Определение № 50 от 17.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1531/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място], обл. Б. срещу Решение № 935 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 1088/ 2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено Решение № 3131 от 24.10.2014 г. по гр.д. № 696/ 2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев и е прекратено производството по делото по иска на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника 2531.32 лв. - платена сума за дотаксувана неотчетена електроенергия въз основа на Констативен протокол № 6004452/14.06.2012 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят описва развитието на делото и поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато може да предяви осъдителен иск, който извод противоречи на съдебната практика:ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК, Р.№78/16.04.2014 г. по гр.д.№ 5479/2013 г. на І г.о., Р .№ 254/10.03.2014 г. по гр.д.№1526/2013 г. на І г.о. Жалбоподателят сочи практика на ВКС относно правния интерес за предявяване на отрицателен установителен иск: Р.№90/05.05.2011 г. по гр.д.№846/2010 г.,Р.№352/ 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1301/2010 г., Р.№ 256/11.06.2012 г. по гр.д.№ 1154/2011 г.; аргументира, че преценката за правния интерес за установителен иск зависи от вида на иска - положителен или отрицателен - Р.№885/12.06.2002 г. по гр.д.№95/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и Опр.№319/12.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 321/2012 г. на ІІ г.о., цитира приетото от ВКС за наличие на правен интерес в Р.№188/10. 08.2011 г. по гр.д.№1040/2010 г. на ІІ г.о. и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] възразява, че жалбата е недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, че липсват ясно и точно посочени предпоставки за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение по изложените съображения е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 2 531.32 лв., представляваща дотаксувана неотчетена електроенергия въз основа на посочения констативен протокол. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал.2 ГПК(преди изм., обнар. Д.в.бр.50/2015 г.), тъй като е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение по иск с цена до 10 000 лв. - под определения минимален размер за касационно обжалване за търговско дело - заявената претенция произтича от търговска сделка по см. на чл. 286 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 т. 1 ТЗ. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по частната жалба 300 лв. - разноски за касационното производството, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение