ, като претендира обезщетение само за вредите от нарушението по чл. 6, § 1 КЗПЧ или с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като претендира обезщетение за всички засегнати неимуществени права. Когато след приключване на наказателното производство, незаконно обвиненият е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като е претендирал обезщетение за засегнатите неимуществени права, без да е потърсил самостоятелна искова защита по чл. 2б ЗОДОВ, процесуалната допустимост на иска не е обусловена от процесуалните предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ / изчерпването на реда, регламентиран в глава трета „а“ ЗСВ /,а е относима за нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧ/ и постановеното решение след влизането му в сила трябва да бъде съобразено, като се прецени какви вреди са репарирани с постановеното решение и се присъди обезщетение за вредите, които не са репарирани. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставените въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.