Определение № 222 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2348/2022 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от С. Б. И. – лично и в качеството ѝ на майка и представител по закон на малолетния М. Ф. К. К., молба с вх. № 25034435/26.04.2022 г. за отмяна на решение № 438360/02.07.2018 г. по гр. дело № 72547/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), решение № 260880/11.02.2021 г. по възз. гр. дело № 12294/2018 г. на Софийския градски съд (СГС) и определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на Върховния касационен съд (ВКС). С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителката твърди, че след провеждането на 18.01.2021 г. на последното съдебно заседание по въззивното дело на СГС, когато делото е било обявено за решаване, на 22.01.2021 г. тя получила препис от издадена заповед за незабавна защита № 20013482/15.01.2021 г. по гр. дело № 61148/2020 г. на СРС. С тази заповед, с оглед наличието на данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на пострадалите лица – молителката и малолетното дете на страните, ответникът по молбата за отмяна – К. М. К. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на тях и му е забранено да се доближава до тях, до жилището им, до местоработата на молителката, както и до местата за отдих и социални контакти, които посещават, на по-малко от 100 метра; временно е определено местоживеене на детето при молителката. Молителката твърди също, че на същата дата 22.01.2021 г. тя подала молба по чл. 253 от ГПК до СГС за отмяна на определението, с което е даден ход по същество, но съдът оставил без уважение молбата, като не съобразил, че има съдебен акт – заповедта за защита, която според молителката, е от съществено значение за правилното решаване на повдигнатите по делото спорове за вината за разстройството на брака и най-вече за упражняването на родителските права. Молителката поддържа още, че при това незаконосъобразно неприето от въззивната инстанция доказателство, с определението си ВКС не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на СГС, като молителката счита и определението на ВКС за незаконосъобразно, тъй като по този начин според нея били нарушени основни права за защита на детето. Ответникът по молбата за отмяна К. М. К. в отговора си излага съображения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата. При извършената служебна проверка, съдът намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: С първоинстанционното решение № 438360/02.07.2018 г. по гр. дело № 72547/2017 г. СРС е постановил следното: прекратил е с развод брака между страните К. К. и С. И.-К. по обща вина на двамата; предоставил е упражняването на родителките права над детето М. Ф. К. на бащата (ответника по молбата за отмяна) и е определил режим на лични отношения на детето и майката (молителката), като я е осъдил да му заплаща месечна издръжка; предоставил е ползването на семейното жилище на бащата и детето; постановил е молителката да носи фамилното име И.. Така постановеното решение № 438360/02.07.2018 г. на СРС не е обжалвано и е влязло в сила на 06.08.2019 г., съгласно чл. 296, т. 2, предл. 1 от ГПК, в частите му относно прекратяването на брака, предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на молителката. Съгласно изричната разпоредба на чл. 303, ал. 2 от ГПК, недопустима е исканата отмяна на влязлата в сила част от решение № 438360/02.07.2018 г., с която бракът между страните е прекратен с постановения от СРС развод. С влезлите в сила части относно предоставяне ползването на семейното жилище и относно фамилното име на молителката, не е разрешен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, а тези части на решение № 438360/02.07.2018 г. са постановени от СРС при упражняване от същия на правомощия на съдебна администрация на граждански правоотношения, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима и в тази част, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, съгласно твърденията на молителката, същата се е снабдила със соченото от нея ново писмено доказателство (преписът от заповедта за незабавна защита № 20013482/15.01.2021 г. на СРС) на 22.01.2021 г., която дата следва датата на влизане в сила на 06.08.2019 г. на горепосочените части на решение № 438360/02.07.2018 г. на СРС, поради което молбата ѝ за отмяна по отношение на тях е недопустима и като просрочена – съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК тримесечният преклузивен срок за същите е изтекъл на 22.04.2021 г., а молбата за отмяна е подадена повече от една година след това – на 26.04.2022 г. Съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК, на отмяна по този извънинстанционен ред подлежат само влезлите в сила съдебни решения. Съгласно имащите задължителен характер, разяснения, дадени в началото на мотивите към т. 13 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение (въззивното решение), а не това на първоинстанциония съд, ще подлежи на отмяна. Поради това, процесуално недопустима е молбата за отмяна и на цялата останала част от първоинстанционното решение № 438360/02.07.2018 г. на СРС, която не е влязла в сила, а е била обжалвана с въззивна жалба, подадена от молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове и по съединените с тях искове по чл. 322, ал. 2 от ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. С оглед тази разпоредба и съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК, въззивното решение № 260880/11.02.2021 г. по възз. гр. дело № 12294/2018 г. на СГС, като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила на датата на постановяването му 11.02.2021 г. в частта, с която въззивният СГС се е произнесъл относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните. Считано от тази дата на влизане в сила – 11.02.2021 г. (която е по-късна от датата 22.01.2021 г., на която молителката се е снабдила със соченото от нея ново писмено доказателство – преписът от заповедта за незабавна защита № 20013482/15.01.2021 г. на СРС), молбата за отмяна също е недопустима като просрочена, тъй като съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК тримесечният преклузивен срок относно тази част от въззивното решение е изтекъл на 11.05.2021 г., а молбата за отмяна е подадена много след това – на 26.04.2022 г. В останалата му част, с която СГС се е произнесъл по въпросите относно упражняването на родителките права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете на страните (въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК), въззивното решение № 260880/11.02.2021 г. е влязло в сила на 08.02.2022 г., съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 от ГПК – на датата, на която с определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на ВКС не е допуснато касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК. С тази част от въззивното решение № 260880/11.02.2021 г. обаче също не е разрешен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, а е постановена от СГС при упражняване от същия на правомощия на съдебна администрация на граждански правоотношения, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима и в тази част, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Както вече беше посочено, по реда и на основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата. Постановеното по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на ВКС също не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество или се прави проверка (контрол) по законосъобразното разрешване на такъв спор. Това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което то не е акт, който да подлежи на отмяна по реда на самостоятелното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила решения (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и т. 2 и мотивите към нея от ППВС № 2/29.09.1977 г., а също и трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК). В заключение, подадената молба за отмяна е изцяло процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение