Определение № 5110 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Я. И. С., подадена чрез адв. Д.К., срещу решение № 95 от 30.01.2026г., постановено по въззивно гр.дело № 1238/2025г. на Окръжен съд-Варна, в частта, с която след частично обезсилване, частична отмяна и частично потвърждаване на решение №1/09.01.2025г. по гр. д. №63/2024г. на РС-Девня е определен следния режим на лични отношения между бащата Д. И. И. с детето М. Д. И. с ЕГН [ЕГН], както следва: 1. Всяка първа и трета пълна седмица от месеца, за времето от петък в 18.00 часа, но не по-рано от края на учебните занятия на детето в училище, до неделя в 18.00 часа, с преспиване, като бащата взема детето от училище (ако е втора смяна) или от дома на майката в [населено място], [жилищен адрес] (ако е първа смяна и/или е на занималня) и го връща в дома й; този режим не се прилага само на рождения ден на майката (за самия ден); 2. 30 дни през лятото с преспиване, разделени по 10 дни на месец, както следва: от 20.06. до 30.06.; от 10.07. до 20.07.; от 01.08. до 10.08.; всеки път за времето от 10.00 часа сутринта на първия ден до 18.00 часа на последния ден, като бащата взема детето от дома на майката и го връща отново там; през летните месеци в периода от 15 юни до 15 септември включително редовният месечен режим на бащата с детето не се прилага; 3. За коледните празници (24, 25 и 26 декември) - всяка четна година, от 09.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември; 4. За новогодишните празници (30 и 31 декември и 1 януари) всяка нечетна година от 09.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там; 5. През пролетната учебна ваканция на детето – всяка нечетна календарна година, от 09.00 ч. на първия ден до 13.00 ч. на последния ден, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката; 6. За рождения ден на детето (*) – всяка четна година от 10.00 часа до 20:00 часа на същия ден; а всяка нечетна година – на следващия ден след рождения ден на детето, също за времето от 10.00 часа до 20.00часа на деня; ако денят, който се полага, е учебен на детето в училище, режимът се изпълнява в съботата след него, без значение от редовния месечен режим; 7. На рождения ден на бащата (*) детето ще бъде с него за времето от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа на другия ден, като се върне детето в дома на майката в края на периода; 8. По телефон и/или мобилно устройство – всеки вторник и четвъртък от всяка седмица, за до 30 минути всеки път, в диапазона между 19.00 ч. и 20.00 ч. на съответния ден, за което майката съдейства; 9. по всяко друго време по изрично общо съгласие на двамата родители. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В представеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени основания за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и по чл.280, ал.2 ГПК. Касаторката твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на задължителната и каузална практика на ВКС и поставя следните въпроси: 1. Има ли задължение въззивният съд, съгласно чл. 236, ал.2 ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страната, направени във въззивната й жалба и да изложи собствени решаващи мотиви по предмета на спора; 2. Следва ли съдът да определи разширен режим на лични контакти с бащата, противоречащ на най-добрия интерес на детето, ако бащата създава риск за правилното развитие на детето при прекомерно честото общуване и съществува ли риск за правилното развитие и възпитание на детето ако то прекарва толкова често време с баща си; 3. Длъжен ли е съдът да при постановяване на решението да вземе предвид и и да обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка, особено когато се касае за родителски капацитет на единия родител и методите му на възпитание; 4. Налице ли е приоритет на задължението на съда по чл. 10 ГПК за установяване на обективната истина и осигуряване на страните на равни възможности и съдействие за установяване на факти, които са от значение за решаване на делото; 5. Прилага ли се правилото за невлошаване на интереса на жалбоподателя в производство с правно основание чл. 127, ал.2 СК, при положение, че първостепенно съображение при постановяване на решението е най-добрият интерес на детето. Ответникът по касационната жалба-Д. И. И., чрез пълномощника адв. В.С., излага съображения за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявени са молби с искания по чл.59, ал.9 СК (в редакцията преди изм., бр. 115 от 2025г., в сила от 30.12.2025г.) от Д. И. и от Я. С.-родители на малолетното дете М. Д. И., родено на *, за изменение, поради промяна в обстоятелствата, на режима на лични отношения на бащата с детето, установен с влязло в сила решение от 08.06.2020г. по гр.д. № 139/2020г. на РС-Средец. За да постанови обжалвания резултат съставът на окръжния съд е приел от фактическа и правната страна, следното: С решение от 8.06.2020г. по гр. д. №139/2020г. на РС-Средец бракът между Д. И. и Я. С. е прекратен по взаимно съгласие; упражняването на родителските права спрямо детето М., е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено при нея, на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден за издръжка. Ищецът работи като „магистър-фармацевт“ и получава трудово възнаграждение около 3500 лева, а ответницата работи като „помощник-фармацевт“ и получава около 1500 лева. От представената в производството пред двете съдебни инстанции кореспонденция между страните съдът е приел за установено, че отношенията между родителите са конфликтни и липсва разбирателство относно актуалния режим на лични срещи на бащата с дъщеря му. Съдът е счел за ирелевантно представеното решение от 18.11.2019г. по гр.