Определение № 2286 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на „К.Ж.“ Е., [населено място] чрез адв.Т. С. касационна жалба с вх.№ 4265 от 09.06.2023 г. срещу решение № 83 от 02.05.2023 г., постановено от Апелативен съд В. по в.гр.д. № 126/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 1598 от 09.12.2022 г. на Окръжен съд В. по гр.д. № 477/2022 г. за отхвърляне на предявения от „К.Ж.“ Е. против „Ф. А. к. г.“ Е. ревандикационен иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху собствените му имоти винарна и апартамент в [населено място] на основание чл.108 ЗС. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че тълкуването на закона, направено в ТР № 4/2017 г.на ОСГТК на ВКС, е неотносимо в конкретния случай, тъй като възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект само, когато имотът е възложен на привиден кредитор, т.е. на взискателя, който не е носител на изпълняемото право. Счита, че от разясненията в посоченото тълкувателно решение следва, че при липса на изпълняемо право всеки кредитор е привиден и няма качеството на взискател в изпълнителния процес, защото не е носител на нарушено материално право. Твърди, че щом взискателят е привиден, следва, че е привиден и резултатът от изпълнението. Сочи, че предприетата в хода на изпълнителното производство публична продан е недопустима и незаконосъобразна, затова не е годен способ за прехвърляне правото на собственост върху купувача. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд: Настъпват ли вещноправните последици на публичната продан като способ за осребряване на длъжниковото имущество в случай, че изпълняемото материално право, за чието принудително осъществяване е образувано изпълнителното дело и е извършена проданта, е погасено или възможността за неговата защита е отпаднала. Счита, че по посочения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение поради несправедливия резултат, постигнат с него – посегателство върху правната сфера на ищеца за несъществуващо негово задължение; реализиране на държавна принуда при липса на изпълняемо право, граничещо с произвол. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация изразява чрез адв.Л. М. становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Предявеният от „К.Ж.“ Е. срещу „Ф. А. к. г.“ Е. ревандикационен иск е основан на твърдения, че процесният имот принадлежал на ищеца, но бил продаден на публична продан от публичен изпълнител към ТД на НАП - В.. Проданта била извършена въпреки възраженията на ищеца, длъжник в изпълнителното производство, че вземанията на държавата, за които то е образувано, са погасени по давност. Ищецът е твърдял, че незаконосъобразно проведената публична продан не е породила правни последици и купувачът – ответник по предявения иск, не е придобил право на собственост върху продаваните имоти, а те са останали в патримониума на ищеца. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС купувачът бил привиден кредитор, прехвърлянето било недействително и купувачът дължал връщане на полученото без основание. Поискал е да ответникът „Ф. А. к. г.“ Е. бъде осъден да предаде на ищеца собствените му имоти – винарна и апартамент в [населено място]. Ответникът „Ф. А. к. г.“ Е. е оспорил иска. За да потвърди първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на касатора е отхвърлен, въззивният съд установил, че процесните имоти били предмет на публична продан, извършена по изпълнително дело № [номер]/2014 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП - В. в изпълнение на публични задължения на ищеца. По проведения търг от 14.08.2020 г. ответното дружество било обявено за купувач и след плащане на цената имотите му били възложени. Приел, че по силата на чл.246, ал.8, изр.1 ДОПК собствеността върху имотите преминала върху купувача от датата на постановлението за възлагане. Изложил, че за настъпване на вещнопрехвърлителния ефект обстоятелството дали вземанията на държавата са били погасени по давност не било от значение. Съобразил, че разрешението по т.1 от ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС касае възлагане на имот на привиден кредитор, а в случая имотът бил възложен не на държавата, а на трето лице, за което няма твърдения да е било недобросъвестно. Достигнал до извод, че независимо от евентуалната липса на изпълняемо право купувачът трето лице запазва придобитите от проданта права. Заключил, че правото на собственост върху процесните имоти е придобито от ответника на 18.08.2020 г. с издаване на постановлението за възлагане, поради което намерил предявения ревандикационен иск за неоснователен. При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулираният въпрос за вещноправните последици на публичната продан, извършена в изпълнение на погасено по давност вземане, е правен въпрос, разрешен от въззивния съд, но не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по него. Този въпрос не е разрешен в наведената от касатора задължителна практика на ВКС - ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС. В т.1 на посочения тълкувателен акт се разглежда хипотезата на придобиване на права в незаконосъобразен изпълнителен процес от привиден кредитор, а в случаите като настоящия, когато имотите са придобити от трето за изпълнителното производство лице, последиците се уреждат от нормата на чл.433, ал.5 ГПК, цитирана и в мотивите на тълкувателното решение. Не може да се прави аналогия на двете фигури – тази на привидния кредитор и тази на третото за изпълнението лице, участващо като купувач в проданта. Изводът в тълкувателното решение, че привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес, е мотивиран с това, че удовлетворяването на взискателя, когато е привиден кредитор (когато липсва негово вземане срещу длъжника), е лишено от правно основание. Затова полученото от него ще е недължимо и ще подлежи на връщане. Когато трето лице придобие права от публична продан, основание за неговото придобиване е заплащането на предложената цена на търга. В този случай придобитите от него права не са лишени от основание и не подлежат на връщане. Неправилна е тезата на касатора, че при всички случаи на липса на изпълняемо право взискателят е привиден кредитор и при осребряване имуществото на длъжника резултатът е привиден (недействителен). Не във всички случаи на порочно провеждане на проданта правата се запазват в патримониума на длъжника, а само когато купувач е взискателят, който е привиден кредитор. Хипотезата е изключение от правилото, че публичната продан има вещнопрехвърлителен ефект. В случая тази хипотеза не е налице. При липса на идентичност на поставения от касатора въпрос с този, разрешен в посочената от него задължителна практика на ВКС, не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложеното изключва допустимост на касационното обжалване по поставения въпрос. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. По силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, когато имотите са придобити от трето за изпълнителното производство лице, последиците се уреждат от нормата на чл.433, ал.5 ГПК – запазват се правата, които трети лица са придобили въз основа на изпълнителните действия преди прекратяването или приключването на изпълнителното производство. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение