Определение № 739 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1176/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на третото лице - помагач С. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ищцата Б. С. и ответникът Гаранционен фонд не изразяват становище. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил в обжалваната от ответника и третото лице - помагач част първоинстанционното решение, с което е уважен до размер на 35 000 лв., заедно със законната лихва, предявеният иск по чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че в резултат на произшествието ищцата е получила изкълчване на дясната тазобедрена става, фрактура-откос от главата на дясната бедрена кост, фрактура на гребена на дясната хълбочна кост на таза и предстои преодоляване на скъсения крайник чрез подмяна на тазобедрената става с ендопротеза. Съобразявайки вида и характера на получените травми, времетраенето на интензивните болки и страдания, наличните при определени условия болки - натоварване на крака, студено и влажно време, приемането на болкоуспокояващи, невъзможността пострадалата да се придвижва сама през първите 4 месеца, възрастта на ищцата, въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението сумата от 35 000 лв. допълнително допълнително към платените извънсъдебно от ответника 25 000 лв. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че така присъденият размер на обезщетението не съответства на трайно установената съдебна практика и е прекомерно завишен. Допълнително са изложени аргументи за обосноваване на твърдяната прекомерност на обезщетението, а именно, че размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие., а за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип. Единствено фактите и обстоятелствата, относими към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, съдът следва да съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи, както и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди. Касационното обжалване не следва да се допуска. Не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК жалбоподателят да е формулирал правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е обусловил правните му изводи. Такъв правен въпрос в изложението не е формулиран, а са развити абстрактни съждения относно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Независимо от това, дори и от съдържанието на изложението да бъде изведен правният въпрос относно критериите за определяне на справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди, същият отново не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване е предпоставка да се пристъпи към проверка на законосъобразността на въззивното решение, поради което, извън хипотезите на вероятна нищожност или недопустимост, липсата на касационни доводи по чл. 281 ГПК, които да са във връзка с въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК, изключва възможността за допускане, доколкото във втората фаза на производството касационната инстанция не би имала правомощието (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК) да се произнесе по правните въпроси, обусловили допускането. В настоящия случай в касационната жалба не е въведено съответстващо на този въпрос касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК - изложените в жалбата оплаквания са за недоказаност на спорните болки и страдания, както и за доказаност на знанието на ищцата, че за автомобила няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“ като обуславящо изключението по чл. 557, ал. 3, т. 2 КЗ. Оплаквания за неправилно приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението не са изложени. С тези мотиви съдът