Определение № 860 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60156/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ягода С. А. от [населено място] срещу решение №652 от 31.03.2016г по в. гр.дело № 2724/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта за разликата над присъдените по нейния иск 9 000 лева обезщетение на неимуществени вреди в следствие на пътно- транспортно произшествие, до размера от 18 000 лева, в която част въззивният съд е приел съпричиняване, за да потвърди отхвърлянето на иска с решение №2785 от 27.04.2015г по гр.д. 3575/2016г на СГС.

Въззивният съд е намалил размера на обезщетението, тъй като пострадалата ищца не е била с поставен обезопасителен колан в лекия автомобил по време на установеното ПТП, което обстоятелство в случая, предвид приетото заключение на вещо лице,би намалило травмите от естеството на причинените.

В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 от ГПК, като основание се изтъкват всички селективни критерии: противоречие с практиката на ВКС ,значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и противоречиво решаване на въпросите:

1.Задължително ли е ползването на обезопасителни колани от пътниците в МПС ,което е спряло и не се движи.

2.налице ли е задължение за поставяне на обезопасителни колани от пътниците в МПС,което извършва маневра, без водачът му да има намерение да се включва в движението по наличния пътен участък ?

3. От кой момент след качването в МПС, възниква задължението за поставяне на обезопасителни колани спрямо пътниците и водачите.

По изтъкнатите критерии на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК, не се сочи или прилага съдебна практика ,нито са изложени съображения по критерия на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.

Отговор от ЗК „О.- клон България” не е постъпил.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставените три въпроса в изложението имат връзка с решаващите съображения на съда да приеме съпричиняване в конкретния случай на пострадал при пътно- транспортно произшествие пътник в лек автомобил, който не е с поставен предпазен колан, но нямат връзка с обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Самите въпроси се условят на фактическа обстановка за механизма на настъпилото ПТП ,каквато съдът не е възприемал .Отговорът на въпрос за задължението пътникът да е с поставен обезопасителен колан при движение на МПС, а не когато автомобилът е спрял и не се движи, няма да доведе до други решаващи изводи при положение, че съгласно възприетото заключение на автотехническата експертиза по делото ,при изясненият механизъм на произшествието, автомобилът в който постарадалата е пътувала се е движел по пътното платно ,навлизал е в дясна пътна лента при скорост около 15-20 км.ч. Същите съображения за липса на решаваща връзка с делото следва да се изтъкнат и по втория въпрос. Когато водачът извършва маневра, автомобилът се движи. Без значение е какво водачът субективно е възнамерявал да прави, имал ли е „намерение да се включва в движението”. Отговор на въпроса от кой момент възниква задължението пътникът да е с поставен обезопасителен колан също е неотносим, при положение към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалата се е намирала в движещ се по пътното платно автомобил, без предпазен колан. Освен че при поставянето на въпросите не е отговорено на общия критерий на селекцията по чл. 280 ,ал.1 ГПК, липсва и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2, т.3 ГПК, т.е по специалните критерии за допускане до касационно обжалване. Не е свързан с решаващата дейност на съда по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК въпросът дали присъждането на поискано юрисконсултско възнаграждение на ответния застраховател, представляван от юрисконсулт, не е противоконституционна привилегия за определена категория правни субекти.

Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.