Определение № 321 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищцата Б. К. К. срещу решение от 10.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 17/2020 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 316/22.11.2019 г. по гр. дело № 2956/2017 г. на Ломския районен съд (ЛРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че същата не дължи, поради погасяването им по давност, сумите по изпълнителен лист от 03.10.2005 г., издаден по ч. гр. дело № 621/2005 г. на Монтанския районен съд, а именно: 9 081.94 лв. – главница, лихва върху главницата от 21.09.2005 г., 245.79 лв. – просрочена (изтекла) лихва и общо 506.38 лв. – разноски, за събирането на които суми е образувано изп. дело № 1218/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при ЛРС. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Б. К., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани няколко правни въпроса, един от които (уточнен от настоящия съдебен състав, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) е следният: т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея приложими ли са към случаите по вече образувани изпълнителни дела или в тези случаи се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г. Този правен въпрос е от значение за изхода на спора по делото и е обуславящ правните изводи на окръжния съд в обжалваното въззивно решение. Въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства по делото: Изп. дело № 1218/2005 г. е било образувано по молба на взискателя „ЦКБ“ АД, която е посочила способ за изпълнение – опис и публична продан на ипотекиран в нейна полза имот на ищцата – длъжник по изпълнението. По-късно процесното вземане е било цедирано на ответника по настоящото дело „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, което е встъпило в изпълнителния процес като взискател и с молба от 05.11.2008 г. е поискало определяне на нова начална цена, по която да бъде проведена публичната продан на ипотекирания имот, а с молба от 19.11.2008 г. е поискало спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. На 02.05.2012 г. взискателят- ответник е поискал възобновяване на производството и в периода февруари-март 2015 г. е била извършена публичната продан на имота на длъжницата-ищца. Въззивният съд е приел и че спорно по делото е дали на 06.11.2010 г. (две години след искането за определяне на нова оценка) е настъпила последицата на прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона поради двугодишно бездействие на взискателя (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) и от този момент да е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Окръжният съд е изложил съображения, че съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес всяко действие на принудително изпълнение прекъсва давността, но това тълкувателно решение е постановено на 26.06.2015 г. – след осъществяването на обсъдените по делото правнозначими факти, поради което е неприложимо в случая. Съдът е приел също, че преди приемането на това тълкувателно решение съдилищата са обвързани от задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителния процес погасителната давност е спряла, като осъществилите се до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС факти и техни правни последици следва да се преценяват с оглед обвързващото тълкуване, съществувало към момента на настъпването им. Изхождайки от така даденото от него разрешение на посочения по-горе правен въпрос (че приложимо в случая е ППВС № 3/18.11.1980 г., а не ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС), въззивният съд е извел и следващите правни изводи в обжалваното решение – че прекратяване ex lege на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в случая не е настъпило; че след последното действие на взискателя – молбата от 05.11.2008 г., е последвало спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК, по време на което спиране са спрели да текат всички процесуални срокове и няма как взискателят да бъде санкциониран заради бездействието си (каквато е целта на прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), щом той не може да осъществява валидни процесуални действия. Окръжният съд е посочил и че изпълнителното производство е било възобновено на 02.05.2012 г., след което са извършени изпълнителни действия, довели до проданта на имота и до частично плащане на взискателя. С оглед това, въззивният съд е извел и крайния си извод, че дългът на жалбоподателката-ищца не е погасен по давност, поради което искът ѝ по чл. 439 от ГПК правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. На настоящия съдебен състав е и служебно известно, че с разпореждане от 20.02.2020 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. В предметния обхват на този въпрос попада, посоченият по-горе и уточнен, правен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателката. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК, преди постановяването и обявяването на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение