Определение № 532 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3979/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 18.10.2021г. по в.гр. д. № 1259/2021 г. на АС - София, с коeто е уважен предявения иск по чл. 92 ЗЗД. Жалбоподателят- В. В. К., чрез особения си представител поддържа, че поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и че решението е очевидно неправилно. Същият жалбоподател, чрез упълномощения от него процесуален представител, е подал и втора жалба, в която поддържа, че с решението е е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване на основание. Ответникът - В. К. С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, излага съображения за не допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 30 000 лева. За да постанови решението си въззивният е приел за установено, че на 13.03.2017 г. ищецът и ответникът са сключили валиден „предварителен договор“ за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти Ѕ идеална част от апартамент и ј идеална част от гараж, като същата ще обезпечава връщането на три заема предоставени от В. С. на В. К. - от 28.02.2017г. с падеж 03.05.2017г., от 04.03.2017г. с падеж 13.03.2017г.и от 13.03.2017г.с падеж 30.05.2017г., на обща стойност 100000 лева. Съгласно чл.6 от този предварителен договор, страните са се съгласили, да сключат окончателен такъв „не по-късно от 24.03.2017 г.“ С анекс страните са се договорили окончателен договор да бъде сключен до 03.04.2017г., а в чл. 14 от процесния договор е уговорено, че ако обещателят не изпълни някое от задълженията си по предварителния договор същия дължи неустойка в размер на 30 000 лв. Въззивният съд е приел, че предварителният договор за учредяване на ипотека е валиден и спорният въпрос и пред двете инстанции е, доколко уговорката за неустойка е действителна и не противоречи на добрите нрави, а при условията на евентуалност – дали не е прекомерна. Въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд, къдете е прието, че с оглед размера на задължението по договорите за заем /100000 лева/ и предвид липсата на друго обезпечение на вземанията на кредитора, клаузата за неустойка, дължима при неизпълнение на задължението за учредяване наипотека, договорена в размер на 30 000 лева, не противоречи на добрите нрави и нафункциите на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Неустойката е договорена по общо съгласие на страните като предварително фиксирана сума, а не без краен предел и без фиксиран срок, до който може да се начислява. Като се вземе предвид и доказаното пълно неизпълнение на главното задължение – за погасяване на задълженията по договора за заем, за което на заемодателя е обещано предоставяне на обезпечение чрез ипотекиране на идеални части от недвижим имот, съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл.92, ал.2 от ЗЗД за намаляване на неустойката. В производство пред първата и втората инстанция ответникът е представляван от особен представител. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят В. К., чрез назначения му по делото особен представител – адв. Ц. С. - САК, участвувала по делото, поддържа че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора обобщени и конкретизирани от настоящия състав съгласно задължителните разяснения обективирани в т. от Тълкувателно Решение №1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС: допустимо ли ли е въззивният съд да препрати към мотивите на решението на първостепенния съд без да изложи собствени мотиви и без да е преценил всички правно релевантни факти; следва ли въззивният съд да се произнесе със собствени мотиви по изискуемостта на вземането за неустойка, когато е направено възражение за нищожността на същата, длъжен ли е съдът да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорната право, следва ли съдът да обсъди при преценка на предпоставките за приложението на чл. 92, ал.2 ЗЗД ЗЗД за намаляване на неустойката, доколко свободата на догтоваряне може да преодолее накърняването на добрите нрави, към кой момент се преценява възникването на договорната обвързаност и респ. валидността на договарянето при предварителен договор за учередяване на ипотека- към момента на сключването или към момента на обявяването му за окончателен, допустимо ли е страна по договора да прави възражение за нищожност на клауза поради накърняване на добрите нрави, с какви обективни критерии следва да се съобрази съдът при преценка за неравностойност на насрещните престации в двустранен договор, обуславяща частична нищожност на договора поради нарушаването на добрите нрави и следва ли да има предвид критериите посочени в ТД№1/2010г. ОСТК на ВКС, нищожна ли е неустойка, с която не се цели обезпечение на вземанията на кредитора а единствено неоснователно обогатяване, налице ли е накърняване на добрите нрави, ако ищецът е сключил без основание договор, който уврежда значително интересите му, към кой момент следва да се прави преценка дали неустойката е прекомерна, при преценка за валидността на неустоечна клауза съдът следва ли да извърши цялостна преценка на договора и взаимоотношенията между страните. Поддържа че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основание по ал.2 –очевидна неправилност на решението. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК си жалбоподателят В. К., чрез упълномощен от него адв. Д. К. - САК,подала само КЖ, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли насрещната страна включително когато е представлявана от особен представител да направи възражение за недопустимост на исковото производство или съдът следи служебно за това обстоятелство, при отчитане на фактори като свободата на договоряне равнопоставеността между странте, функциите на неустойката и пр. следва ли съдът в конкретния случай да направи преценка на различните форми на обезпечение и трансформацията на същите в развитието на правоотношенията между страните, следва ли видовете обезпечение, включително и уговорената неустойка да за известни на всяка от страните при първончално договаряне на главните задължения на всяка страна, при спряно производство по чл.19, ал.3 ГПК за обявяване на предварителния договор за учередяване на ипотеката и при оспорване действителността на предварителния договор, както и при висящи производства за дължимостта на вземанията може ли съдът да се произнесе само по клаузата за дължимост на нустойката. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 предложения второ и трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа основание по чл.280,ал.2, пр.2-недопустимост на въззивното решение, което е постановено при назначен особен представител в нарушение на разпоредбата на чл.47 ГПК- не е направена служебна справка за постоянен и настоящ адрес и не е търсен на мастоработата. Настоящият състав намира, че по въпроса касаещ приложението на разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 272 ГПК не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 ГПК. В практиката на ВС / ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985г. / и на ВКС / ТР № 1/2001 г. - т. 19, ТР № 1/2013 г., в т. ч. множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, напр. - решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. II т. о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о. и др Константно ВКС на РБ е разяснявал, че при действието на новия ГПК от 2007 г., предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, може да се използва, ако е налице съвпадение на фактическите и правните констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност /т. е. на диспозитива/ на двете инстанции. Освен това, разпоредбата на чл. 272 ГПК по никакъв начин не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и не освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да се произнесе по спорния предмет на делото в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, обобщени и съдържащи се и в двете изложения: към кой момент се преценява възникването на договорната обвързаност и респ. валидността на договарянето при предварителен договор за учередяване на ипотека- към момента на сключването или към момента на обявяването му за окончателен и може ли съдът да се произнесе само по клаузата за дължимост на нустойката, без да се произнесе по валидността на предварителния договор за учредяване на ипотека, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По формулираните от жалбоподателя въпроси касаещи нищожността на уговорената неустоечна клауза съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество. При тези съображения, съдът