Определение № 3337 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. К. чрез адвокати И. и Г. срещу решение № 261127 от 08.09.2023 г. по гр. д. № 12257/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, втори въззивен брачен състав.

Ответникът З. З. – гражданин на Чешка Република чрез адв. Х. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 102103 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 46668/2015 г. на Софийски районен съд, III ГО, 80 състав в частта за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Т. К., родено на 02.02.2008 г., на майката З. З., ведно с обусловените от това мерки за определяне на местоживеене на детето, лични отношения с другия родител и дължима от него месечна издръжка.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил, че по силата на постановените по делото привременни мерки упражняването на родителските права върху детето Т. е предоставено на бащата Н. К., при когото то да живее. Установил е, че за времето от 2010 г. до средата на м. юли 2015 г. двете деца на страните са живели само при майката, а след това детето Т. е заживяло при бащата. Обсъдени са депозираните от страните обяснения при тяхното изслушване, според които детето Т. не поддържа контакти с майка си, поради нежеланието му за това. Решаващият състав е приел, че бащата полага необходимата родителска грижа за детето Т., изразяваща се в осигуряване на храна, подслон, средства за издръжка, образование, отлични битови условия като между него и детето има изградена връзка на привързаност и доверие. При преценката на висшия интерес на детето обаче, е направено съждение, че горните обстоятелства не дават основание да се приеме, че упражняването на родителските права върху детето следва да се предостави на бащата. В тази връзка са развити доводи, че категоричното отхвърляне на фигурата на майката от това дете и нежеланието му да общува с нея откакто е заживяло при бащата – средата на м. юли 2015 г., макар и при постановените привременни мерки, вкл. и за лични отношения с майката, е резултат от крайното пасивно отношение на бащата, което поощрявало негативното отношение на детето към майката. Изтъкнато е, че с това си поведение и толерирането на негативното отношение на детето към майката, бащата е допринесъл съществено за задълбочаване на отчуждаването от този родител и така практически е лишил майката от присъствие в живота на детето й. Прието е, че така е засегнат висшия интерес на детето да общува пълноценно и с двамата родители като гаранция за неговото психическо благополучие и развитието му като пълноценна личност. Счетено е, че описаното поведение е проява на ниския родителски капацитет на бащата, а драстичното прекъсване на контактите на майката с детето не е в интерес на последното. По тези мотиви е игнорирано желанието на детето Т. да продължи да живее при своя баща. В същото време е посочено, че майката обича детето си, трудово ангажирана е, реализира добър средномесечен доход и разполага с не по – лоши битови условия от бащата, макар да живее в жилище под наем. В заключение е аргументирано виждане, че продължаващото местоживеене на детето Т. при бащата е вредно за бъдещото му правилно психическо и емоционално развитие, което налага то да се отглежда и възпитава от майката.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Следва ли съдът да отчете ефектът на принуда при изпълнение на съответния режим с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрялост, както и с оглед на психоемоционалното му състояние?“ и

2. „При игнориране избора на детето при кого предпочита да живее следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви с оглед значението на проявлението на родителските качества за емоционалната връзка и изградения родителски авторитет пред детето?“.

Тези питания могат да се обобщят, уточнят и конкретизират от ВКС в един въпрос, а именно какво е значението на желанието на детето и изразеното от него предпочитание да живее при единия родител с оглед критериите по ППВС № 1/1974 г. и какви са причините за това, във връзка с упражняването на родителски грижи при комплексната преценка на кого да се предостави упражняването на родителските права при спор между родителите.

Твърди се, че по горните питания въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, опредметена в решение № 218/03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., решение № 162/27.07.2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г., и двете по описа на III г.о. и решение № 59/17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021 г. на IV г.о.

Настоящият състав на ВКС намира, че по поставения въпрос са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с решение № 162 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на ВКС, III г. о. Въпросът е обусловил изхода по делото и е изводим от решаващите мотиви на въззивния съд, с което е осъществена общата предпоставка за достъп до касация. Налице е и специалната предпоставка, обоснована с твърдението за отклонение на обжалваното решение с цитираната съдебна практика на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,