Определение № 931 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 822/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. И., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат С. М., срещу въззивно решение №191/29.11.2019г., по гр.д. № 185/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е уважен, предявен от А. Д. Д. и Д. Н. Д. срещу Н. И. иск по чл.124,ал.1 ГПК и е отхвърлен предявеният от Н. И. срещу А. Д. и Д. Д. иск по чл.109 ЗС. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците по касационната жалба А. Д. Д. и Д. Н. Д., чрез адвокат Б., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Твърдят, че касаторите не са формулирали правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение №275/2019г. по гр.д№1148/18г. на РС- Кърджали в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. и Д. Д. срещу Н. И. иск по чл.124,ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ищците са собственици на едноетажна масивна сграда с идентиифкатор **** по КККР на [населено място], с предназначение гараж с площ 22 кв.м. и е уважен иск по чл.109 ЗС, предявен от Н. И. срещу А. Д. и Д. Д.. Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на Н. И., че А. Д. и Д. Н. са собственици на основание договор за покупко-продажба по нот.акт №135/2006г. на едноетажна масивна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с предназначение гараж с площ 22 кв.м., на основание чл.537,ал.2, изр.3 ГПК е отменен КНА №72/2018г., с който Н. И. на е призната за собственик по давност на същата сграда. Отхвърлен е предявеният от Н. И. срещу А. Д. и Д. Д. иск с правно основание чл.109 ЗС –за осъждане на ответниците да осигурят на ищцата достъп до подпокривното пространство – таванско помещение в жилищната сграда на два етажа и половина с идентификатор **** по КККР на [населено място]. В частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. срещу И. иск по чл.108 ЗС относно избено помещение, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел за установено, че бащата на ответницата А. И. е придобил през 1955г. 333кв.м. от нива в [населено място], от който е образуван парцел *, предвиден за индивидуално жилищно строителство.Въз основа на издадено строително разрешение от 1961г. в имота е построена жилищна сграда на два етажа и половина.В имота са построени и два гаража по различно влеме – през 1973г. и през 1976г. Процесният с идентификатор **** е построен през 1973г. /строително разрешение №121/1973г./С нотариален акт № 88/1975г. Ат.И. е продал на Н. И. 1/2 ид.ч. от парцела, първия етаж от жилищната сграда и гараж, разположен в северозападната част на имота с площ 18 кв.м. и 1/2 ид.ч. от парцела. С нот.акт № 86/2001г. праводателката на ищците – М. И. е призната за собственик на апартамент №*, ведно с избено помещение №2 и 1/2 ид.ч. от парцела – по наследство и завещание от Л. И.. С нотариален акт № 72/2018г. Н. И. е призната за собственик по давностно владение на едноетажна масивна сграда с идентификатор **** по КККР, изградена в западната част на поземления имот с площ 22 кв.м., с предназначение гараж.След като е обсъдил доказателствата, вкл. СТЕ, въззивният съд е приел, че процесният гараж е построен съгласно строително разрешение №121/1973г., станал е собственост на М. И. по наследство и завещание, която го е продала на ищците.Ответницата не е придобила имота по давност, тъй като твърдяното от нея владение се опровергава от събраните писмени и гласни доказателства. Предявеният насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС въззивният съд е приел за неоснователен.Изводите са изградени на свидетелските показания и заключение на СТЕ, според които подпокривното пространство е без прегради и заема цялата плоча на втория етаж като може да се ползва много ограничено.Достъп до него може да се осъществи от стълбищна площадка на втория етаж, преминавайки през входа и антрето на жилището на ответниците по насрещния иск чрез подвижна стълба и капандура. Не е доказано и да се създават пречки за И. за достъп до тавана. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства или от обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран по смисъла на цитираното тълкувателно решение правен въпрос. Основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК предполага въззивният съд да се разрешил релевантен правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай в изложението касаторът бланкетно сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, без конкретно поставени въпроси и обосновка за тяхното наличие по настоящето дело. Подробно се преразказват факти и обстоятелства по делото, вкл. свидетелските показания. Посочват се решения на ВКС касаят конкретни правни спорове и е неясна връзката им с настоящия, в т.ч. дадени разрешения по релевантни за настоящото дело правни въпроси. Релевират се процесуални оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Те са такива по чл.281, т.3 ГПК и не могат да послужат пряко за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Предвид липсата на формулиран правен въпрос, следва да се приеме, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като липсва искане и данни за направени такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.