Определение № 56 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 26/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. А. Я. против определение № 60294 /22.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 556 /2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставено без разглеждане искането за отмяна на постановеното по същото дело определение № 187 от 11.05.2021 г., с което е потвърдено определение № 260665 от 16.11.2020 г. по в.гр.д. № 470 /2020 г. на Варненски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Жалбоподателката излага доводи, че разноските не са заслужени и че определението на ВОС е вероятно недопустимо и очевидно неправилно и излага доводи за неправилността на определението на В. и на определението на ВКС (№ 260665 от 16.11.2020 г. по делото), чиято отмяна е била поискана от същия състав, който го е постановил, по която той се е произнесъл с обжалваното пред настоящия състав определение. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че с постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 187 от 11.05.2021 г. по делото е изчерпана процедурата по обжалване на постановения акт в частта за разноските, направени във въззивното производство. Постановен е акт, който е окончателен и не подлежи на обжалване. Искането за неговата отмяна е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съгласно т.24 от ТР № 6 /2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и след изчерпване на тази процедура няма възможност за следващо обжалване. Насрещната страна Д. П. К. не е подала отговор на частната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право да обжалва постановеното определение и е редовна. По основателността на частната жалба: Настоящото производство е ограничено до проверка на законосъобразността на обжалваното определение № 60294 /22.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 556 /2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като по делото е изчерпана процедурата по обжалване на постановения акт в частта за разноските, направени във въззивното производство. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по съображенията, изложени в мотивите на обжалваното определение, които настоящият състав споделя и към които може да препрати по реда, предвиден в разпоредбата на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. В случая е било обжалвано определение на окръжен съд за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноски може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Това е така, защото постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение, се счита за част от измененото с него съдебно решение. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК решенията на въззивния съд подлежат на обжалване пред ВКС при наличието на предвидените в закона предпоставки. Решенията на ВКС, които потвърждават обжалваните въззивни решения, са окончателни и не подлежат на обжалване. Съгласно чл. 296, т. 3 ГПК влизат в сила решения, по които касационната жалба не е била допусната за разглеждане или не е уважена. С това възможността за последващ инстанционен контрол е изчерпана. Или: Определението на въззивния съд за разноските е подлежало на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал. 2 ГПК, който се е произнесъл по него с окончателно определение – което не подлежи на обжалване. Именно поради необжалваемостта на това определение, подадената срещу него частна жалба законосъобразно е оставена без разглеждане. С това проверката на законосъобразността на обжалваното определение № 60294 /22.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 556 /2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., е изчерпана. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а законосъобразното обжалвано определение следва да бъде потвърдено. Доводите на частната жалбоподателка, че разноските не са заслужени и че определението на ВОС е вероятно недопустимо и очевидно неправилно и доводите за неговата неправилност, съответно за неправилността на определението на ВКС (№ 260665 от 16.11.2020 г. по делото), чиято отмяна е била поискана, не се отнасят до законосъобразността на обжалваното определение и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. В настоящото производство, което е ограничено до проверка на законосъобразността на обжалваното определение № 60294 /22.07.2021 г., не могат да бъдат разглеждани и молба за поправка на о.ф.г. в него и молба за неговото тълкуване, които не подлежат на разглеждане по реда на частните жалби от друг тричленен състав на ВКС, а следва да бъдат адресирани до съдебния състав, постановил определението. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е доказала да е направила такива. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът