Определение № 3 от 03.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 926/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. И. С. Б. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 4195 от 29.06.2011 год. срещу въззивното решение № 223 от 27.05.2011 год. по в.гр.дело № 293/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 919 от 17.11.2010 год. по гр.дело № 1531/2010 год. на Пазарджишкия районен съд за отхвърляне на претенцията на касатора по чл.12, ал.2 З.. срещу А. С. Б., Р. Н. Б. и С. Д. Б. за сумата 60 189 лева. Поддържат се оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и нарушение на материалния закон. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 65 от 23.03.2010 год. по т.дело № 1010/2009 год., ІІ т.о., решение № 235 от 15.04.2010 год. по гр.дело № 673/2009 год. І г.о. и решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. І г.о. и б/ необходимост от конкретизиране или допълване на Постановление № 7/1973 год. на Пленума на Върховния съд по въпроса за погасителната давност. Касационна жалба вх.№ 4419 от 08.07.2011 год. срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения от него иск по чл.12, ал.2 З.. против И. С. Б. за сумата 6 024,33 лева, против Р. Н. Б. за сумата 7 530,41 лева и против С. Д. Б. за сумата 7 530,41 лева, е подал А. С. Б.. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/при доказано увеличение на наследството в хипотезата на чл.12, ал.2 З.. и изрично изявление на претендиращия, че не е бил възнаграден от наследодателя по друг начин, при липса на спор от страна на другите съделители, претенцията е отхвърлена, защото не било доказано дали наследникът е възнаграден по друг начин приживе на наследодателя и б/ прехвърляне на доказателствената тежест върху претендента да установява, че не е бил възнаграден по друг начин от наследодателя. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е приел, че принос в увеличението на наследствената маса чрез участие в построяването на третия жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект на делба имат както И. С. Б., така и А. С. Б., тъй като по делото не е установено влагането изключително на средства и труд само от единия от тях. За да потвърди решението, с което претенциите и на двамата съделители по чл.12, ал.2 З.. са отхвърлени, съдът е приел, че не е установено наследниците, поискали пресмятане на увеличението, да не са били възнаградени по друг начин от наследодателя. Според въззивния съд, доказване в тази насока е следвало да бъде проведено и предвид писмените доказателства, от които се установявало, че по силата на алеаторен договор от 1989 год. наследодателят С. Б. е прехвърлил на И. Б. двуетажна, пристроена върху * кв.м. сграда към съществуващата в имота триетажна сграда, а така също, че А. Б. е осъществявал безвъзмездно ползване върху процесния трети жилищен етаж. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби, по следните съображения: Като е приел, че всеки от съделителите, който претендира на основание чл.12, ал.2 З.. заплащане на извършени подобрения – изграждане на третия жилищен етаж, е следвало да докаже, че не е бил възнаграден по друг начин от наследодателя, въззивният съд е разрешил въпроса за разпределението на тежестта на доказване в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд, в т.ч. и с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 235 от 15.04.2010 год. по гр.дело № 673/2009 год. І г.о. В него се припомня, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл.127 ГПК/отм./. В същия смисъл е и решение № 65 от 23.03.2010 год. по т.дело № 1010/2009 год. ІІ т.о. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.