Определение № 261 от 09.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1151/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивното Решение № 2255 от 19.11.2015 год. по т.д.№ 952/2015 год. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация Застрахователно дружество [фирма], [населено място], надлежно уведомен по реда на чл. 287 ал.1 ГПК, не е представил писмено отговор в законоустановения срок. Въззивното производство е било образувано по жалбата на [фирма] срещу Решение № 1886 от 17.12.2014 год. по т.д.№ 3622/2012 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от [фирма] срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 208 ал.1 вр. ал. 3 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 612 105 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от възникналия на 08.02.2011 год. пожар на застрахован имот. Позоваването е на застрахователен договор № 38647/19.10.2010 год., като твърдението на ищеца е, че пожарът е възникнал в сградата, описана под № 71 – „склад за готова продукция”. Сумата на обезщетението е формирана, както следва: 60 477,05 лв. - стойност на нанесените вреди в сградата и 551 628,42 лв. - стойност на погиналото имущество. Претендирана е сумата 26 973 лв. - обезщетение за забава за периода 28.12.2011 год.- 31.05.2012 год. С въззивно решение № 2255 от 19.11.2015 год. по т.д.№ 952/2015 год. на Софийски апелативен съд първоинстанционното решение е потвърдено. В решението си въззивният съд е приел за безспорно по делото, че на 19.10.2010 год. между касатора и ответника е сключен договор „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“, с предмет на застраховане находящи се в рамките на номера 40, 71, 72 и 73 от план скицата на ЗХ [фирма] сгради, машини, съоръжения, оборудване, стопански инвентар, суровини, материали, незавършено производство, готова продукция, стоки, необходими разноски. Съдебният състав е приел за установено, че на 08.02.2011 год. в цех 3, корпус 1, ет. 5, кота 12,60, състоящ се от две помещения - производствен цех и склад за опаковки и готова продукция е възникнал пожар. Изтъкнал е, че според твърденията на застрахования въпросната сграда попада в предмета на застраховане - сграда с № 71 от план-скицата на ЗХ [фирма], но върху приложената от него скица липсва означение, че е приложение към застрахователния договор. Освен това застрахованият не е представил описаните в застрахователния договор като приложения - опис на обектите съгласно топографския план на ЗХ [фирма]. С оглед на това въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния, че касаторът в настоящото производство не е доказал безспорно, че сградата, в която е възникнал пожара, попада в обхвата на застрахователната полица. Като допълнителен аргумент е посочил, че по делото липсват и доказателства във връзка с твърдението на касатора за наличието на извънсъдебно признание от застрахователя. Като краен резултат Софийски апелативен съд е потвърдил извода на Софийски градски съд, че в хода на делото касаторът не е установил, че процесната сграда и намиращите се в нея стоки попадат в обхвата на застрахователната полица, поради което в случая не е налице валидно застрахователно правоотношение за погиналите вещи и стоки, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 208 КЗ /отм./. С оглед на това Софийски апелативен съд е счел, че предявения иск следва да бъде отхвърлен на това основание, поради което е посочил, че е безпредметно обсъждането на другите събраните по делото доказателства досежно размера. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е формулирал три въпроса: 1./ „Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“, сключен между [фирма] и ЗД [фирма], при неспазване на формата на договора поради липса на подписано приложение към договора- „опис на обектите съгласно топографския план на ЗХ [фирма] и какви са последиците от неспазването й, респективно влече ли липсата на подписаното приложение към застрахователната полица до липса/ невалидност на застрахователното правоотношение и недействителност на целия застрахователен договор?“ Сочи се касационно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. 2./ „Липсва ли предмет на процесния договор за застраховка, предвид липсата на подписано от страните приложение - „опис на обектите съгласно топографския план на ЗХ [фирма] към същия, което го конкретизира и може ли индивидуализацията на предмета (обекта, застрахователното имущество) на застрахователния договор да се изведе от конклудентните действия на страните, с оглед действията им по упражняване на правата и изпълнение на задълженията им по сключения застрахователен договор в контекста на чл. 293 ал.3 ТЗ?“ Като основание за допускане сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Третият въпрос, който касаторът смята, че попада в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, е следният: „Може ли да се приеме извършването на оглед в законоустановения срок на увреденото имущество на застрахования, съставянето на опис- протокол на увреденото имущество, подписването му без възражения от надлежен представител на застрахователя, както и завеждането на щетата по конкретната застрахователна полица за имуществена застраховка на голям риск (№ [ЕГН]/19.10.2011 г.) за извънсъдебно признание на предмета на застрахователния договор и какви са правните последици на това извънсъдебно признание?“ С оглед на горепосочените въпроси е цитирана следната задължителна съдебна практика на ВКС: Решение № 115 от 23.07.2013 г. по т.д.№ 348/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 50 от 25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 71 от 22.06.2009 г. по т.д.№ 11/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. По така поставените въпроси, становището на настоящия съдебен състав за липса на основание за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното: Както бе посочено по-горе, крайният извод на Софийски апелативен съд е обусловен от становището, че макар ЗХ [фирма] да е собственик на цех 2 и 3 - т. 54 от приложение № 1 към акт № 206 за държавна собственост, то в това приложение въпросният цех не е индивидуализиран като „попадащ в сграда № 71“. Поради това, не може да бъде направен изводът, че е включен в застрахователната закрила по процесния застрахователен договор. Етажността не е достатъчен индивидуализиращ белег, тъй като цех 5 - т. 50 от приложение № 1 също е с отбелязване за етажност 1 и 6, с каквато етажност се твърди и че е цех 3. Въззивният съд изрично е посочил, че предмет на застраховане не е цялото недвижимо имущество - собственост на застрахования, а само сградите, находящи се в рамките на номера 40, 71, 72 и 73 от план - скицата на ЗХ [фирма]. Т.е. изводите на Апелативния съд са обусловени от доказаността на фактите по делото – дали процесните цехове №№ 2 и 3 по т. 54 от приложение № 1 към акт № 206 за държавна собственост са включени в застрахованото имущество или не. Първите два посочени от касатора въпроси са сходни, като следва да се отбележи, че въззивният съд не е основал становището си на недействителност на застрахователния договор, а на недоказаност на твърдяни по делото факти, а именно, че процесните помещения са включени в обсега на застраховане. Т.е. не се касае за неподписано приложение, а за непредставяне на описани в договора приложения – опис на обектите, съгласно топографския план на ЗХ [фирма]. Поради това и хипотезата на чл.293 ал.3 ТЗ няма отношение към спора дори ако би се касаело до друг вид договор, а по отношение на договорите за застраховка е неприложима по принцип с оглед специалното им уредба – чл.184 КЗ (отм.), при действието на който е сключен договора и е възникнало застрахователното събитие. Поради това и последващият оглед и действията на застрахователя след настъпване на събитието, не могат да бъдат разглеждани като извънсъдебно признание за наличието на договор за който законодателят е предвидил специална форма. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.