Определение № 740 от 03.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2714/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, като спряното до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. производство е възобновено с определение от 07.07.2014г. Образувано е по касационната жалба на ищеца И. В. Й. срещу Решение № 1017 от 15.03.2013г. по въззивно гр.д.№ 1015/2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 2070/2012г. на РС Разлог, е отхвърлен искът на касатора против Г. М. М. с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 и чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 11 000 евро с левова равностойност 21 450лв. по запис на заповед от 08.05.2009г. с падеж 09.06.2009г., издаден от ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417,т.9 ГПК -21.09.2011г., за която сума е била издадена заповед за незабавно изпълнение. В касационната жалба се поддържат основанията за отмяна на решението по чл.281 т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, приложим по отношение на записа на заповед, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределението на доказателствената тежест и необоснованост, иска се отмяната му постановяване на друго за уважаване на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени материалноправните въпроси: условие за действителност на записа на заповед ли е наличието на каузално правоотношение и на основание за издаването му; когато никоя от страните по делото не твърди или не установява наличието на каузално правоотношение, отразява ли се това на действителността на записа на заповед и на вземането по него; и процесуалноправният: в случай че издателят на записа не твърди наличието на каузално правоотношение, респ. погасяването на поетото по него задължение, следва ли да се възлага в тежест на поемателя установяването на каузата. Позоваването е на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителната за въззивния съд практика на ВКС в приложени постановени по чл.290 ГПК решения. От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Ищецът е предявил иска за установяване на вземането си, за което в негова полза като поемател е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК- запис на заповед от 08.05.2009г. с падеж 09.06.2009г. за сумата 11 евро с издател Г. М. М., платим на предявяване и предявен за плащане на 09.06.2009г., срещу която е било подадено възражение от длъжника по чл.415 ГПК. В исковата молба се е позовал на редовната ценна книга, материализираща безусловно поето задължение за плащане. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи претендираната сума, не я е получавал от ищеца, не е имал намерение да го надари, записът е бил подписан от него във връзка с възникването на бъдещи взаимоотношения, които не се осъществили. За да уважи иска първоинстанционният съд е изложил съображения за редовността на ценната книга от външна страна. Въззивната инстанция е счела, че районният съд е допуснал процесуални нарушения при разпределянето на доказателствената тежест в доклада и дадените във връзка с това указания на страните, поради което е изготвил нов доклад и е определил, че в тежест на ищеца е да докаже изпълнението на кое каузално правоотношение е обезпечено с издадената ценна книга, неговото валидно възникване и съществуването на поетото с него задължение за ответника. В обжалваното решение е прието, че при наведените от ответника лични възражения, ищецът следва да докаже каузалното правоотношение /уточнено с оглед указанията като договор за заем/, изложени са подробни съображения за невъзможността редовният менителничен ефект да се конвертира в разписка, за невъзможността даването на сумата да бъде установено чрез ангажираните от ищеца гласни доказателства и е направен решаващият извод, че не е установено посоченото от ищеца основание за възникване на вземането и искът за установяване съществуването му е неоснователен В т.17 на ТР № 4/2014 год. ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса “Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Становището на въззивния съд по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест и по поставения от касатора процесуалноправен въпрос противоречи на Тълкувателното решение, което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 429 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.