Определение № 23 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2709/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратура на РБ, срещу решение №347/21г., постановено по гр.д. 3366/20г. на САС, с което Прокуратурата е осъдена да плати на ищеца С. Д. С. 15000лв. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В жалбата се изложени доводи, че съдът не е изложил никакви мотиви за наличието на причинно- следствена връзка между обстоятелствата по делото и причинените вреди, както не е посочил и значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение. Не било взето предвид, че за ищеца не са настъпили трайни вредни последици от незаконното наказателно преследване, в т.ч. за неговото психическо и физическо здраве, за професионалното му развитие. Не били взети предвид и общественото положение на ищеца и авторитетът му в обществото. Не е имало публично оповестяване на процеса. Не били взети предвид и възрастта на ищеца от 22 години, както и не било дооценено обстоятелството, че срещу ищеца не са били взети други мерки за процесуална принуда, а са били водени и други наказателни производства, които са приключили с осъдителни присъди. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Как се определят неимуществените вреди и какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД?“. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд не е тълкувал и приложил чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС. В практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г. и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В случая въззивният съд, при определяне на размера на обезщетението, е взел предвид следните обективно съществуващи обстоятелства: на 10.04.2008г. ищецът заедно с още едно лице е бил привлечен в качеството на обвиняем, за извършване на престъпления по чл. 142 ал.4 пр.2 във вр. с ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 116, ал.1, т.11, вр. с чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1 от НК; продължителността на наказателното производство е 11 години и 4 месеца и 24 дни (от 10.04.2008г. - датата на привличане на ищеца като обвиняем до датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 03.09.2019г); срещу ищеца са повдигнати обвинения за извършване на тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, за които е предвидено наказание, както следва- за отвличане с проявена особена жестокост-лишаване от свобода от 5 до 15 години и за убийство по хулигански подбуди по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост - лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна; спрямо ищеца е взета най –тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, която той е търпял 6 месеца и 18 дни, изменена в домашен арест, която той е търпял 1 година, 1 месец и 23 дни, изменена на парична гаранция в размер 2000 лева; по време на процесното наказателно преследване на ищеца са били повдигнати и други обвинения за престъпления против личността, че във връзка с тези обвинения също е бил задържан, както и че е бил осъждан, тоест спрямо ищеца преди и по време на процесното наказателно производство са се водили и други наказателни производства за извършване на умишлени престъпления, заради които същият е бил и задържан в следствения арест. Видно е обаче, че съществува превес на обстоятелствата, които обуславят по- високия размер на присъденото обезщетение- незаконно обвинение за отвличане и убийство, продължителност на наказателното производство извън разумния срок- 11 години и 4 месеца и 24 дни, продължително и незаконно лишаване от свободно придвижване- „задържане под стража“- 6 месеца и 18 дни, „домашен арест“- 1 година, 1 месец и 23 дни. Изискванията на закона за определяне на справедлив размер на обезщетението са спазени от въззивния съд, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО