Определение № 1174 от 30.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 59/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. И. срещу решение №522 от 17.07.2022 г. по т.д.№88/2022 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №35 от 08.11.2021 г. по т.д.№73/2020 г. на ОС Видин, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД И. Ц. И. е осъден да заплати на „Хидроинженеринг 1“ ЕООД сумата 67 200 лв., дължимо възнаграждение за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива съгласно Договор от 10.02.2016 г., ведно със законната лихва от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване на решението е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Когато въззивният съд констатира непълен или неточен доклад, при който доказателствената тежест е разпределена неправилно, следва ли да изготви нов доклад и да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест. 2. Може ли вещото лице да изследва документ за неговата автентичност, без да е наличен оригинал, т.е. само по копие. 3. Лимитивно ли са изброени доказателствата, които според чл.194, ал.1 от ГПК могат да се ползват за проверка на истинността на документ и може ли при тази проверка да се използват отговори на страна, дадени по реда на чл.176 от ГПК. 4. Императивна ли е нормата на чл.183, изр.2 от ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие. Поддържа се, че решаването на втори, трети и четвърти въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо първия – селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването му в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението. Ответникът по касация „Хидроинженеринг 1“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка /какъвто е договорът за извършване на проектантски услуги, към който обаче приложение намират и съответните особени правила на ЗУТ, както и на Наредба №4 от 21.05.2001 г. на МРРБ, регламентираща подробно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти/ и е намерил за безспорно доказана облигационната обвързаност между страните по силата на процесния договор за изработване на комплексен инвестиционен проект. Счел е за оборено твърдението на ответника, че подписът за „възложител“ в договора за изработка от 10.02.2016 г. не е негов, поради следното: Съгласно общото правило на чл.193, ал.3 от ГПК, изр. първо, тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея, и като такъв разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК; Това правило обаче е неприложимо тогава, когато оригиналът на документа не може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по извинителни за нея причини по смисъла на чл.165, ал.1 от ГПК; При отсъствието на оригиналния документ, оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на експертизата да изключи евентуално извършена техническа подправка на документа; Наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорването на автентичността на представения в заверен препис документ, налага доказателствената тежест да бъде възложена /по аргумент от чл.165, ал.1 ГПК/ върху ползващата се от него страна, при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни; С оглед невъзможността на ищеца изпълнител да представи оригинала на договора от 10.02.2016 г., с което е поставил в невъзможност възложителя-ответник да проведе пълно и главно доказване на оспорването на неговата автентичност, в тежест на ищеца е да докаже, че договорът съществува, истински е и е породил действие между страните; С отговорите по реда на чл.176 от ГПК, ответникът всъщност е признал неизгодни за него факти – че е заплатил авансово сума в размер на 12 960 лв., преведени по банков път /колкото се твърди от ищца в ИМ/, както и получаването на разрешение за строеж от главния архитект на [община], в което изрично е посочено, че се издава въз основа на одобрените проекти на 03.10.2016 г. от главния архитект на същата община. Изложил е съображения, че процесният инвестиционен проект е изработен от ищцовото дружество във всичките му договорени части, одобрен е от главния архитект на общината и въз основа на него е издадено разрешение за строеж, връчено на възложителя, като с тези действия работата е приета от ответника, а след като се е снабдил с този инвестиционен проект и разрешение за строеж, ответникът е кандидатствал по обявената от ДФ „Земеделие“ Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., одобрен е и на 03.01.2018 г. е подписал договор с ДФ „Земеделие“. Посочил е, че предметът на договора за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива (проектиране) е изпълнен, защото е бил съществена и необходима част от предмета и документацията, с която ответникът е кандидатствал за получаване на безвъзмездна финансова помощ пред ДФ „Земеделие“, като този извод следва и от издаденото на ответника разрешение за строеж №10/04.10.2016 г. от главния архитект на [община], в което изрично е вписано, че се издава съгласно одобрените проекти на 03.10.2016 г. от главния архитект на [община]. Изразил е становище, че с приемането на работата възложителят дължи заплащане на уговореното в договора възнаграждение и тъй като ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил задължението си за плащане на дължимата сума от 67 200 лв., предявения иск е основателен и доказан в пълния му заявен размер, върху който се следва и законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Изложил е съображения и за неоснователност на възраженията на ответника, поддържани във въззивната жалба - за неизготвяне на доклад от съда, отговарящ на условията на чл.146 от ГПК, за достигане до извод, че оспорения договор е истински само въз основа на въпроси по реда на чл.176 към ответника, за разпределената доказателствена тежест във връзка с невъзможността ищецът да представи оригинал на процесния договор и за необоснованост на първоинстанционното решение. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С първи и втори от въпросите, израз на поддържаните от касатора, но несподелени от въззивния съд тези /за непълен от гл.т. разпределение доказателствената тежест, доклад на първата инстанция и за несъобразяване на съда със заключението на вещото лице/ се предпоставя наличие на решаващи мотиви, каквито обаче не са изразявани в обжалваното решение. Въззивният съд изрично е посочил, че с определението по чл.374 ГПК, с което се е произнесъл по доказателствените искания на страните, първоинстанционният съд е изготвил и проект на доклад /приет в първото съдебно заседание/, в който е разпределил доказателствената тежест и е указал фактите и обстоятелствата, които страните следва да докажат. Също така е видно, че въззивният съд е възприел заключението на назначената СПЕ /според което без наличие на оригинала на изследвания документ, вещото лице не е в състояние да посочи, от кого е положен подписа под този документ/, като в съответствие с разпоредбата на чл.194 от ПК е извършил проверка на документа, чрез сравняването му с други безспорни документи и чрез дадените от ответника обяснения по реда на чл.176 от ГПК. В този смисъл спрямо първи и втори от въпросите не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, още повече, че по делото не се констатира наличие на непълен и неточен доклад, а и както бе посочено въззивният съд не е вменил в доказателствена тежест на ответника да установи неистинността на документа, а изрично е посочил, че доказателствената тежест за установяване истинността лежи върху ищцовата страна. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и по останалите въпроси. Освен, че селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК спрямо тези въпроси е въведено бланкетно, то не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание - когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В практиката на ВКС не съществува съмнение, че за доказване на оспорването по реда на чл.193 от ГПК е допустимо и следва да се обсъди и признанието на ответника, което представлява обяснение на страна по делото и което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти. Също така се приема по безпротиворечив начин, че изключването на неофициални копия от документи на основание чл.183 от ГПК, не е безусловно и е преодолимо в хипотезите, в които страната не може да представи искания документ по обективна причина, а искането за представяне на оригинала е квалифицирано като злоупотреба с право и е застъпено становището, че документът не следва да се изключва от събрания по делото доказателствен материал, а обективните причини за непредставянето му се преодоляват, като съществуването на правата, които произтичат от този документ, следва да бъде установени с други доказателствени средства. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,