Определение № 50808 от 07.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Г., представлявана от адв. А. С., срещу решение № 14 от 17.01.2022 г. по в. гр. дело № 388/2021 г. на Окръжен съд – Смолян, с което се потвърждава първоинстанционното решение от 12.08.2021 г. по гр. д. № 1199/2020 г. на Смолянски районен съд в частта му, с която на основание чл. 59 СК упражняването на родителските права върху непълнолетния В. В. Г. /роден през 2006 г./ е предоставено на бащата В. В. Г., като е определено местоживеене на детето при последния в семейното жилище, намиращо се в [населено място].

По делото е установено, че още преди раздялата на родителите касаторката периодично работела в чужбина, като през 2020 г. се установила трайно в Германия, [населено място], където работи и съжителства с друг мъж. По време на отсъствието на майката и към настоящия момент детето се отглежда от бащата, който е подпомаган от своята майка. Здравните и образователни потребности, както и потребностите, свързани с храна, жилищно пространство, облекло и лични вещи са напълно задоволени. Първоначално детето понесло зле раздялата, не било комуникативно и влошило успеха си в училище. Към момента на постановяване на въззивното решение обаче, съдът е констатирал настъпили положителни промени в хода на производството – В. станал по-спокоен, повишил успеха си, вече се включвал в колектива на класа, като се чувства приет от съучениците си, с които е установил приятелска среда.

При изслушване на детето пред въззивната инстанция съдебният състав е съобразил твърденията му, че не намира общ език с баща си и че би се чувствал по-добре в Германия. В тази връзка обаче е акцентирано върху заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза и становището на вещото лице, че към момента на изготвянето му не се откриват категорични данни за наличие на синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, който да е по-сериозен от характерния, който се наблюдава при деца в пубертетна възраст спрямо упражняващия родителските права родител. Отхвърлянето на неговия авторитет се дължи повече на идеализираните представи на детето по отношение образа на майката и живота в Германия, отколкото на обективни фактори. В тази връзка и при съобразяване на останалия доказателствен материал по делото, съдът приема, че детето е добре приобщено към установената семейна среда. Бащата проявява любов и привързаност, както и демонстрира постоянство и търпение в стремежа да задоволи физическите потребности на детето и нуждата му от внимание. Промяната в режима на родителските права не би била в интерес на детето, тъй като предполага трайно откъсване от познатата му среда - преместване в чужда държава, чиито език не разбира и далеч от другия родител, който сам е полагал основните родителски грижи през един продължителен период от време.Освен това условията при майката не са осигурени по начин ,който да гарантира сигурност на детето в семейна среда С тези мотиви окръжният съд е достигнал до аналогични правни изводи с тези на първоинстанционния съд, а именно, че е в интерес на детето родителските права да продължат да се упражняват от бащата.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението, което касаторката намира за постановено в драстично и грубо противоречие с материалния и процесуалния закон, както и събраните по делото доказателства. В изложението към жалбата поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания и възражения?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи съдебно-техническа експертиза на звукозапис при направено оплакване за вероятна неистинност на показания на свидетел, кредитирани от инстанциите по същество?“;

3. „Следва ли въззивната инстанция да констатира отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител и при какъв комплекс от предпоставки, обуславящи интереса на непълнолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят?“;

4. „При наличие на данни за възможно родителско отчуждение следва ли съдът да предостави упражняването на родителските права на този родител, към когото детето е отчуждено или има наченки на отчуждаване?“.

Алтернативно се поддържа наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК с аргумента, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води до единствения възможен извод, че майката е по-пригодна от двамата родители за упражняване на родителските права. Като са формирали различни от поддържаните от касаторката констатации, съдилищата били постановили изцяло необосновани и грешни решения при грубо погазване на правилата на формалната логика.

В отговор В. В. Г., чрез пълномощник адв. В. Р., оспорва да са налице основания за допускане до касационно обжалване. Намира сочените от касаторката основания за формални и с характера на доводи за неправилност, които са необосновани. Съдът правилно е установил фактите, като е преценил обстоятелствата към най-добрия интерес на детето. Претендира разноски.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с първия въпрос се твърди, че съдът е неглижирал задължението си да отговори на изложените във въззивната жалба доводи и да обоснове правните си изводи, излагайки самостоятелни мотиви, като се е задоволил единствено да препрати към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Тези оплаквания са бланкетни и не установяват поддържаното противоречие с цитираните решения, постановени от състави на ТК на ВКС по т. д.: № 813/2012 г., № 823/2010 г. и № 46/2012 г., в които се приема, че въззивният съд извършва самостоятелна преценка на доказателствата по делото и излага своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като е задължен да обсъди наведените във въззивната жалба доводи и възражения. Твърдението на касаторката, че окръжният съд направо е потвърдил изведените в първоинстанционното решение фактически и правни констатации, записвайки в мотивите, че същите са законосъобразни и обосновани не кореспондира с действителното съдържание на мотивите към обжалваното решение. Същото е основавано на вътрешното убеждение на съдебния състав за конкретната оценка на критериите от значение за най-добрия интерес на детето, които са критично изследвани, обсъдени и анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Ясно е обективирана волята на съда по отношение елементите, които са от значение за оценката на най-добрия интерес на детето, тяхното съдържание в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи в полза на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права. С това задължението за мотивиране на съдебния акт е изпълнено, а несъгласието на касатора с фактическите изводи на съда не представлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Не е обуславящ за решаващите изводи по оспорваното въззивно решение въпросът за необходимостта от назначаване на съдебно-техническа експертиза на звукозапис при направено оплакване за вероятна неистинност на показания на свидетел, кредитирани от инстанциите по същество. В определението си от 28.10.2021 г. окръжният съд е обявил проекта си за доклад по делото и е оставил без уважение доказателственото искане с аргумент, че същото е неотносимо към предмета на спора, а допускането му не е необходимо за разкриване на обективната истина по делото. В открито съдебно заседание на 30.11.2021г. процесуалният представител на касаторката е заявил, че е запознат с цитираното определение и няма възражения.При това положение, въпросът не е обсъждан в обжалваното решение, нито касаторката е обосновала значението му за крайните решаващи изводи на въззивния съд.Отговорът му няма самостоятелно обуславящо значение за изхода на спора, тъй като нито един от решаващите изводи на съда не почива само и единствено на показанията на този свидетел.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и във връзка с третия въпрос:„Следва ли въззивната инстанция да констатира отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител и при какъв комплекс от предпоставки, обуславящи интереса на непълнолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят?“. С предпочитанието да възложи родителските права на бащата при обстоятелствата, които са изяснени и оценени по делото, въззивният съд не е дал разрешение в противоречие с установената практика в ППВС № 1/1974 г. Посочените в постановлението критерии от значение за определяне най-добрия интерес на детето са изследвани от съда в достатъчна задълбоченост. Дадена е оценка на родителския капацитет на бащата, която е изведена въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Прието е, че същият полага адекватни грижи за детето, чиито потребности от подслон, храна, облекло, здравеопазване и образование са напълно задоволени. Съобразено е и обстоятелството, че бащата, подпомаган от своята майка, полага самостоятелно грижите по отглеждането от установяването на касаторката в Германия през октомври 2019 г. В противовес на това, за да предпочете бащата, съдът е акцентирал върху липсата на предсказуемост и ясна перспектива относно последствията, които би имало откъсването на детето от познатата социална среда и преместването му в чужда държава, чиито език не говори. При тези изводи указанията на ВКС по приложението на закона са изпълнени и липсва основание за допускане на решението до касационно обжалване. Както е посочено в решение № 437 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2011 г., IV г. о., когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това и децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани. При оценка на родителския капацитет следва да се прецени как всеки един от родителите до момента е участвал във формиране личността на детето, тъй като и двамата родители би трябвало да са участвали и да участват във възпитанието му. В защита на детския интерес е родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по-способен да полага цялостни адекватни грижи за възпитанието и бита на детето, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Желанията на родителите и предпочитанията на децата имат значение, но не са задължителни за съда – в този смисъл решение № 60193 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2020 г., III г.о.Чувствата на едно дете трябва да бъдат зачитани ,но на комплексна преценка подлежи интересът на детето. Отделно от това, в съдебната практика се застъпва становището, че децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата – в случая детето В. е на 16 години към датата на постановяване на въззивното решение.

Не се констатира противоречие с практиката на ВКС, в това число и обективираната в цитираното от касатора решение № 240 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 414/2019 г., IV г. о., по четвъртия от поставените въпроси относно това дали съдът може да предостави упражняването на родителските права на родител, към когото детето има наченки на отчуждаване. В него е прието, че при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог ,като при необходимост съобрази какви мерки се налагат за преодоляването му. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. От установения в съдебната практика на ВКС отговор на поставения въпрос е видно, че преценката на съда се извършва с оглед особеностите на конкретния случай, без да съществува изначално, във всички случаи, пречка за постановяване упражняването на родителските права от родител, по отношение на когото са има риск от родителско отчуждение при детето. В случая съдът е процедирал именно по посочения начин, но с оглед полаганите усилия от бащата и демонстрираната готовност за продължаване на работата за преодоляването на този проблем е приел, че не може да се формира извод за отсъствие на родителски и възпитателски качества.Констатацията му е обоснована с установените по делото факти, а именно, че бащата полага необходимите грижи и това се потвърждава от настъпилите положителни промени при детето след първоначалния стрес от раздялата на родителите му. Съдът се е позовал и на изслушания по делото психолог, според чието заключение желанието на детето да замине за Германия се дължи основно на идеализирани представи за живота там и образа на майката, като такъв конфликт не би бил налице при поставени граници в говоренето на по-голямата му сестра, спрямо единия и другия родител. Още повече, че е заявено и категорично становище за това, че преместването на детето в нова среда и нов начин на живот би задълбочило отчуждение спрямо бащата. Съгласно установената съдебна практика, при родителското отчуждение се засяга правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична, емоционална връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане на мерки за преодоляване на отчуждението и възстановяване на отношенията родител-дете /решение № 22 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2021 г., IV г. о./

След като по поставените въпроси е налице трайно установена съдебна практика и същата е съобразена от въззивния съд, не може да бъде споделена поддържаната от касаторката теза за наличие на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Съобразно изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените във връзка с настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 900 лева, заплатени в брой, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2022 г.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.