д. № 16173/2019г. на РС-Варна, постановено по реда на ЗЗДН, тъй като датира пет години преди настоящо дело и близо година преди решението по чл.50 от СК. Съдът е обсъдил приетия социален доклад на ДСП-*, в който са отразени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че детето М. се отглежда от майка му при подходящи за него условия; майката задоволява потребностите му от храна, облекло, обувки и пособия; детето посещава училище и има личен лекар; детето е свързано емоционално и с двамата си родители и се чувства добре с всеки от тях, като важна за интересите му е сигурната и спокойната му среда. Двамата родители са изслушани пред РС по реда на чл. 59, ал.6 от СК, като обясненията и впечатлението от тях въззивният съд е отчел, заедно с всички други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК. Установено е, че с решение по в.гр.д. №1917/2024г. на РС-Варна, по реда на чл.128 от СК на бабата и дядото по бащина линия е предоставен режим за лични контакти с детето М.: всяка пета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване; от 18 часа на 10-ти август до 18 часа на 20-ти август всяка година. Установено е от писмените доказателства, че детето посещава курс по състезателна математика всяка събота от 10,45 часа до 12,15. Съдът е обсъдил и заключението на СПсЕ, прието във въззивното производство, според което М. е изградила емоционална връзка и привързаност към баща си, която е с известни нюанси с оглед по-контролиращият възпитателски подход на бащата, който обаче не е от съществено значение за отношенията им; родителите все още са в конфликт, който логично се пренася и върху режима на лични отношения на бащата с детето. По въпроса относно този режим на първо място експертът е акцентирал на нужда от сближаване на позициите на родителите, а на второ място – на предвидим и удобен режим, чрез който да не се затрудняват образователния процес на детето и времето му през ваканциите и с майката. В о.с.з. вещото лице е обяснило, че от професионална психологична гледна точка определеният от първоинстанционния съд режим не обуславя рискове за детето. По отношение на подходящия режим на лични отношения на детето М. (8 навършени години) с баща му Д. И. въззивният съд е посочил, че от предходния съдебен акт до устните състезания пред ОС-Варна са изминали повече пет години; това е голям период от време, през който детето е пораснало, придобило е много повече знания, умения и осъзнатост, при което несъмнено има още по-голяма нужда от бащината мъжка фигура в живота си. Съдът е съобразил изводите, направени в СПсЕ относно емоционалната връзка и привързаност между баща и дъщеря, известните нюанси в която не са решаващи за добрите отношения между тях и аналогични данните от социалния доклад на ДСП. Предвид това е приел, че липсва причина да бъдат ограничавани срещите баща-дъщеря в по-голяма степен от обичайното, като се отчитат установеността на детето, задълженията му в училище и правата на майката, препоръки за което са дадени в заключението по СПсЕ. От друга страна съдът е посочил, че от свидетелите на ищеца, анализирани в съвкупност с множеството разпечатки от кореспонденция между страните, социалния доклад на ДСП и заключението по СПсЕ е изяснено, че родителите все още са в конфликт, който се пренася и върху режима на лични отношения на бащата с детето до степен, че не е възможен синхрон между тях по въпроса; има и поне индикации за приоритетно по-голям принос на майката за запазване на разногласията. Съдът е приел, че избраният от районни съд режим е разширен и така определен не води до рискове от професионална психологична гледна точка за детето. Счел е за необходимо обаче да го прецизира с оглед учебната ангажираност на детето и правата на майката, особено през летния неучебен период, съобразно и с препоръките на вещото лице. Допълнил е, че всеки съдебно определен режим за лични контакти не би бил максимално ефективен, ако отсъства поне сближаване на позициите на родителите, както се подчертава и в заключението по СПсЕ. С оглед всичко изложено съдът е определил оспорвания режим за лични контакти между бащата и детето. Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. Решението е валидно и допустимо и не съществува вероятност да е нищожно. Постановено е от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл. 20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела; то е в правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. За да постави акта си, съставът на Варненския окръжен съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Върховният касационен съд намира и, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Въпроси 1, 3, 4 и 5 доколкото се отнасят до задълженията на въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор, са обуславящи, но по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал1., т.1 ГПК. В мотивите на ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК и към т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, както и в многобройната практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; съдът следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото. В решение № 74/25.07.2019г. по гр. дело № 2999/18г. на IV ГО е изяснено, че съдът подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината ( чл. 10 ГПК ), като съобразява и законовите ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства). Установяването на истината се постига чрез преценка на всички доказателства, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила ( чл. 12 ГПК ). Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения. Ако съдът прецени, че първоинстанционното решение не защитава в пълна степен интересите на детето, той може служебно да измени мерките относно режима на лични отношения или относно упражняването на родителските права по начин, който е неблагоприятен за родителя, подал жалбата, дори насрещната страна да не е подала насрещна жалба. В случая съставът на окръжния съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат анализ и оценка на правнорелевантните факти и доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Изрично съдът е обсъдил оплакванията на майката, изложени във въззивната й жалба като подробно е обяснил защо не споделя доводите, че режимът от петък вечер до неделя вечер щял да пречи на обучението на детето и че режимът през лятото следва да бъде в зависимост от свободноизбираеми и хипотетични „лагери на детето“. Произнесъл се е и относно общуването по телефон или по мобилни приложения, като е прецизирал същото, така че да бъде напълно изпълнимо и дори задължително за майката на детето, като е изложил съображения, че е в интерес на детето да има непродължителни контакти с баща си и когато не се виждат. По отношение на довода за кратките обучителни ангажименти на детето през почивните дни, съдът е посочил, че бащата също носи отговорност да съдейства за участието на дъщеря си в тези полезни за нея дейности, а също да й помага за домашните за новата седмица. Съдът е намерил за основателни оплакванията, че контактите на рождения ден на детето не са съобразени от РС с възможните занятия в училище, предвид това ги е коригирал. Или обобщено атакуваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Въззивният съд е действал в пълно съответствие с непротиворечивата съдебна практика на ВКС относно преценката как следва да се реши спор относно режима за лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, като на първо място е обсъдил налице ли е промяна в обстоятелствата, при които с предходното решение вече е бил разрешен въпросът за режима на лични отношения между детето М. и баща му, като е изследвал настъпилата промяна в релевантния период; взел е предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/1974г., които имат значение за преценка интереса на детето, като изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Отчел е становищата и исканията на родителите, както и установеното по делото тяхно поведение и ги е преценил в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства. Или обобщено, съдът е изпълнил задълженията си да обсъди събраните по делото доказателства и установените обстоятелства, които имат значение за интересите на детето при определяне на режима за лични отношения, в това число експертното становище по приетата СПсихЕ, като определеният от нето режим на контакти между детето и бащата е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства и за да се избегнат бъдещи конфликти и недоразумения между родителите; съобразен е с установения режим на обучение на детето, неговата почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права, за да има възможност да отделя необходимото време за ежедневни контакти с детето. Въззивният съд не е игнорирал твърденията на касаторката за осъщетвяван от бащата свръхконтрол по отношение на детето, но е приел, че те са останали недоказани, най-вече отчитайки изводите, направени от вещото лице психолог. Именно поради това, а не поради допуснати процесуални грешки, съставът на ОС е отказал да изгради върху тях правните си изводи и е заключил, че в интерес на детето М. е то да общува пълноценно с баща си. Съобразявайки съдебната практика според която за правилното отглеждане и възпитание на детето и в негов изключителен интерес е то да осъществява нормални контакти и с двамата си родители, между които то не би следвало да прави разлика, независимо при кого живее и кой осъществява грижите за него, съдът е разписал оспорвания режим. По отношение на въпрос 2 следва да се посочи, че той не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изведен въз основа на обстоятелства, каквито не са приети за установени от въззивния съд, доколкото не е обосноваван извод, че бащата с поведението си създава риск за правилното развитие на детето. При този изход на делото касаторката дължи на ответника в касационното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1 200 евро, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 22.04.2026г., в който е удостоверено, че възнаграждението е платено в брой. Така мотивиран, Върховният касационен съд