Определение № 677 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. Л. И. чрез адвокат З. З. от АК- Р. срещу решение № 124/28.04.2020 г. по в.гр.д.№ 230/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново., с което се потвърждава решение № 159/30.04.2019 г. по гр.д.№ 432/2018 г. на Окръжен съд Русе за отхвърляне на предявения иск от И. Л. И. против М. Е. Б. за връщане на сумата 50 000 неденоминирани лева, получена от нея на отпаднало основание, ведно със законната лихва до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но без да е поставен конкретен въпрос. От М. Е. Б. чрез адвокат К. Д. от АК-Р. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба с твърдения, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. За да постанови решението, въззивният съд приема, че по делото не се доказва ответницата да е получила от ищеца сумата от 50 000 лева през м.юни-юли 1994 г., след продажбата на негов наследствен имот в П., през време на съжителството им на семейни начала до 2005 г. Според мотивите на съда, след като не се установява предаване на сумата, липсва основание да се търси даденото след раздялата на страните на отпаднало основание/, както се твърди в исковата молба. Според въззивния съд, вземането е в неденоминирани лева и се равнява на 50 лева, но е погасена по давност, поради което претенцията на ищеца е изцяло неоснователна. Решението на въззивния съд е постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на неговите правомощия, поради което е валидно. Доводите за недопустимост на решението също са неоснователни, тъй като липсват съображения за допуснати процесуални нарушения във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск. Изложените в тази връзка съображения за неправилно интерпретиране на свидетелските показания по делото имат значение за правилността на решението, но не и за неговата допустимост, съгласно разясненията в т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следното: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, в изложението към касационната жалба на касатора не са формулирани конкретни въпроси и не се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, оплакванията, във връзка с допуснати процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства, представляват касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведен правен въпрос, като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване - т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. От М. Е. Б. чрез адвокат К. Д. от АК-Р. са поискани разноски в касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение