Определение № 3204 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 316/15.03.2023 г. по гр. д. № 2948/2021 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 264578/09.07.2021 г. по гр. д. № 11373/2019 г. на Градски съд – София, е отхвърлил иска на Г. Т. Р. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ над сумата 96 000 лв. до сумата 135 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищеца В. Г. Р. по причина на ПТП от 11.06.2018 г. Решението се обжалва от Г. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) длъжен ли е съдът по иска по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ да отчете не само поведението на пострадалото лице от ПТП, но и поведението на виновния водач и така да определи конкретния процент, с който да намали застрахователното обезщетение? Касаторът счита въпроса обуславящ решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 7 ППлВС № 17/18.11.1963 г. и с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът ЗАД „ОЗК - застраховане“, ответник и по касация, възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел следният механизъм на ПТП, покрит застрахователен риск от ответника: на 102018 г. около 23:30 ч. в [населено място], на кръстовището с [улица]настъпва ПТП между т.а. „Мицубиши Фузо Кантер“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от водача Х. К., и пешеходеца В. Г. Р./син на ищеца, сега – касатор. Времето е ясно, без валежи. Пътната настилка е суха без дефекти с добра видимост на уличното осветление. Булевардът е с две еднопосочни платна на движение, разделени с междинна ивица от 2 м. Платното за движение се състои от 4 ленти, а след кръстовището лентите са 3. Товарният автомобил се движи със скорост около 56 км/ч. по [улица]от бул. Б. шосе“, след[жк]към [улица]. Приближавайки кръстовището, той се движи в най-дясната пътна лента. В същия момент пешеходецът, намиращ се на десния тротоар, но след кръстовището, навлиза в пътното платно за движение в посока „В.“ и предприема пресичане извън пешеходната пътека, вътре в кръстовището, в посока от дясно на ляво спрямо товарния автомобил. С бърз ход пешеходецът пресича платното за движение към [улица]. Преди да навлезе в другото платно за движение към[жк], се оглежда за приближаващи автомобили. Продължава да върви и след като навлиза в това платно, пресича най-лявата му лента и спира. В този момент товарният автомобил се намира на разстояние от пешеходеца 150 м. Помежду им има пряка видимост. Пешеходецът изчаква известно време и се завърта наляво. След това прави 5 крачки в посока[жк]. Отново завива наляво, обратно към десния тротоар, от където е предприел пресичането. По този начин той отново навлиза в платното за движение в посока към [улица]. В този момент товарният автомобил се намира на около 65.4 м. преди мястото на удара. Водачът му има пряка видимост спрямо вървящия от ляво на дясно към този момент пешеходец, но не предприема спиране. Ако в този момент водачът бе реагирал своевременно, предприемайки спиране, е можел да предотврати удара както при скоростта си на движение 56 км/ч, така и при разрешената 50 км/ч., предвидена в ЗДвП. Към момента на удара няма задействани спирачки. Товарният автомобил навлиза в кръстовището при зелен за него сигнал на светофара. Сигналът за пешеходци е червен, но той пресича платното след пешеходната пътека. Водачът навлиза в кръстовището, застига пешеходеца и го удря фронтално с лявата част на товарния автомобил на около 60 см. вдясно от левия габарит. В този момент водачът предприема спиране, но от удара пешеходецът е отхвърлен напред по посока на движение на автомобила, който преминава над него с предна броня. Дрехите на пешеходеца биват закачени от ниско разположен детайл, намиращ се под кабината на автомобила, и тялото на пешеходеца е влачено 38.4 м. Когато пешеходецът е пресичал платното с бърз ход около 9 км/ч и е забелязал товарния автомобил, той е започнал да тича с 11.25 км/ч., а непосредствено преди удара е тичал с максимална скорост от 17 км/ч. Забелязвайки приближаващия автомобил, той е можел да спре и да не навлиза в платното на неговото движение. Можел е също така да спре срещу разделителната надлъжна маркировка между 3 и 4 пътни ленти, въпреки че такова спиране не би му осигурило пълна безопасност. При този механизъм въззивният съд е заключил, че водачът на товарния автомобил е виновен за ПТП, причинено от противоправното му поведение, в нарушение на чл. 5, ал. 2, чл. 116 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Приел е, че поведението на пешеходеца също е в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП и причина за неговата смърт, настъпила вследствие на ПТП. Определяйки застрахователното обезщетение за неимуществените вреди на ищеца/майка на пешеходеца в размера от 150 000 лв., въззивният съд е определил 40% принос на пешеходеца в увреждащия резултат, достигайки до извода, че искът е частично основателен до размер на сумата 96 000 лв. Т. 7 ППлВС № 17/18.11.1963 г. изяснява, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е да има причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат. Доколкото отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от тази на делинквента/на водача на застрахованото моторно превозно средство, нормативното тълкуване, извършено с постановлението на пленума на ВС, което е със запазено действие, се прилага и по предявения иск по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ. Приетото от въззивния съд по възражението за съпричиняване му съответства, т.е. макар повдигнатият въпрос да обуславя решението в смисъла на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, по него е изключена допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обосноваването им от касатора с довод, че въззивният съд е намерил за основателно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД единствено с това, че към удара пешеходецът се е намирал на пътното платно, не съответстват на мотивите в решението. При този изход и на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът/ищецът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт. Настоящата инстанция го определя в размер на сумата 150.00 лв., като остойности положения труд по отговора на касационната жалба, съобразно ниската степен на сложност на делото пред настоящата инстанция и предвиденото в чл. 25, ал. 1 НЗПП. При тези мотиви, съдът