Определение № 387 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Й., [населено място], обл. Я., подадена чрез адвокат М. Г., срещу решение № 167 от 16.07.2019 г. по в.гр.д. № 208/2019 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено в обжалваната му част решение № 117 от 10.04.2019 г. по гр.д. № 250/2019 г. на Районен съд – Нови Пазар за отхвърляне на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК на М. Т. Й. срещу Ж. М. Д. за предоставяне на него упражняването на родителските права спрямо детето Т. М. Й., определяне на неговото местоживеене при бащата и осъждане на майката да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. и е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Т. М. Й. на неговата майка и законен представител Ж. М. Д., определено е местоживеенето на детето Т. М. Й. при неговата майка и законен представител Ж. М. Д., определен е на бащата М. Т. Й. режим на лични отношения с детето Т. М. Й.. Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т. Й., родено на 2.03.2016г., и местоживеенето му и за присъждане на месечна издръжка на детето предявени с първоначалната искова молба от бащата М. Т. Й. и с насрещна искова молба от майката Ж. М. Д.. По иска за предоставяне упражнението на родителските права въззивният съд е посочил, че следва да се вземат предвид интересите на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др. В случая и двамата родители желаят да упражняват родителските права върху детето. И двамата родители могат да разчитат на помощ на трети лица при отглеждането на детето. В жилищата и на двамата родители има подходящи условия за отглеждането на детето. По време на съвместното съжителство на двамата родители преимуществено за детето се е грижила майка му, като съгласно свидетелските показания тя е полагала всички необходими грижи за детето и го е гледала добре. След раздялата на страните детето е останало с майка си и въззивният съд е приел, че тя продължава да се грижи за него и задоволява всички негови жизнени потребности, като е подпомагана в този процес от нейни близки и от лицето с което съжителства. При посещението на социалните работници на адреса на майката не са констатирани рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето. В интерес на детето е да се отглежда в стабилна семейна среда, която му е осигурена от майката, като детето Т. има вече и братче, с раждането на което и с общуването между децата се създавала по-добра социална и семейна среда за детето Т., като според въззивния съд не е в негов интерес то да се отделя от новороденото си братче, към което детето демонстрира емоционална близост и за което говори с нежност и любов. Посочено е, че в дома е осигурена сигурна и защитена среда за отглеждане на детето. Изградени са отношения на разбирателство и взаимопомощ. Майката извършва домакинските си задължения и отглеждането на двете деца с помощта на бабата на С. – П. Д.. Детето не е социално изолирано, има други деца в селото, както и детска площадка, където излизат с майката и по-малкото братче на разходка, а Т. играе с другите деца. Според въззивния съд твърденията на бащата, че при майката не са налице подходящи битови условия за отглеждането на детето и че тя не разполага с нужните финансови средства, не се доказали по делото. Напротив – от показанията на разпитаните по делото свидетели пред първоинстанционния съд, включително и на социалния работник, посетил дома на майката, и от изготвения социален доклад пред Шуменски окръжен съд, се установява, че битово-хигиенните условия, при които се отглежда детето, са добри, както и че е осигурена сигурна и защитена среда за детето и то е облечено с подходящи дрехи за сезона и възрастта си. Майката има доходи, с които да задоволява нуждите на детето – тя ежемесечно получавала месечни помощи за дете по чл. 7 и по чл. 8 от ЗСПД, в общ размер от 190лв., съжителят ѝ също работи и получава доходи в различен размер, като те двамата получават и финансова помощ от родителите си и от техни близки, които работят в чужбина, което се установява и от представените по делото квитанции. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че съобразно интересите на детето и след преценка на всички обстоятелства по делото в тяхната съвкупност, следва упражняването на родителските права върху детето Т. да се предостави на майката, като местоживеенето на детето също да се определи при нея. На бащата следва да се определи режим на лични контакти с детето Т., в параметрите посочени от първоинстанционния съд в решението му, доколкото по този начин щяла да се осигури пълноценна връзка между детето и бащата. За детето, съобразно неговата възраст и доходите на родителите му, въззивният съд е определил общо месечна издръжка в размер на 300 лв., от които бащата следва да му заплаща по 150 лв. месечно, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба 4.01.2019г. до настъпването на законови предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответницата по жалбата Ж. М. Д., с адрес в [населено място], общ. К., обл. Шумен, е подала писмен отговор чрез адвокат Н. И., в който е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 167 от 16.07.2019 г. по в.гр.д. № 208/2019 г. на Шуменски окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, и който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на приетото в т. 1 от посоченото по-горе тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответницата по касация Ж. М. Д., поради което жалбоподателят М. Т. Й. следва да бъде осъден да ѝ заплати реално направените от нея разноски пред касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, съдържащ в себе си и разписка за платената сума. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.