Определение № 60124 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3341/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. Д., чрез пълномощника й адв. С. Б., срещу определение № 66 от 07.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 295/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260658 от 08.03.2021 г. за прекратяване производството по гр. д. № 580/2021 г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.109 ГПК пред същия съд и изпращането му по подсъдност на Районен съд - Карлово. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че следните въпроси, а именно: 1. след като законодателят е определил в нормата на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска да се определя от ищеца при предявяването на иска и той е посочил по-неизгодна за него цена на иска, следва ли тази цена да бъде определяща за подсъдността, а не данъчната оценка, която не отговаря на действителната цена на имота?; 2. когато ищецът е посочил цената на иска и е представил частно експертно заключение, според което действителната цена надхвърля данъчната, не следва ли да бъде съобразена същата?; 3. когато искът е предявен пред окръжния съд и неговата цена е над посочената в чл.104, т.3 ГПК, като е внесена дължимата държавна такса съобразно тази цена, по какъв начин следва да бъде определена цената на иска, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Производството по гражданско дело № 580/2021 г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по искова молба на М. Д., с която са предявени отрицателни установителни искове по чл.440 ГПК срещу „Ейч Ти Ай България“ ЕООД-с. Казичене, „АМБИ-АБ“ ЕООД-гр. Карлово, представлявано от управителя Б. Д. и физическото лице Б. Д. /съпруг на ищцата/, за признаване за установено, че правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор **** и 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], [община], върху които е насочено принудителното изпълнение по изп. д. № 20198210402336 по описа на ЧСИ П. И., не принадлежи на длъжниците. Направено е искане за отмяна на констативен нотариален акт № 181/2019 г., с който е удостоверено правото на собственост в полза на Б. Д. на основание наследствено правоприемство. Посочена е цена на иска – 70 000 лв., като е внесена държавна такса в размер на 2 800 лв. и 80 лв. по искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК. Исковата молба е била допълнена с молба от 05.03.2021 г. след оставянето й без движение с разпореждане от 01.03.2021 г. за посочване по какъв начин е формирана цената на иска, тъй като данъчната оценка на 1/2 ид. ч. от сградите възлиза на 3 339,50 лв. С определение от 08.03.2021 г. производството пред Пловдивския окръжен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Карлово. Изложени са съображения, че размерът на цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е данъчната оценка на вещното право, която възлиза на посочената по-горе сума. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е приел, че цената на иска се определя съобразно данъчната оценка. Единствено в случай че не е представена данъчна оценка, съдът следва да се съобрази с пазарната. Дори ищецът да се възползва от правото си да посочи цената на иска, то при несъответствие с нея, съдът е длъжен да определи действителната цена – чл.70, ал.1, изр.3 ГПК. Ирелевантна е частната експертиза за пазарната цена на имота, представена с жалбата. Съгласно правилата на родовата подсъдност, делото не е подлежало на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция. Предвид формулираните от жалбоподателя правни въпроси и поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите се свеждат до определяне цената на иска в хипотеза, когато ищецът е посочил цена, различна от данъчната оценка на вещното право. Съобразно разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се проверява от съда най-късно в първото съдебно заседание. Според чл.119, ал.1 ГПК съдът дължи служебна проверка на родовата подсъдност, която се определя от цената на иска до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Първата от тях се отнася до цената на иска като критерий за определяне на дължимата държавна такса /след първото съдебно заседание съдът не може да събира такса в по-голям размер, поради това, че първоначално определената цена на иска е погрешна/. Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в който случай определението на съда за определяне цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете, касаещи цената на иска. Посочената от ищеца цена обаче не обвързва съда. Той може да я провери по свой почин и по повод оспорване от страна на ответника. В случая проверката е била извършена преди първото съдебно заседание. Процесуалният закон /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/ регламентира пазарната цена на вещното право като цена на иска само, ако имота няма данъчна оценка. В настоящата хипотеза такава е била налице и съдът е приел същата за действителната цена. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на поддържаното основание, тъй като по същите е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,